Първата:
Как успяваш да имаш толкова нисък хандикап в голфа (8,6), след като пътуваш толкова много? Сигурно е трудно. Поздрави. (Херонимо Фуентес)
- Играя доста и много се забавлявам. Истина е, че нямам време когато пътувам, но когато не съм на път, се опитвам да играя почти всеки ден. На турнири като ИУ и Маями също имам възможност да играя, защото преди да започнат мачовете има няколко свободни дни.
Имайки предвид, че никога не съм играл тенис и това, което знам е от телевизията, се нядавам, че няма да те разсърди въпроса ми. Струва ми се, че противниците ти те познават добре и винаги очакват от теб онзи чудесен удар с топспин. Няма ли да е по-добре, за да ги изненадаш малко, да удряш понякога някой плосък удар, за да не очакват винаги твоя топспин? Поздрави и много късмет. (Rusk Athletic)
- Никога не се сърдя на ничии въпрос. Само това оставаше. Напротив. Всички се познаваме. Аз също познавам ударите на останалите, но трябва да се опиташ да ги върнеш и да спечелиш точката. Не е лесно, повярвай ми. Другият също играе.
Преди няколко месеца се появи новината за документален филм за теб и Федерер, режисиран от Хосе Луис Лопес Линарес Знаеш ли нещо за това? Оттогава съм любопитна. Успех. (Мири В.Р.)
- Това е абсолютно невярно. Не знам кой го е измислил.
Бих искал да разбера кое копче натисна, какви настройки направи, за да започне да функционира отново сервиса ти, за разлика от края на миналата година. Само въпрос на техника ли е или има значение и физическото състояние в момента? Кураж и успех!!! И ти благодаря, че караш жена ми да прекарва такива хубави моменти... пред телевизора. Тя ти е голям фен. (Хавиер Г.)
- Мисля, че освен от техническата страна, зависи и от степента на увереност, а аз в края на миналия сезон, в Лондон, не я притежавах в излишък, точно обратното.
Преди време Давиденко каза в едно интервю: „Не искам да бъда толкова известен”, намеквайки за вас с Федерер. Мислиш ли, че си „толкова известен”? Той каза, че не е Парис Хилтън. Вие „Парис Хилтън” на тениса ли сте?
- В никакъв случай. Мисля, че има голяма разлика.
Рафа, пожелавам ти всичко най-хубаво в този турнир. Сега започва наистина трудното... Как се чувстваш вечерта преди мач от това ниво? Давай, с всичко, което умееш! Прегръдки. (Мануел Ортуньо)
- Добре, съвсем добре. Снощи излязохме на вечеря с хората, които са тук с мен, както и Алберт Коста, Фелисиано и неговия треньор. Легнах си рано, защото сутринта рано ще ме вземе кола, за да отида в клуба.
Кое мислиш, че е най-важно в един ТБ... да имаш много силен сервис или стоманени нерви? Благодаря ти много, Рафа, и късмет. С най-добри пожелания, Ниъм от Ирландия (Ниъм Киърни)
- Мисля, че сервисът помага много, но преди всичко трябва късметът да е с теб в този момент и да контролираш нервите си.
Би ли заменил един Уимбълдън за възможността да бъдеш анонимен човек на някой плаж, тераса или супермаркет? Късмет. Нямаш представа колко радост ни носиш.
- Не, в никакъв случай. Харесва ми това, което правя, а славата и останалото, което имаш предвид, са свързани с него. Хората са много вежливи с мен и освен това имам късмета да живея на спокойно място, където хората ме познават и не ме притесняват.
Първо искам да ти благодаря за всичката радост, която ни даваш. На 2 ноември ще станат 5 години, откакто те гледам и това са годините, в които съм изживяла най-много радости. През всички тези години никога не съм те виждала когато си ядосан или загубиш точка, да счупиш ракета. Бих искала да знам дали някога ти е минавало през главата и дали си си казвал „Не, по-добре не”. Как успяваш да контролираш гнева си? Целувки. Много успехи. (Мелъди Ернандес)
- Благодаря ти за написаното. От малък са ми внушавали, че вината да загубя точка или да играя зле е моя, а не на ракетата. Няма смисъл да я хвърлям, с нищо няма да помогне.