БЪЛГАРСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ В ЧУЖБИНА - III

[G8]

Е, де.

[Stinkata]

Не злоупотребявай със служебно положение. Като си променяш мнението, си отбелязвай, че е променяно...

[svo]

червеният октопод е превзел форума

[8]

Абе и аз забелязвам нещо такова. Мичо взе да да му изпуска края

[svo]

не му е изпуснал, а се е пребоядисал В събота почти го заведох на мач на Армията

[8]

Докоснал си се до червената евросимфония, а Мич ?

[Stinkata]

не му е изпуснал, а се е пребоядисал В събота почти го заведох на мач на Армията

Че той там е израсъл.... Как мислиш, че може да е против ЦСКА, ако не познава нещата отвътре???

[8]

Да бе
Затова пъпчивия тинейджър Мичо е прескачал оградите на Армията, за да не изпуска представленията на филхармонията в червено

[Wallace]

Да бе
Затова пъпчивия тинейджър Мичо е прескачал оградите на Армията, за да не изпуска представленията на филхармонията в червено

[Samp]

...Просто сбърка като даде първата дузпа на Бербатов...

Аха, значи е сбъркал. Аз какво съм написал по-нагоре???

ей това си написал

Факт е, че САФ обърка състава отвсякъде.

[G8]

Значи Бербатов е виновен, че МЮ не биха Евертън понеже единствената грешка на САФ в тоя мач е, че е дал първата дузпа на него, така ли?

[svo]

http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2520762

[VILIO]

Прилича ли Бербатов на Кантона ...

Дилемата, която Димитър трябва да "убие" в зародиш

"Бербатов е различен тип футболист спрямо тези, които имахме миналия сезон. Притежава търпението и самообладанието при завършващата фаза на играта, което ни помага. Отбеляза много победни голове за отбора. Ако продължи да го прави, ще бъде прекрасно. Все по-лесно си проправя път към вратите на съперниците и това не ме изненада, след като вкара по над 20 гола във всеки от двата си сезона за Тотнъм. Просто от него се искаше да свикне с нашия стил на игра. Напомня ми за Ерик Кантона".

Тази гъделичкаща българското ни Его характеристика за най-добрия действащ наш футболист идва от мениджъра на Манчестър Юнайтед - Cър Алекс Фъргюсън. И когато един толкова велик специалист изкаже каквото и да било футболно мнение би трябвало да му се доверим сляпо. Анализирайки обаче безпристрастно думите на шотландеца достигаме до дилема, която навява смесени чувства. От една страна положителните тънкости в играта на Митко, за които Фъргюсън говори няма как да не радват. Нещо повече при наличието на толкова добри футболисти извели тима два пъти европейския връх да чуеш комплименти за сънародник, който само е мечтал за такива те кара да се чувстваш горд. При все това, че оценката се припокрива напълно, а не е просто празни ласкателства. Едва ли е нужно да влизаме в подробности и обясняваме предимствата на Бербатов. По-важното е той да затвърждава впечатленията на наставника си и дори да надмине очакванията му. От другата страна в изказването на Cър Алекс е сравнението с бившия френски нападател и лидер на Юнайтед Ерик Кантона. Подобна съпоставка също е нещо хубаво, но ... не чак дотам. Мнозина вероятно ще запитат с недоумение: Защо?

Обосновка не е трудно да се направи. Ще започна малко по-отдалеч. В България нямаме много поводи за гордост с делата на наши сънародници, по света. И когато се появят индикации, че някой българин има потенциала да прослави родината по земното кълбо трябва да направим всичко възможно да му помогнем. Ако пък няма как да го направим, то поне да не пречим дори и косвено. В случая с Бербатов ситуацията е същата. Всички почитатели на футбола ще помнят докато са живи това което направи най-големия български футболист за всички времена Христо Стоичков. Кариерата му няма как да не кара всеки сънародник да се гордее, че е българин, въпреки червено-синьото разделение на спортната аудитория у нас. Бербатов все още далеч от "иконата Стоичков" и вероятно никога няма да я доближи, но в момента няма друг по близо до световните футболни върхове. Ето защо Димитър се явява като последовател на Христо в ролята на ракетоносител на нацията. В тази връзка изстрадалия ни народ иска да види тарана на Юнайтед в ложата на богоизбраните, защото само така смисълът на мъчния живот на българите ще придобие някакъв смисъл, връщайки вярата, че и по нашите земи са се родили и израсли качествени индивиди. Тъкмо затова равнението на Бербатов по бившия френски нападател и голмайстор на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона е вид подценяване и навява примиренчески манталитет. В картината някакси не на място с присъщата си скромност и реализъм се вписва и самият Димитър: "Аз съм просто себе си. Не искам да бъда сравняван с никого, особено с легенда като Кантона. Не играя за себе си, а за отбора и т.н ...". Дано казаното от капитана на националния ни тим е само демонстрация на добро възпитание, а в съзнанието му да властва стремеж и амбиция да надмине скандалния французин. Да, да го надмине, защото с постиженията си до момента още му диша прахта. Но пак подчертавам, че целите на нашия трябва да са много по-големи. В този ред на мисли стигаме до неизбежния въпрос: Е, кой е Кантона?

