Италианците направиха нещо като Реал при онова 5:0.Трябваше да излезе като първия мач с 5 защитници и като нищо щеше да ги думне.Лошото е, че тоя Прандели си е наивник.То и заради това най-големият му успех бе да води Фиорентина, а с нея пак толкоз направи.
Иначе анти-сектантският лидер.Апропо лидерът на сектата, Сейнт Боби Боби пишеше доста обективни статии за европейското (разбира се, когато не бе замесена сектата).
Победите не успяха да омаломощят Испания
Ла Роха се превърна от отбор, който никога не печели, в отбор, който никога не губи
Сид Лоу
в. „Гардиън”
В успеха на Испания на Евро 2012 имаше всичко - симетрия, символика и стил. Цикълът бе завършен срещу Италия - същият отбор, срещу който и започна. От отбора, който никога не печели, Испания се превърна в отбора, който никога не губи - европейски, световен и отново европейски шампион, две квалификационни кампании с перфектно представяне (и двата пъти 10 победи от 10 мача за Ла Роха), 10 елиминационни мача от две европейски и едно световно първенство, без да се допусне гол. И всичко това в рамките на 6 дълги години. А за капак вкараха четири гола на Италия: Силва, Алба, Торес и Мата. Нито един отбор не е постигал това, което успя да постигне Испания! Нито един отбор не е печелил финал на голямо първенство с такова превъзходство! Нито един друг отбор не е вкарвал четири гола на европейски финал!
Настоящето завинаги ще остане в историята като Ерата на Испания. Ерата, в която Ла Роха бе без конкуренция, бе ненадмината и в крайна сметка бе без нито един голям съперник. 44 години трябваше да чакат испанците, за да спечелят отново голямо първенство. А в следващите 4 те спечелиха още две. Нито един друг отбор не е печелил два пъти поред европейската титла. Може би точно и затова на моменти се усещаше, че победата бе абсолютно задължителна; впоследствие това се промени - победата вече бе приета като даденост, но тя трябваше да дойде абсолютно задължително със стил. Испания се справи отлично и с двете задачи.
Фернандо Торес се разписа във финала, точно както и преди 4 години срещу Германия. Това беше третият гол за Испания в мача, както и третият гол за Торес, който му донесе в крайна сметка и Златната обувка от първенството. Малко по-късно на терена се появи и Хуан Мата, който се разписа с първото си докосване. Крайната равносметка: 12 вкарани гола, един допуснат.
Ерата на Испания започна с изпълнение на дузпи срещу Италия през 2008 година. Да, това беше само един четвъртфинал, но значимото бе, че Испания прескочи една бариера, която дотогава бе спирала отбора 24 години. Бариера, която дотогава изглеждаше непреодолима. Тогава Испания се страхуваше от Италия, може би защото адзурите бяха всичко това, което испанците не бяха: гадни, цинични, скучни... успешни. Дори Торес призна след първенството, че четвъртфиналът е бил най-важният мач от Евро 2008: "Това бе нощта, в която ние станахме шампиони".
Неделната вечер бе нощта, в която испанците спечелиха отново. Торес вкара отново. Сега вече Испания е непреодолимата бариера - никой не е печелил три големи първенства поред!
Според Икер Касияс няма как да бъдат сравнявани различните титли. "През 2008 година всичко бе една експлозия. През 2010-а пък бяхме много нервни - първо Европа, но след това целия свят?"
"Успехът омаломощава - мъдро отбелязва Висенте дел Боске. – Но, слава Богу, разполагам с играчи, които не са изгубили спортния си дух и жаждата за победи."
Ето какво се забравя често, когато се говори за Испания. Защото, както Дел Боске нерядко отбелязва: "Талантът сам по себе си не е достатъчен." А Испания има толкова талант, че участие без постигане на нещо непостигано, се считаше за недостатъчно.
Сега обаче е показателен не само фактът, че Ла Роха отново спечели, но най-вече начинът по който титлата бе спечелена. Като че ли Испания имаше нужда точно от такъв финал. "Когато има големи първенства, винаги съществува напрежение - казва Дел Боске. - Когато има големи отбори, винаги съществуват изисквания. Винаги има дебати и дискусии дали е възможно да се побеждава през цялото време. Отговорът е кратък - не е възможно."
