В мен живеят Джекил и Хайд
Нападателят на "Ливърпул" иска да се промени, но не напълно
За първи път след наказанието си за расистки обиди нападателят на "Ливърпул" Луис Суарес говори открито за инцидента и за футболните си убеждения.
Сид Лоу
Последният съдийски сигнал в мача от 1-вия кръг на Висшата лига тъкмо бе прозвучал и нападателят на "Уест Бромич" Питър Одемвинге тръгна към Суарес. "Ливърпул" бе загубил с 0:3 и уругваецът бе изпуснал няколко добри шанса, беше се контузил, напрегнат, а сега и това. Този път обаче нямаше конфронтация, а утеха и съвет. "Каза ми да забравя всички други неща. Бил съм страхотен футболист и единственото, което трябвало да правя, е да се интересувам от играта си", обясни Суарес по-късно.
Одемвинге не е първият, който му казва това. Мнозина са се опитвали да променят фокусирането му, да насочат енергията му в друга посока. "Ако ме бяхте видели преди, щяхте да разберете, че
бях още по-зле
признава нападателят. Суарес не се смее, това не е някаква шега. Нито призив за съчувствие, дори не си търси комплименти. Просто едно твърдение, изречено безгрижно, като повечето неща, които казва. Твърди, че иска да се промени, но не напълно. Противоречията са много. Суарес се чувства неразбран, но не се извинява, нито търси виновници. Казва, че не го е грижа какво говорят хората за него. Но е трудно да избягаш от заключението, че някъде вътре в него това го интересува. Познава се, но в същото време и не. Твърди, че се променя, защото понякога е влошавал нещата както за себе си, така и за отбора. Но не се опитва да стане друг. Това в крайна сметка го докара дотам, където е сега. Без този хъс, без тази енергия, нямаше да стигне никъде. Преследва победата на всяка цена. И си плаща. "Мнозина ме критикуват и това е нормално заради начина, по който играя", заключава той. "Ядосвам се, ставам напрегнат. Жена ми твърди, че ако хората си правят заключения за мен, базирани върху това, което виждат на терена, биха казали, че винаги съм раздразнен и в лошо настроение. Какво ли би било някой да живее с такъв човек. В мен има двама души, двама напълно различни."
Новият мениджър на "Ливърпул" Брендън Роджърс твърди, че Суарес е добряк. Хората в клуба го описват като тих и голям професионалист. Самият той признава, че 19-годишен отишъл в Холандия заради голямата си любов - тогава гаджето му, а сега негова съпруга. Двамата започнали нов живот. С гордост говори как дъщеричката му идвала на мачовете още когато била на 15 дни. Но на терена той се трансформира. Напрежението и характерът го правят играча, какъвто е. Както и миналото. "Жертвах много, за да стигна дотук, борих се яко. Не мога да си представя някой да не дава всичко от себе си дори за пет минути на терена. Не мога дори да си помисля да не се раздавам всяка секунда. Населението на Уругвай е едва три милиона, но има огромно желание да слава. Ще направиш всичко, за да успееш, имаш онзи допълнителен хъс да се бориш, да страдаш. Не мога да обясня успеха ни, но мисля, че това е причината", казва нападателят. "Играех на улиците с приятелите си, боси. Така живеехме. Никога не съм имал възможността да кажа на майка си или на баща си: "Купете ми тези бутонки." В Европа е различно. Видях го още в Холандия. 17-годишни момчета вече карат коли - големи и скъпи. В Уругвай това го няма. Което е предимство - не може да дадеш всичко на терена, ако вече имаш всичко." Сега Суарес има всичко. Но това няма значение за него. Би могъл да се чувства комфортно, но не. Уроците са научени, характерът - изкован. "Хората ме питат: "Как може да хвърляш толкова усилия, как може да страдаш толкова, как една загуба може толкова много да те нарани?" Защото зад всичко това се крият адски много усилия и жертви. Мисля, че латиноамериканците оценяваме себе си и мястото си повече отколкото другите играчи. А напрежението е по-голямо, отколкото хората си го представят. Кара те да правиш неща, които не си си представял - да ядеш повече, да ядеш по-малко, да действаш различно. Прави ти нещо. Имало е мачове, след които съм си казвал: "Защо бях толкова стресиран, защо бях под такова напрежение, след като единственото, което исках, е да играя? След време разбираш, че трябва да си по-зрял, че трябва да приемаш мачовете като просто още един мач. Пак давай всичко, но не го изживявай предварително. Просто играй. Не бъди напрегнат, преди още мачът да е започнал", обяснява Суарес.
