Българската футболна журналистика и фенски статии 2

[itsoVIII]

е значи и аз трябва да го имам....ай утре шЪ си играя да преинсталирам каналите...

[otto]

ИЦКА ТЕЗИ НЕЩА СТАВАТ АВТОМАТИЧНО ОТ ОПЕРАТОРА,НЯМА НУЖДА НИЩО ДА ПРЕИНСТАЛИРАШ

[Vute]

Обикновено заменят някой канал с новия..

[itsoVIII]

на цифровата...те им сменят честотите при нас...таман 2 пъти месечно правят тая процедура и добавят нови канали...

[otto]

ИЦКА СМЕНЯЙ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО

[itsoVIII]

нЕма коя да ме земе.... Аре бе, ся заради кабеларката да си сменям "квартирката"....пардон, местоживеенето ето ви мачовете за днес:

Matches for the day.png

[Delija]

Преди 10 ноември левскарите бяха най-образцовите партийци

Репресираните след 9 септември 1944 г. се хвалят, че в царско време провеждали нелегални комунистически събрания на своето игрище...


Левскарите стават първият ведомствен отбор след идването на комунизма, като на 20 септември 1944 г. се обединяват с Пощенски спортен клуб "Княз Кирил". Естествено новото дружество премахва "Княз Кирил" от името си и приема названието Пощенски спортен клуб "Левски". "Сините" не само се възползват от материалните възможности, които новият режим им предоставя, като ги прави най-богатия български отбор от 1944 до 1949 г., но, на свой ред, участват активно в различни рекламни кампании по времето на комунизма.

Нерядко дори "сините" организират тържествата

Такъв е случаят с физкултурните празненства по случай конгреса на "пощенци" през май 1947 г. Тогава левскарите канят за приятелски мач своя най-голям съперник преди войната - отбора на Славия. На стадиона присъстват министърът на пощите и съобщенията Цола Драгойчева, директорът на пощите полковник Николов, народният представител Коста Ганев, както и гости от чужбина. Всички те стават свидетели на факта, че Славия вече не е равностоен конкурент на Левски. Това е така не само заради победата на "сините" с 2:0, а защото след 9 септември 1944 г. "белите" вече не са предишният фактор в родния футбол.

Всъщност точно Славия има всички основания да очаква разцвет по времето на комунизма - един от основателите на клуба е Пальо Благоев - син на основателя на Комунистическата партия Димитър Благоев. Първият голмайстор на "белите" Шаренков по-късно става офицер в Червената армия, футболистите от юношеския отбор на Славия братя Никифорови са разстреляни от царската жандармерия.

Оказва се обаче, че при комунизма най-добре се устройват не "белите", а чевръстите левскари, които си осигуряват средства, за да привличат най-добрите български футболисти. В онези години, когато играчите на другите отбори трудно намират пари дори за хляб, левскарите не само разполагат със заплатите на пощенски служители, но могат да обещаят апартамент на наскоро починалия бивш вратар на ЦСКА Стефан Геренски, който през 40-те години е живеел в София под наем, докато е бил футболист на "Завод 12".

Още по онова време левскарите се опитват да ухажват МВР и канят вътрешния министър Антон Югов

на финала за купата на Съветската армия в началото на юни 1947 г. На този мач, в който "сините" мерят сили с Ботев (Пд), освен Югов присъстват и военните представители от СССР генерал Черпанов и полковник Мелников. След победата си с 1:0 тимът на Левски получава купата именно от ръцете на полковник Мелников. С този свой успех "сините" регистрират втори пореден дубъл след този от 1946 г. Така, само за три години комунизъм, Левски, който преди войната успява да спечели едновременно титлата и купата единствено през 1942 г., печели повече "дубъли", отколкото в годините на Кобургите, когато се намира в сянката на Славия.

По това време левскарите вече са зарязали своето игрище и играят мачовете си на стадион "Юнак", въпреки че той никога не е бил тяхна собственост. През 40-те години това е най-представителният стадион в България и чевръстите "пощенци" спират да поддържат игрище "Левски", без да се интересуват, че то тъне в разруха, защото смятат, че те като най-богатия български отбор трябва да играят мачовете си на най-престижната сцена.

Днес, когато левскарите твърдят, че били репресирани по времето на комунизма, който ги обединил насилствено с отбора на МВР - Спартак, през 1969 г., цяла България вижда с каква страст подуянци се стремят да получат стадион "Раковски" - бивша собственост на милиционерския клуб. По същия начин стоят нещата и когато става въпрос за преименуването на Левски в Динамо. Това става през есента на 1949 г. в резултат на една реформа, която прави от Славия - Строител, от Локомотив - Торпедо, а от Левски - Динамо. И докато другите още се чудят какво става,

ловките левскари изкачват на връх Мусала бюст на Сталин

твърдейки, че така изразяват радостта си от реформата в българския спорт, която им носи името Динамо. Ето как партийният официоз "Работническо дело" отразява това знаменателно събитие: "В събота, на 22 т. м. (октомври - б. а.) 30 членове на ДСО Динамо (ДСО - Доброволна спортна организация - б. а.) предприеха изкачването на най-високия връх на Балканите - Мусала, за да поставят на него бюст на вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - генералисимус Сталин, по случай неговата 70-годишнина. На връх Мусала в неделя бе изнесена беседа за живота и дейността на Сталин. Тържеството при поставянето на бронзовия бюст в наблюдателницата завърши с литературно-музикална програма, изпълнена от динамовци".

