Мнениеот Neo » 19 сеп 2007, 09:41
Сесил Каратанчева: Още не съм за изхвърляне
На 1 януари 2008 година изтича двугодишното наказание за употреба на допинг на най-добрата българска тенисистка Сесил Каратанчева. Тя бе уличена в употреба на забранени вещества през декември 2005 година. "Колко бързо мина времето, сякаш беше вчера. Продължавам да обичам тениса и дори за десет години да ме бяха наказали, пак щях да се завърна на корта", казва с подкупваща усмивка при срещата ни Сесил. Разговаряме за отминалите две години - какво успяла да свърши, и какво не, през това време, както и за плановете й за най-близкото бъдеще, което е свързано с тениса.
- Най-напред - изглеждате прекрасно. По същия начин ли се чувствате обаче?
- Благодаря. Добре съм, най-важното е, че съм здрава. Животът ми протича нормално - тренирам и се готвя за завръщане. Чувствам се великолепно и нямам търпение да започне новия сезон.
- Вчера (б.а. 15 септември) беше първия учебен ден. Изпратихте ли най-голямата си сестра Габриела на училище и какво помните от вашия първи учебен ден и как е най-малката ви сестричка?
- За жалост не успях да придружа Габриела, тъй като бях много заета целия ден. После си говорихме с нея как е минало. Тя беше много впечатлена, също като мен преди време. Спомням си добре, че тогава в училище ни раздадоха едни картинки за оцветяване. Аз пък реших, че това е някакъв тест и много се стегнах и притесних, че няма да го взема. Оцветих си картинката и го взех. В общи линии с хубави спомени е свързан първия учебен ден за мен. Още оттогава проявих голяма амбиция да се докажа. Бебето пък е страхотно. Много е сладка, не го казвам само защото ми е сестра. Прилича на втората ми сестричка Лия. Кръстихме я Алекса. Не е на никого, но така решиха. Всъщност никоя от нас не е кръстена на някого.
- През лятото трябваше да завършите училище...
- Да, през тази година завърших средното си образование в 153-а гимназия "Неофит Рилски" с оценка в дипломата от 5,18. Учудващо и за мен, най-добри оценки имам по предметите, които ме затрудняваха най-много - психика и логика, философия, а най-лоши - на тези, в които се чувствах по-уверена като информатика например. Имах няколко издънки и те ме провалиха.
- Като частен ученик ли завършихте?
- Някак смесено се получи. Влизала съм в час, ако за това питате. Познавам си и съучениците.
- А абитуриентски бал имахте ли?
- Не, защото така се получи, че завърших училище с учениците от набор 1988 година, а аз съм 1989 година. На практика моите съученици от класа ще завършат догодина и тогава ще имам и аз с тях абитуриентски бал. Сега чакам моите съученици да завършат и да си направим бала.
- Ще направите, ако не играете финал на "Ролан Гарос", тъй като датите съвпадат...
- Е, тогава ще трябва да ме извинят. Наистина наложителна причина да пропусна бала.
- Защо избрахте Правец като плацдарм на завръщането ви в големия тенис?
- Причините са много, но основната е, че там има всичко необходимо на едно място - много хубави кортове, фитнес, сауна, СПА-център и т.н. Докато в София всичко е разпиляно и след тренировка би ми се налагало да пътувам по два часа в ужасния трафик от точка А до точка В. Губиш време и се уморяваш. Докато в Правец живея на минутка от кортовете.Там сме наели един апартамент, в който аз живея от понеделник до петък. За събота и неделя се връщам в София и така всяка седмица, месец след месец. Нещо като целогодишен лагер. Баща ми е купил един парцел в Правец, но дали ще строи и кога - все още не се знае. Тук е мястото да благодаря на господин Валентин Златев (б.а. шефът на Лукойл България, който е собственик на спортен комплекс "Правец", където тренира и се възстановява Сесил) за това, че ми предостави базата в Правец съвършено безплатно. Не сме дали и една стотинка, а аз тренирам по 4-5 часа на корта, след което ползвам фитнес. Много съм му благодарна за оказаната подкрепа и отзивчивост в един толкова важен момент.
- В каква форма се намирате в момента и как ви повлия тази принудителна пауза - успяхте да порастнете на спокойствие?
- Трудно ми е да преценя сама. Играя много - с мъже, момчета, момичета. В Правец тренират националите ни за "Дейвис Къп", играла съм с тях. Всички са много отзивчиви. Понякога печеля, понякога губя. Човек не бива сам да си поставя оценка, но определено не съм за изхвърляне като играч. Определено имам развитие - и като играч, и като човек. Пораснах много. Използвах времето качествено - е, не цялото, но поне 80 процента от него, за добра подготовка. Как ми повлия ли? Мисля, че най-тежките ми години по отношение на порастването бяха между 14 и 16 години. След това се поукротих. Самото наказание не ме ядоса толкова, колкото доводите използвани срещу мен. И двете дела бяха пълна пародия. Да не говорим за хората, които след това започнаха да изказват мнения, че с мен е свършено вече. Най-много от всичко мразя някой да си дава мнението за мен!Непосредствено след наказанието бях страшно разстроена, но както се казва - всяко чудо за три дни. Върнах се на корта, продължих да си тренирам и след това у мен се появи злобата - да се върна един ден, още по-силна от всякога, за да докажа, колко са грешали и бъркали всички, които са ме отписвали. Джон Макенроу ми е истинският идол в тениса - винаги е бил на ръба да избухне на корта. Е, аз не съм чак като него, но в този период, който описвам, се чувствах като него.
