Значи принципно сме съгласни, че УЕФА и БФС си изземат ролята на регулатори на удачно посочения от теб като "специфичен пазар", защото футболистите не могат просто да отидат и да започнат работа при новия работодател, след като прекратят правоотноешнията си по надлежния гражданскоправен ред. За разлика от почти всички останали професии.
Що се отнася до това, че един клуб, който е дал много пари за един играч, не би следвало да го губи заради забавяне на относимо малка сума като заплатата му, има резон. Следвайки принципа за аналогия, можем да погледнем, както казва ЗЗД: "Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора." (чл. 87, ал. 4 - след като ни правят забележка да сме точни). Тук обаче идва проблемът, че кредиторът в случая е играчът, който е различен от кредитора (клуб), получил 10 милиона за трансфер. А отношенията между двата клуба не могат да се противопоставят като възражение срещу претенциите на играча.
Затова мисля, че аргументът за голяма цена на "покупката" на футболиста, не бива да се взема под внимание. Въпреки всичко.
Клубовете просто трябва да осъзнаят, че неплащайки навреме, дават правото на играча да прекрати едностранно договора във всеки един момент. И да спазват "финансова дисциплина". Още повече, че в България всички знаем, колко заплата се плаща за пред данъчните и как се борави с механизма "премия за победа". Предполагам, че повечето клубове плащат официално като заплата 500-1000 лв., а останалото го дават на ръка - от черна каса или под формата на премии за спортни резултати.
А БФС трябва да уважава решенията на гражданския съд и при представяне на влязло в сила съдебно решение за прекратяване на договора, да не се занимава тепърва с решаване на казуса (по-скоро пререшаване наново като инстанция по същество), а да действа като административна служба, съдействаща в рамките на своята компетенция за изпълнение решенията на съда и просто да дава жълтата карта на футболиста.