"Треньорите твърдят, че мога да помогна повече на отбора, ако не говоря и не мрънкам. Вие си преценете. В една световна квалификация срещу Перу - Оскар Табарес (селекционерът на Уругвай) ми каза, че съм го подвел, след като толкова много разчитал на мен. Но ми даде друг шанс. В мач срещу Аржентина също ми се накара на почивката: "Луис,
или се успокой, или те сменям
Не можех да продължа да играя толкова лудо. През второто полувреме се концентрирах, вкарах, играх по-добре. Интелигентните треньори забелязват това. Предупреждават те и това ти помага. Всеки съвет, дошъл от правилния човек, винаги е добре дошъл. И в "Ливърпул" е така. В един мач срещу "Манчестър Юн" Стивън Джерард ми каза: "Докажи, че си един от най-добрите играчи в света. Само това има значение." Разговорът, разбира се, се насочва към "Юнайтед". И към Патрис Евра и онова наказание от 8 мача, което Суарес получи, задето обиди на расистка основа французина в мача на "Анфийлд" миналата година. Луис не обича много да си спомня за това, но няма как. Твърди, че иска да продължи напред, но има белези, чувство на неправда. Признава, че се чувства като белязан. "Хората обичат да си чешат езиците, не знаят какво говорят. Някои казват това, което им е изгодно. Но инцидентът вече е в миналото", посочва той. Думата "негро" на испански не означава "негър". В Уругвай тя се използва често и по-скоро значи "приятел". "В Испания и в Латинска Америка начинът на изразяване е напълно различен от този в Европа. Тук може да кажеш някои неща, които не можеш там и обратното. Думите имат по-различно значение", обяснява Суарес. Каквото станало, станало. "Наказаха ме. Замълчах и забравих, искам да оставя това зад гърба си. В миналото е. Предпочитам да не говоря за това, иначе няма да спра никога." По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш.
"За мен голямо значение имат хората, които познавам, а в "Ливърпул" винаги са ме подкрепяли", продължава нападателят. "Всеки път, когато жена ми или аз сме се натъквали на хора от клуба или на фенове в града, те винаги са били добри с нас. Това ни накара да се чувстваме желани и спокойни. Тези неща повлияха върху решението ми да остана. Миналата година се случиха както добри, така и лоши неща. Мениджърът (Кени Далглиш) винаги ме е подкрепял, продължаваше да ме пуска титуляр, вярваше ми, играчите също ме защитаваха. Медиите можеха да си говорят каквото си искат, но аз винаги съм чувствал пълната подкрепа на хората около себе си." Тази подкрепа бе възнаградена с нов договор. Сега Суарес иска да остави миналото зад себе си и
да насочи своята енергия във футбола
Желанието му е да пробие в Шампионската лига. "Няколко клуба ме искаха, но приоритетът за мен бе да остана в "Ливърпул". Тук съм щастлив, а и новият мениджър ми каза, че много ме иска. Това е мечта. Този клуб винаги е бил много популярен в Уругвай от телевизията. А и играех с Ливърпул на "Плейстейшън". В отбора ми бяха Джерард и Торес", обяснява нападателят.
Сега не е само нов сезон, а по-скоро ново начало. За целия клуб и за Суарес. Но пък и отговорността е по-голяма, а и за първи път се повдига въпросът за футболния му принос. Започва кариерата си като крило и все още не счита себе си за типичния централен нападател. Сега обаче това му е работата. 81 гола в 110 мача за "Аякс" беше страхотно постижение. За "Ливърпул" той е вкарал само 15 във Висшата лига след трансфера за 22 млн. паунда през 2011 г. Миналия сезон нацели 8 греди, повече от всеки друг в първенството. Лош късмет? Лоша преценка? Роджърс му каза, че няма извинения - трябва да вкарва. Както казваше Бил Шенкли: "Ако си в пеналта и не знаеш какво да правиш, вкарай топката във вратата, а след мача ще обсъдим какви варианти си имал." "В Холандия имах късмет", твърди Суарес. "Всичко ми се получаваше. Можех да вкарам с рамо или с корема си. Сега е различно. Трябва да разбера, че трябва да вкарвам повече голове. Може би се опитвам да бъда прекалено прецизен и шутирам така, че вратарят да не хване топката, а тя удря гредата. Понякога биеш скапано и тя влиза. Този сезон ще се опитвам да шутирам скапано."