Оказва се, че който от Дания и България се представи по-добре срещу Италия, ще има предимство в крайното класиране. Дания обаче приема "адзурите" вкъщи, а ние гостуваме на Ботуша.
Точно това обясних по-горе, но многословно. Изречението е вярно обаче автора пропуска няколко нюанса. По същество (ако няма изненади) всичко зависи от това ние или Дания ще се представи по-добре срещу Италия като разбира се ние като гости, а те като домакини (това е споменато), но (това което не е споменато):
1. В тези двубои влизаме с точка пред датчаните, тоест при равно представяне предимството е за нас. Ако и ние и те бием, ако и ние и те направят равен с Италия, ако ние и те паднем от жабарите. При тези варианти сме с точка пред тях преди и след мачовете.
2. Има и втори несигурен вариант тази точка в повече да ни даде предимство дори и при по-добро тяхно представяне. При наша загуба и техен равен с Италия точките се изравняват и напълно е възможно е головата разлика да е в наша полза (преките двубои са абсолютно равни, две ремита, при това еднакви по 1:1).. Наш равен и тяхна победа НЕ СТАВА (1 срещу 3 точки, това стопява преднината ни от 1 точка, но 0 срещу 1 точка изравнява нещата и опират до голова разлика).
3. Все се надявам или някъде нещо тяхно сигурно да не се получи, примерно сега мача им с азерите или в мачовете с Италия да са в много неподходяща ситуация италианците точно при техния мач. При нашия е ясно, че септември си изл5изат за победа и не таим много надежди, но за мача в Копенхаген, при това изчакване на италианците (с реми срещу Чехия, а може и други такива изненади да дойдат) да се окаже, че им е необходим за подпечатване на визите. Той е предпоследен (ако е последен можеше да се превърне в протоколен).
Да не говорим за варианта ако вземем нещо срещу Италия като гост. Не толкова, че вземаме точки в мачовете на сравнения (нашия и на датчаните срещу Италия) и това вдига летвата за датчаните, а още повече че Италия продължава да губи и още точки и мача в Копенхаген (по-нататък като програма, след мачовете с Чехия и България) да не стане в един момент сериозно важен за италианците, които да ги ступат.
ПП. Любо Пенев загатна, че отива в Италия за нещо. Дали ще успее не знам, но винаги са ме кефили такива хора. Йешич какъвто и да е няма да забравя, че преди реванша на Анфийлд каза, че излиза за елиминиране (не за победа просто) и след края се кахъреше (не постигна това за което излезе). Преди мача беше смешно, след мача върховно удоволствие (как си преследвал Ливърпул на неговия терен да го елиминираш).
Любо предпазливо говори и не се изхвърля, а загатна, но желанвието му е очевидно. Бешще нещо от сорта на "...........затова и (в тези приятелски двубои в които се подготвяме)
гостуваме на Япония и Казахстан, а и през август на Македония". Който разбира чете между редовете. Човекът отива на Апенините при целия този некадърен потенциал да иска нещо. Дано да успеят, защото от една година направо ме изумяват тези несретници какви чудеса правят в националния. най-малкото навлизаме в заключителната фаза, а ние още не сме паднали