Подмазвачеството на левскарите е съвсем очевидно - рожденият ден на Сталин е на 21 декември, а те организират тържества два месеца преди това. Може би точно заради тяхното угодничество "сините" са определени да организират футболен мач по случай конгреса на Отечествения фронт (ОФ) през 1948 г.

По това време именно ОФ-коалиция от партии, доминирана от комунистите, управлява България. Решено е в чест на конгреса, който се провежда през февруари, да се състои мач между работническия Локомотив (Сф) и отбора на пощенските служители Левски. Мачът, в който "сините" бият с 1:0, се играе на стадион "Юнак" и по инициатива на левскарите приходите се дават в помощ на гръцките партизани, които се борят с англо-американския империализъм.

Всички тези маневри вършат работа на "сините". Дори през 1953 г., когато ЦСКА вече е с две класи над всички други български отбори, левскарите получават неочакван подарък. Малко преди смъртта на Сталин футболните власти разпореждат националният отбор да участва извън класирането в първенството на страната, за да можели националите да се подготвят по-добре за международните срещи. Така ЦСКА трябва да играе в шампионата с резервите си, защото всичките 11 титуляри са национали. Чак на 23 септември - Деня на армията, титулярите се завръщат в червения тим и "армейците" разбиват "сините" с 5:0. Титлата обаче е за Левски-Динамо, който преди това е натрупал солиден аванс. След смъртта на Сталин в продължение на 12 години левскарите не могат да се докопат до първото място...

Разбира се, при тази ловкост на "сините" въртиопашки те участват активно при честванията на юбилейните годишнини от комунистическата победа. Нещо повече: левскарите се изкарват активни борци против фашизма и капитализма.

Получават орден "Червено знаме"

За нещастие на "сините" при честванията на 10-годишнината от 9 септември 1944 г. те стават за посмешище, при това веднага след като са отпразнували своя 40-годишен юбилей. Ето какво пише в. "Народен спорт" от 27 август 1954 г. за мача Левски - Спартак (Пд) 1:6: "В чест на 10-годишнината на светлия 9 септември във вторник на стадион "В. Левски" в столицата се срещнаха в приятелска футболна среща Динамо и Спартак (Пд). Пловдивските футболисти бяха много по-добри и победиха с 6:1". Псевдошампионите от Динамо естествено бележат своя почетен гол от дузпа...

По времето на комунизма тези, които преди войната са били партизани, ятаци или политзатворници, се титулуваха "активни борци против фашизма и капитализма" (АБПФК) и се ползваха с определени привилегии. Очевидно и левскарите са искали да се вредят сред АБПФК и да получат предимство пред другите отбори. Затова още преди да станат милиционерски тим, подуянци се хвалят със своята комунистическа дейност по царско време. За нея през 1964 г. те получават орден "Червено знаме"...

През 1964 г. в статия на в. "Транспортен глас" по случай 50-годишния юбилей на Левски дори се твърди, че преди Втората световна война "сините" провеждали нелегални комунистически и антифашистки събрания на своето игрище. Очевидно не е случаен фактът, че "синият" център-нападател Георги Аспарухов успява да стане цлен на ЦК на ДКМС, на ЦС на БСФС и дори зам.-председател на Съюза на въздържателите...

През 1964 г., когато "сините" празнуват своята 50-годишнина, те отново участват в един твърде любопитен мач, наречен тогава "Мач на дружбата". Той се провежда на 2 май в чест на празника на труда и в него играят ЦСКА и Левски. "Червените" громят своя противник с 6:2, след като Ив. Колев и Цанев вкарват по два гола за "армейците", а Кольо Ковачев и Стоичко Пешев добавят по един.

В началото на май тази година на "Армията" отново ще има мач между "червени" и "сини". Ще могат ли футболистите на Стойчо Младенов да го превърнат в ново издание на онзи спектакъл с половин дузина голове в подуянската врата?...

Валентин Манолов

[otto]

ТВА ГО ПУСКАХ ОНЗИ ДЕН ,БРАТЧЕД

[Delija]

Не съм видял бе, дреме ти... нека носещите бюста на Сталин на Мусала да го прочетат внимателно пак, за да им уврат най-сетне главите.

[otto]

носещите бюста на Сталин на Мусала :

[Мичо]

Не съм видял бе, дреме ти... нека носещите бюста на Сталин на Мусала да го прочетат внимателно пак, за да им уврат най-сетне главите.

ти нали не четеш подобни лайнарщини, бе, нали не пускаше глупости, същия див сектант и облъчен елемент си, лапай на ГА и повече не ми обяснявай как не четеш подобни работи.

[otto]

МИЧКА,ГРАБВАЙ БЮСТА НА ВАШИЯ БОГ,СТАЛИН И МАРШ НА МУСАЛА,ДА СЕ МЕТНЕШ ОТ ВЪРХА

[Delija]

Ти кьорав ли си бе, това не е ГА. А човека ви е насрал до гуша.

[otto]

С БЮСТА НА СТАЛИН НАПРЕЕЕЕЕЕЕЕЕД

[sasho_1989]

Ти кьорав ли си бе, това не е ГА.