Така, така...хубава дискусия се е заформила тук, изчетох всички изказвания с любопитство и интерес. Радвам се, че има колега тук, който обаче се скатава и не обяснява на хората как стоя нещата.
1. Оносно правилния български език - никъде в България, ама никъде не говорят идеален книжовен български език. Ако има хора, които са си наложили да го говорят, то това са единици, които имат желание да бъдат перфектни. Всички се влияем донякъде от родния си диалект и няма нищо срамно в това, че го говорим...повтарям - говорим, но когато стане дума за правопис - това е друга тема. Съвременният български книжовен език (СБКЕ) е базиран върху основата на Централния балкански диалект (ЦБД). Причините за това са съвсем прости и те се коренят в произхода на хората, които първи са имали съзнанието за създаване на СБКЕ. Те са от Котел, Габрово, Троян, Трявна и други селища в този регион.
2. Относно твърдостта на СБКЕ - да твърдичък е, но не много. И примери за това, колкото искате. Причините пак са при хората, които са в неговата основа. Ако искате имена специално ме помолете, защото не искам да ви пълня главите с информация, която не е нужна на всички. Северозападните хора излишно се опитват да го затвърдят езика, но все пак това си им е диалектът.
3.
Shifty, прочети изискванията за усвояване на машинописни умения във всеки курс, който предлага подобна услуга. Има едно издание още от началото на 60-те години, в което за първи път се споменава това изискване, което се въвежда за прегледност и срещу неугледното сбиване на текста.
Имаше ли още някакви въпроси...
..ооо, да...Някой ме обвини, че по стара варненска традиция изговарям думичките, в които предноезична гласна се намира зад съгласни звукове с фонетичното явление звукова протеза и прибавям мекост на съгласната.
Не го правя, както си разбрал и свидетели имам, но ако трябва да бъдем съвсем точни, думичките се произнасят [т'елифон] и [т'иливизур].
Ако има и други въпроси - питайте! Ще се радвам да отговоря на всички!