Мичо написа:А е за журналистиката.
И е желателно малко повече качествени статии защото темата се превърнала в абсолютен кенеф
bili.80 написа: дарик радио
otto написа::qipbp: КАКТО ВИНАГИ,ВЕЛИКОЛЕПЕН
:
BAt e venci написа:Господ стана българин срещу 300 000 долара!?
Пон, 2008-03-10 18:14
Няколко седмици преди „Парк де Пренс" в Пловдив се случва събитие, което може да се превърне, макар и с петнадесетгодишна давност, в истински футболен „Уотъргейт" с ефекта на снежна топка, растяща от само себе си по наклона на съмнението...
През ранната есен на 93-та преди последните два кръга от квалификационното пресяване за САЩ'94, човек от София довежда под тепетата при Христо Данов двама англичани, които се представят като хора от букмейкърските среди. По това време официалният президент на БФС е Валентин Михов, но посредникът е наясно, че силният човек в съюза е именно Данов, който финансира централата чрез Агробизнесбанк. Вероятно тук е подходящият момент да се направи уточнението, че въпросната банка фалира и бе продадена за 1 лев по време на голямата банкова криза в периода 1995-97, но към момента на описваните събития институцията бе на върха на могъще-ството си.
По-късно Христо Данов беше привлечен под отговорност, прекара четири месеца в след-ствения изолатор през 1999 г., поставен бе под домашен арест, преживя тежки години, докато в крайна сметка бе оправдан по всички обвинения и на всички инстанции. Той дори осъди държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (б.а. жалбата му беше оценена на 6000 евро) за неправомерно задържане. Така че смятам за излишни и несправедливи спекулациите около правото на този човек на биография и позиция.
И така, в един хубав есенен ден в ресторант „Ритора" в Стария град, който е предпочитаното място за срещи на „брокерите", Данов посреща своите неочаквани гости. Двамата англичани без увъртане слагат на масата своята оферта срещу 300 000 долара са готови да осигурят победата на българския отбор в Париж. Парите ще бъдат изплатени след мача на 17 ноември на „Парк де Пренс", и то само при желания резултат. Поданиците на Кралицата са пределно лаконични за технологията на операцията, но твърдят, че схемата е проиграна и намекват, че ще осигурят съдията (б.а. шотландеца Лесли Мотрам), както и неколцина френски национали, с точните имена. Пришълците намекват, че подобна „организация" се подготвя и за по-близкия двубой между Франция и Израел...
Малко по-късно доминото започва да се нарежда. Като предястие и задължително условие към „българското чудо" французите загубиха от евреите с 2:3 край Сена, а драмата се развихри в последните минути на срещата. И въпреки мегасензацията „петлите" си остават фаворити за краен успех, тъй като все така им трябва само една точка по пътя към Мондиала...
Вероятно за мнозина цялата история из-глежда съмнителна, но от дистанцията на времето някои сенки и полутонове започват да придобиват контури. Най-напред първата половина на 90-те години беше период на драматични геополитически сътресения и трансформации в Европа след рухването на СССР и Югославия. По онова време от изток на запад от Урал до Атлантика, се трансферираха разпад, хаос и безвластие, които са най-благоприятната среда за всевъзможни комбинатори и търсачи на лесни пари. Затова ми се струва, че в случая не е здравословен праволинейният консерватизъм под знаменателя „Това не може да бъде!" Оттук нататък ще говорим надълго и нашироко за „Парк де Пренс" и за възможната манипулация на „българското чудо", но най-напред искам да подчертая, че през последните две десетилетия светът се превърна в глобално пространство на неограничените криминални възможности. И защо да е толкова абсурдно двама международни аферисти от родината на играта и свързаните с тях съучастници от многоликата футболна мафия да направят удар в един особено подходящ за печалба момент?
През есента на 93-та Христо Данов разбира, че двамата англичани искат да организират още една „двойка" на мача Франция България, така както изглежда вече са нагласили „сензацията" на Франция Израел 2:3. Конюнктурата направо си плаче за нов удар. „Петлите" са в криза след провала срещу евреите, селекционерът Жерар Улие е загубил кредит на доверие, а представителният тим на страната преживява преходен период в търсене на нова идентичност след слизането от сцената на големите майстори от златната ера на 80-те Мишел Платини, Ален Жирес, Жан Тигана... и преди появата на героите от втората половина на 90-те Зидан, Анри, Трезеге... А и защо винаги опасните българи да не огорчат за пореден път един от своите най-редовни западни „клиенти"? В същия квалификационен цикъл тимът на Димитър Пенев вече бе победил Франция с 2:0 в София, а освен това Христо Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов се намираха на върха на силата си. Така че, ако в случая с Израел става дума за суперсензация, при България вече може да се говори за изненада от порядъка на нормалните драми на играта.
Без съмнение Данов е бил шокиран от твърде директната и конкретна оферта за потенциална сделка, но като опитен бизнесмен вероятно веднага е изчислил ползите от нахвърляния сценарий...
Машината на времето моделира образите на хора и събития не само от днес за вчера, но и от вчера към днес. Какво имам предвид? Ако историята с двамата посредници в Стария Пловдив се беше случила в началото на новия век насред Лондонското сити, в Мадрид, Атина или Рим, никой нямаше да се впечатли особено, освен че мизата би била значително по-висока и непременно в друга валута заради инфлационния индекс, развитието на „черното тото" и загубения приоритет на долара. Вероятно офертата щеше да бъде в размер на два милиона евро. И как иначе като финалистите от САЩ'94 заработиха по шест милиона швейцарски франка, а тези от Мондиала в Южна Африка'2010 ще получат три пъти повече...