В неделя дебатът обаче бе пресечен. Нима има някой, който да не е останал убеден в мощта на Испания? Испания не беше просто по-добрият отбор - това беше една брилянтна лекция на една брилянтна формация!
Само 14 минути бяха нужни на шампионите, за да поведат в резултата. И от този момент не се видя как тази преднина може изобщо да бъде заличена. Андрес Иниеста пусна диагонален пас към "фалшивия" нападател Сеск Фабрегас. Неговото остро центриране пък бе забодено с глава от Давид Силва в мрежата - негов втори гол в първенството (плюс три асистенции). По-важно е, че както и при равенството в групата между двата финалиста, този гол бе точно отражение на начина, по който дел Боске иска Испания да играе в схемата с "фалшив" нападател. Няма фиксирана точка и позиция, вместо това има комбинация, контрол, движение, непредвидимост, движещи се, вместо застопорени играчи.
Преди мача попитаха Дел Боске дали ще играе с нападател. "Естествено - цели трима даже", гласеше отговорът. Нов въпрос: "Да, но ще бъде ли поне един от тези трима човекът с №9?" Испанският селекционер отново бе достатъчно търпелив да отговори със спокойствие: "Ще избера играчи, които могат да създават и да вкарват голове." И наистина беше така - преди Силва да открие резултата, испанците вече бяха отправили пет удара към италианската врата. Те започнаха мача скоростно, топката се движеше интензивно и не наслуки. След което и логично поведоха.
За да сме честни - Италия също имаше своите моменти преди гола. И дори след него - адзурите търсиха изравняването. Те не бяха излезли в Киев с една-едничка цел - да рушат играта и да се опитат да спрат Испания. Те търсеха победата. На Икер Касияс му се наложи да се намесва на няколко пъти. "Мачовете не се получават красиви, когато единият отбор само атакува, а другият само се отбранява", беше казал Андрес Иниеста. На финала и двата отбора атакуваха. Имаше пространства, имаше атаки, играта не се късаше. И нещо необичайно - Испания завърши полувремето с 47% владеене на топката - нещо, което не се бе случвало от предния европейски финал преди 4 години. Но го завърши и с два гола преднина.
Позицията на Фабрегас бе дискутирана непрекъснато - и преди, и по време на турнира. Влиянието му върху играта на Испания обаче безспорно бе огромно. Шави, от друга страна, този път не бе с основна заслуга за триумфа. "Ще ми се да бях по-активен на това първенство", призна халфът в навечерието на финала. Шави бе човекът с главни заслуги за трансформирането на Испания в световен футболен властелин, но в Полша и Украйна не му вървеше. В Киев обаче бе различно. Той отново бе винаги в играта, винаги в близост до топката, а пасовете му - убийствени и хитри! През цялото първенство Шави нямаше пред себе си нито пространство, нито бързаци, на които да пуска. На финала картината се промени.
Малко преди почивката в ролята на бързака влезе Жорди Алба. Играч, започнал кариерата си като нападател, преди Унай Емери да го преквалифицира във Валенсия в ляв бек. Пресичането на топката стана още в половината на Испания. И оттам Алба се изстреля напред като снаряд. 10, 20, 30 метра, все по-бързо и по-бързо. И тогава Шави пусна пас, точен до милиметър. Страхотен контрол, страхотен завършек - 2:0.
"Тези, които твърдят, че играем скучно... Е, те просто не разбират от тази игра, не разбират от футбол - заяви Фабрегас. - Чувствам се удивително, това е един от най-великите дни в живота ми! Не мисля, че сме способни да разберем какво всъщност сме постигнали. Три важни трофея поред - никой не е постигал досега това!"
Така е. Испания би Италия. Не който и да е, а Италия! Това бе решаващият мач, това бе мачът, заради който от тук нататък Испания ще получава още повече суперлативи. Защото за този мач самият Иниеста каза: "Това бе възможно най-доброто, на което сме способни. Това представяне няма как да бъде повторено!"