В кратката му визитка пише: Пет шампионски титли на Англия (4 с Ман.Юн. и 1 с Лийдс). По две шампионски титли и национални купи на Франция и Англия. Изиграл е 362 мача за Оксер, Мартигес, Олимпик (Марсилия), Бордо, Монпелие, Ним, Лийдс Юнайтед, Манчестър Юнайтед, в които е отбелязал 131 гола. В периода 1987-1995 г. за националния отбор на Франция записва 45 участия и 20 попадения. Определен за най-добрия футболист на Манчестър Юнайтед на миналия век. Вглеждайки се в тази кратка статистика съзираме един успял футболист, но мощно тиражираните опити Ерѝк Даниѐл Пиѐр Кантона̀ да бъде канонизиран като световна футболна марка са меко казано смешни, пошли и неуместни. Страхотна глупост е да се вземат насериозно резултатите от класацията за най-добрия футболист на клуба за миналия век. Срамно за Юнайтед е да се тръби на всеослушание, че Кантона е най-големият. И понеже почти сигурно в гласуването са участвали предимно запалянковци до 30 години е напълно обяснимо те да посочат за свой фаворит състезател когото са имали възможност да наблюдават стотици пъти. Но къде отива историята... Защо никой не застана от отсрещната страна. Та нима легенди като Боби Чарлтън, Джордж Бест или Денис Лоу не са го заслужили... В сравнение с тях скандалният французин е лилипут. Нито е на титлите им, нито е от класата им. Да, има и такива, които не са успели да напълнят сака с медали и купи, но обаянието им с топка в краката ясно подчертава, че са велики играчи. Кантона обаче не е от тях. По време на неговия престой в Манчестър не се случи нищо, което да заслужава продължителни аплодисменти и признание на любителите на футбола, които нямат нищо общо с отбор му. Юнайтед спечели четири титли и две купи на Англия, но за някакъв почерк, който да остави трайна следа не чак в историята на английският, европейския и световен футбол, а поне в тази на клуба не може да става и дума. Едва ли е необходимо да припомняме излагацията в евротурнирите на Ерик и компания. С недобрите си резултати водената от него команда по-скоро изпълняваше хуманитарната идея да разстила "розови" облаци и оптимистично бъдеще над средностатистически състави каквито бяха и са в момента Спартак Москва, Галатасарай, Динамо (Киев), Спарта (Прага), гръцките Олимпиакос и Панатинайкос. Други като Барса, Юве, Аякс, Байерн си лъскаха имиджа в подобни срещи, а още дълго ще се помнят гаврите на звездния Реал с Роналдо, Зидан, Фиго и сие, които просто се подиграваха с Юнайтед.

С "явлението" Кантона в редиците си поводи за гордост няма и френският национален отбор. Единственото с което се открояваше той бяха безумните с повод и без такъв скандални изцепки, на които би подражавал само идиот. По същия меко казано учудващ и безцеремонен начин в никакво време приключи и кариерата му. "Титани" като Кройф, Стоичков, Лоу, Бест, Брайтнер, Ефенберг и други също са били в центъра на скандали, но все пак са успели да "отделят" време да изкачат отборите си до върха. Целият този аналитичен размисъл дава напълно изчерпателен отговор на въпроса: Защо Бербатов трябва да отхвърли каквото и да било равнение по Кантона? Талантливият българин на няколко пъти демонстрира негативно отношение към първосигналните и дори налудничави опити за сравнение с французинът. Правото е на негова страна, защото двамата нямат никакви допирни точки, както в начина на игра, така и в характерите. Бербатов трябва да е по-твърд в дистанцирането и разграничаването от това сравнение. За да го постигне не са нужни истерични и инатливи фрази и крясъци, а ползотворни действия. Пределно ясно е, че на българина са му необходими титли. При това приносът му за тези отличия трябва да е значителен. Само по този начин ще се раздели със настоящия си етикет - "добър футболист" и ще бъде признат за лидер и стойностна звезда. Постигне ли го Димитър ще "умъртви" още в зародиш тези разпространяващи се като мрежа на паяк илюзии, сътворени от нечия болна английска фантазия. Трябва да го стори, защото има голям потенциал. По-голям от този който показа Кантона. Остава само да го демонстрира, защото златото е злато само когато блести...

СТАНИМИР МЛАДЕНОВ

sportal.bg

[marto]

Годината на Стилиян Петров

Българският халф на Астън Вила Стилиян Петров беше голямата звезда на снощната традиционна вечеря на клуба, която се провежда в края на всеки сезон. Стенли получи огромно признание, след като безапеационно спечели наградата за футболист на годината както в гласуването сред съотборниците си, така и в паралелната анкета на феновете. Това е първият случай, в който българин постига подобен индивидуален успех в най-силното клубно първенство на планетата и обяснава защо мениджърът на бирмингамци Мартин О'Нийл е готов на всичко, само и само любимецът му да сложи подписа си под нов договор с клуба.

Бившият капитан на националния отбор извървя дълъг път, докато се утвърди в Астън Вила, а и в английския футбол като цяло. Първият му сезон след трансфера от Селтик беше изпълнен с трудности и мнозина фенове и специалисти се питаха дали О'Нийл не е сбъркал с привличането му. През настоящата кампания обаче, Стилиян е в блестяща форма и има огромна заслуга за прогреса на клуба, който в един момент дори се бореше за място в топ 4.

На вечерята бяха раздадени и други награди. Нейтън Делфунесо заслужи приза за най-добър млад футболист. Подобно на Стилиян Петров, той беше отличен единодушно от играчите и привържениците на Вила. Гол на сезона стана попадението на Джон Карю срещу Стоук Сити през март, а Марк Кинсела получи наградата за номер 1 сред ветераните.

[drvasko98]

Браво