Първо на първо: кой си ти, че да ми казваш къде да се местя?! .....Макар чеееее, то това ми звучи повече като пожелание
Благодаря, ама твърдо нйе! Оставам си в България!
Второ-хайде да оставим Боговете на мира, че и те душа носят, пък за това кой в какво вярва....някакси е много деликатно да говорим точно тук. Все пак е твърде лично, не мислиш ли?!
Трето! Ама мноооооооого голямо трето: ех, как бих искала.....Ама от сърце бих желала, да мога така да се израдвам на такъв успех и на наши, български момчета! Как бих искала пак да се тръшкам покрай телевизора ( тогаз бяха още старите кутии, стабилна работа, не някакви паянтови панелчета като сега
), да следя мач след мач, да ликувам - вътрешно и външно след всяка космическа и невероятна победа.....А беше '94! Такава '94та за родния тенис не виждам обаче! Сори!
Реалист съм!
И понякога си слагам розовите очила! Честичко! Защото ми е кеф така!
Точно затова подобни, някак си.....струва ми се....уеко порицателни, а ?!, забележки, няма да ми попречат от все сърце да се радвам на успеха на група момчета, които вече пета година си прибират Салатиерата с кеф! И С ИГРА!
Наздраве! За тия, дето го могат!
И за тези, които знаят как да оценят момента!