- А колко време ви беше необходимо, за да влезете отново в релси, образно казано?
- Малко. Аз съм по характер болен непукист. Баща ми е пълна противоположност. Той е болен песимист и все му се струва, че ще стане най-страшното, че нещата вървят от зле към още по-зле. Докато аз - дори земята под мен да се разцепи в този момент, ще си казвам: Всичко е супер и ще се оправи. Точно три дни страдах от наказанието. След това не съм мислила изобщо. Две години изглеждат много, но тъй като тенисът е нещото, няма да си кривя душата - което правя най-добре, нямаше да се откажа, дори да ме бяха наказали за повече от две години. Страшно бързо отлетяха тези две години, сякаш беше вчера. Имам чувството дори, че времето не ми стигна, за да усъвършенствам някои елементи от играта си. В Правец настилката е твърда, тя ми беше слабото място. На червено съм израснала и нямам проблем. Затова през тези две години наблегнах на играта си на твърда настилка.
- Къде ще бъдете на 1 януари 2008 година?
- (Смее се) Със сигурност няма да съм в България. Ще бъда някъде по света и ще ми предстои участие. Къде обаче - не знам. Текат преговори, не искам да говоря предварително, за да не урочасам работата. Има варианти за по-големи, за по-малки. Тепърва ще се уточняват детайлите. Това, което е сигурно е, че все от някъде ще започна. Оптимист съм, че бързо ще се върна там, където ми е мястото - в горната част на ранглистата.
- А какви са тези мениджъри, които се увъртат около вас в Правец?
- Изключително изненадана останах и аз. Явно хората не са ме забравили и с изтичането на наказанието търсят контакт с мен. Има интерес, но не сме решили как ще продължат контактите.
- Гледате ли тенис, следите ли развитието на бъдещите си съпернички?
- Честно казано, мачът между Ана Чакветедзе и Светлана Куцнезова на Ю Ес Оупън, за който бях поканена като гост коментатор в Евроспорт, ми беше първия мач, който гледах от начало до край в последните шест месеца. Гледам повече мъжете, особено Федерер, който ми е голяма слабост също. Колкото до конкурентките - всички се развиваме, аз също не стоя на едно място, но винаги може още да се желае. Сега ми предстои последният напън в близките един-два месеца, за да си дойде всичко на мястото.
- Постоянните пътувания, на които бяхте подложена допреди две години, липсват ли ви?
- Естествено, че ми липсват, но пък от друга страна - беше ми много хубаво да се задържа толкова време в България. Оцених приказката, че по-хубаво от вкъщи няма. Преди не ми оставаше наистина време, за да оценя в каква прекрасна страна живеем. Имаме си всичко и трябва да го обичаме и пазим. Рядко има страна в света, която да предлага такова разнообразие като България. Аз много обичам Париж. Там съм израсла и съзряла като човек. Пълно е с хора, а аз обичам да е малко нагъчкано. Америка е невероятна държава, но там пък ако забравиш да купиш хляб трябва да се качиш отново в колата и да пропътуваш разстоянието от София до Пловдив образно казано, за да си набавиш. Искам да кажа, че разстоянията и мащаба там са смазващи. Докато в България не е така. Тук е най-хубаво. Има десетки места, които са ми любими. Пък и имах време да обърнах време на сестрите си.
- Вече сте пълнолетна. Получихте ли обещаните ключове за кола за 18-ия си рожден ден?
- Баща ми трябва да ми купи, но още не е. Той сега се занимава с покупко-продажби на коли и винаги имам на разположение нещо за каране. Сега ми е дал един огромен джип. Всички се пазят, като се задам. Нямам нужда засега от собствена кола, затова решихме да не купуваме. Още месец, най-много два, ще съм в България и след това отново поемам по турнири. Не си струва за толкова кратко време. Най-късно ноември или декември заминавам. Зависи къде ще е първия ми турнир. Там ще отида на лагер да потренирам.
- Академията на Ник Болетиери затворена страница ли е за вас?
- С него останахме приятели. Чуваме се, той ми е казвал, че мога винаги да се върна там. Вече съм голяма за тенис академии обаче.
- С каква екипировка ще участвате през новия сезон?
- Преди наказанието имах договор с Адидас, но той бе прекратен, след като стана скандал. Тъй като съм любител моделиер, бях си намислила по едно време да участвам със собствен дизайн екипировка. Направих си скици, страшни модели - имах в червено, дори една рокля на затворнически райета. Сега са много модерни. Обаче се оказа страшна играчка да търся материи, шивачи и се отказах. Ще чакам някакво предложение, ако не получа - ще си набавя сама екипировка.