И най-важното тогава, през 93-та, темата за нелегалните залози, манипулираните резултати (б.а. на футбол, баскетбол, хокей на лед, тенис, дори снукър...) и въобще за задкулисното битие на световния спорт не беше така актуална, както е в наши дни. Знаеше се, че далаверите с белязан кон датират още от кралските надбягвания пред очите на британската аристокрация, но с течение на времето правенето на лесни пари се превърна от скандал, в рецидив, после и в пандемия по целия глобус от футбол до лека атлетика и фигурно пързаляне...
Как да бъдем слепи и глухи за упоритата мълва, която приписва световната титла на Франция през 1998 г. на грандиозна схема с участието на Бразилия и най-големите концерни за спортна екипировка? Или пък за съмненията около свръхкоефициентната европейска титла на Гърция в Португалия през 2004 г., донесла сто евро срещу всяко вложено за успех на южните съседи? В края на 2007-а прозвучаха подозрения и след абсурдната на пръв поглед победа на Хърватска на „Уембли", която в огледална ситуация с нашия „Парк де Пренс" изпрати Русия вместо Англия на Евро'2008...
И ако вчера би било кощунство, днес медиите и съдебните органи официално разследват мениджъри на елитни клубове от Премиершип за трансферни далавери под масата и за участие в мултинационални схеми за пране на пари. Всемогъщата Футболна асоциация на Англия дори нае специална одиторска, всъщност детективска компания за изясняване на тъмните сделки под масата. Така че срещата в „Ритора" изглежда като дребна комбина във фокуса на натрупания опит през изминалите оттогава петнадесет години.
Но да се върнем под чадърите в прочутото заведение край Марица. Христо Данов приема по принцип хвърлената ръкавица и уточнява начините за комуникация с посредниците. Вицепрезидентът на БФС е свикнал да работи на „мъжка дума", каквото и да означава това в мътните години на сивия преход, преминаващ оттатък Калотина в един криминален Стар континент...
Христо Данов: „Естествено, че бях шокиран от появата и най-вече от предложението на двамата англичани. Като нормален човек разбирах съмнителната идея на сделката, но в същото време като финансист и като ръководител на футбола можех лесно да изчисля вариантите и дивидентите. Ако се стигнеше до „инвестицията" от исканите 300 хиляди долара и до съответен резултат, БФС щеше да спечели десет пъти повече при евентуално участие в САЩ. Да не говорим за обществения ефект в България и по света от един подобен успех..."
Да се поставим на мястото на „брокера". Първата реакция на всеки в тази ситуация би била „Що за глупост?!", но след това идва ред на втория план „Ами ако се получи?"... Да си спомним вечната песен на Далида и Ален Делон „Пароле, пароле" „Думи, думи"... Какво ли има зад тях?
По онова време парите в България бяха хартийки за новата класа на строителите на капитализма. Пещерното раздържавяване и бруталната приватизация на светло и под масата прехвърлиха в частни ръце огромни материални и финансови активи, наследени от социализма. А във футбола, като неизменна сфера на интереси за силните на деня, бяха концентрирани баснословни ресурси, които новоизлюпените меценати пилееха под овациите на стадиони и региони. Както каза наскоро пред вестник „24 часа" бившият благодетел на ФК Шумен Гриша Топалов (Шогун) „Не брояхме парите, а ги мерехме на килограм..."!
Все в тази тоналност Божидар Искренов разказваше, че предшественикът на Данов в Ботев (Пд), споменатият вече италиански карабинер Паоло Динучи, му е дал една торба с левовата равностойност на 80 000 долара, за да премине от „Герена" под тепетата. И Радостта на народа и бившата му съпруга цяла нощ броили и нареждали индустриалното количество банкноти. Инфлационна лудница в преходен етап, а пък някакви англичани обещават Рая срещу дреболия от 300 хиляди в зелено...
По време на лагера в Германия пловдивският банкер запознава президента на БФС Вальо Михов, селекционера Димитър Пенев и генералния секретар на съюза Христо Йосифов с офертата на двамата тарикати от Англия. Казва им точно и кои играчи на Франция ще бъдат „пробити" и как трябва да се развие сюжетът според обещанието на посредниците. Първата реакция естествено е скептична, дори иронична. Вальо Михов казва: „Трудна работа...". После сядат пред чашите и мислят...
В следващите часове вицепрезидентът се среща и с тарторите на нашия тим Ицо, Любо, Емо, Боби Михайлов, Краси Балъков, и пред тях също прави предварителен разбор с точните имена на очакваните „къртици" и вариантите за желаната развръзка. Според очакванията всички реагират с недоверие. Повечето играчи отдавна са отписали този мач...
Христо Данов: „Когато след няколко дни в Париж обявиха състава на Франция, Пената се хвърли да ме прегръща, тъй като някои от обещаните „агенти" се оказаха на терена. Не се съмнявах, че треньорът и лидерите на тима добре бяха обмислили информацията, която им дадох, въпреки насмешката в първите им коментари."
GA GAGAGAGAGGAGAGAGAGGAGA
НА МАЙКА ТИ В ГЪЗАЗАЗЗАЗЗЗААЗАЗА
ТОВА Е ВАШИЯТ БОГ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕЩО СПРЯХТЕ ДА ГО ПУСКАТЕ ЗАЩО ТАКА БЕ МОМЦИ
otto написа:НАШИЯТ БОГ Е ИСУС ХРИСТОС,МОХАМЕДАНИ
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 17 госта