Убеден съм, че дори най-скромните в интелектуално отношение читатели, които се нуждаят от помощта на оператора в компютърното клубче до базар „Поли", за да влязат sport1.bg с мазохистичния трепет да прочетат нещо за автогола на Легендата, са наясно, че през нощта е тъмно.
Не е, като да се е случило вчера. Още докато амебовидните ни предшественици са се плацикали в първичната супа преди стотици милиони години, слънцето пак е имало навика да изгрява и да залязва. Само че тези дни някоя умна милиционерско-бефесарска глава се сети, че на „Българска армия" е опасно да се играят мачове, защото... през нощта в „Борисовата градина" е тъмно.
Това е положението - нарича се нощ, защото през този период слънчевите лъчи не достигат директно земната повърхност. Явлението не се ограничава до „Парка на свободата", същото се случва и в „Сентрал парк" в Ню Йорк, и в „Булонския лес", и сред стройните борове на Подмосковието.
Ако пък се има предвид оскъдното изкуствено осветление, ще трябва да се запитаме къде са лампите в паркчето до „Герена"? Или там няма нужда, защото Подуяне денонощно се озарява от блясъка на безбройните сребърни медали, нежно отразени в люспите от тиквено семе, с които е зарината околността на съоръжението.
Сигурно около Стадиона на мира в Перник е вечен ден, „Огоста" в Монтана грее като Лас Вегас, а парк „Лаута" се осветява от лъскавите полички с леопардови щампи на президентските фолкпевици?
Просто някой се опитва да използва чудовищното убийство на млада жена в „Борисовата градина" преди броени дни, за да скове в ужас бездруго сгърчения от мизерия мозък на потребителя на масова информация. Неслучайно съобщението за тъмнината около „Армията" последва светкавично трагедията - за да остане у публиката подсъзнателната връзка мрак-убийства-ЦСКА.
Така, както преди 20-ина години успяха да набият в неграмотните тикви на цяло недорасло поколение, че Милко Калев Балев е основател, почетен президент, спонсор и централен нападател на „армейците". Митата Якимов е пребивал с тояга политзатворници в Скравена и е давал труповете им на прасетата, а „червените" са излизали на терена не за три (две) точки, а за триумфа на световния социализъм.
Тъмно е не около „Българска армия", а в кратуните на жалките дезинформатори, които отново се опитват да приравнят люлката за шампиони към копторите, в които любимците им творят посредственост. И се надяват, че някой ще им се върже. Всъщност... защо не? Досега планът сработваше, от нас зависи този път да не стане така.