Мнениеот Христолов » 02 фев 2013, 16:52
Глобализмът се провали. Монетаризмът се провали. Либералната политика „по-малко държава, пазарът решава всичко!“ се провали.
Световната финансова криза, причинена от САЩ, го показа ясно. Пазарният фундаментализъм, превърнат в религия от финансовата и политическа върхушка на САЩ, претърпя тотален крах.
Европа е в икономически шок.
Лидерите на големите европейски държави извършват безпомощни и хаотични движения и дават разнопосочни знаци.
Водещи световни фигури в икономиката и политологията признаха краха на досегашния глобален модел. Говорят за връщане на националната идентичност в икономиката.
Франсис Фукуяма, апологет на капиталистическия фундаментализъм, който написа „Краят на историята“, заяви необходимост от „засилване на националните държави“.
Милтън Фридмън – гуру на монетаристите и на неолиберализма, отчаяно призна собствения си провал като теоретик и каза, че натискът към страните от Източна Европа да приватизират тотално и бързо, беше грешка.
Дори в програмата за развитие на ООН се промъкна откровението, че неолибералната доктрина и бързата и тотална приватизация в страните от бившия соцлагер са довели до масова бедност за над 100 милиона източноевропейци.
Самият основател на емблематичния за хиперкапитализма световен икономически форум в Давос – Карл Шваб, каза преди месец: „Капитализмът в сегашната си форма няма място в нашия свят… Има нужда спешно от ново мислене, а не от повече бизнес…“
Ново мислене!
Не нови форми на световна финансова спекулация,
не нови наднационални корпорации, унищожаващи националните икономики, не повече Уолстрийт, а повече разум, баланс и справедливост.
До тази извод стигнаха тези, които помпиха турбокапитализма десетилетия.
До този извод стигнаха и обикновените граждани на света, които обедняха от това помпене и сега правят масови протести срещу глобалната финансова диктатура.
Евросъюзът се провали в икономически план. Тази истина също трябва да се каже ясно на глас. Страните от Еврозоната се опитват да решат проблема чрез наливане на още милиарди в джоба на тези, които причиниха кризата на дълга – банките и инвестиционните фондовете.
Евросъюзът в днешния си вид е заплаха за демокрацията и националния суверенитет на държавите-членки.
Той се превърна в един нов Съветски съюз, работещ силово и антиконституционно.
Беше наложена и измислената фигура „президент на ЕС“, която противоречи на националното и международно право.
Този инсталиран на върха на европирамидата „президент на останалите президенти“ наскоро каза, че националните парламенти пречат на Брюксел. Това е краят на илюзията за общ пазар и демокрация в ЕС.
Ако не бъдат променени правилата в ЕС, България е заплашена от обезличаване и изчезване. За съжаление днешните български представители в евроструктурите не правят нищо за огласяване на тази опасност. Там трябва да бъдат изпращани истински националисти, които да се борят за преустройство на Евросъюза, а не да стават пионки на глобалната политика.
Европактът, в който правителството на ГЕРБ ни включи безкритично и без референдум, е куха и фалшива конструкция. Той не решава въпросите с нарастващата бедност, безработица и социално разслоение в Европа. Европактът само засилва властта на наднационалната банкова и корпоративна олигархия. Пред евробюрократите в Брюксел трябва да бъде представян за одобрение всеки ход на правителството ни – от бюджета до енергийната политика.
Европактът, който Борисов подписа, обезсмисля наличието на парламент и правителство, провеждането на избори и демокрацията въобще. България според този пакт губи своя суверенитет. Към това трябва да прибавим досегашното й положение на колонизирана държава. Днешното неолиберално правителство затвърди политиката на концесии и чужди монополи, които ограбват българите. Златото ни е дадено за десетки години на чужда фирма, която го изнася безконтролно и печели милиарди от него. Навън изтичат печалбите от електрически ток, от супермаркетите и моловете, от минералните ни води и мобилните оператори. Само за 2010 г. обедняващите български граждани са оставили над 10 милиарда лева в чуждите вериги от супермаркети. Тези пари се изнасят навън и не работят за българското стопанство.
Цените на много стоки от първа необходимост у нас: мляко, кашкавал, брашно, захар са по-скъпи от тези в Германия. Цените на лекарствата също са по-скъпи у нас. У нас обаче минималната работна заплата е 270 лева /135 евро/ месечно, а в Германия – 3116 лева /1558 евро/ месечно. У нас минималната пенсия е 136 лева /68 евро/, в Германия – 1800 лева /900 евро/.
Икономическият модел на страната ни е сбъркан. Той работи само за наднационалните корпорации. За техните пионки в лицето на управляващата партия и политическите елити, които са управлявали дотук.
Както и за основната част от медиите и социолозите, които ги обслужват. Затова днес – 22 години след обрата от държавна, централно планирана икономика към пазарен и монетарен фундаментализъм, резултатът е плачевен за нацията ни.
От държава на разслоението, на масовата бедност и корупция и 2 % олигархия, трябва да станем държава на социалната стабилност, средната класа и преобладаващо български едър и среден бизнес.