Мнениеот maryan unfaitful » 03 сеп 2009, 19:39
Много харесвам Том Перота, а пък тази статия направо ме разби, мерси, Майк.
С огромно уважение към сафинетките - като я прочетох, установих каква късметлийка съм, че не съм се върнала малко по-рано към тениса, защото неминуемо щях да си избера Марат, а от мачовете, които съм му гледала (много по-малко от вас) мога да твърдя почти със стопроцентова сигурност, че ако беше така, вече щях да съм я умряла, я да съм в "кукувичето гнездо"
ТОМ ПЕРОТА: РАЗВЕНЧАВАЙКИ МИТОВЕТЕ ЗА МАРАТ
Вероятно Марат Сафин не биваше да играе този сезон. Всъщност, той почти и не игра.
„Тогава получих предложение, на което не можех да откажа”, ми каза Сафин през уикенда. (предложение от мениджъра му, демек гарантирани пари) „Много хора не вярват, че ще се оттегля тази година, но те уверявам, решил съм го, да, стига.”
Сафин се съгласи да бъде интервюиран за статия, която ще излезе в ноемврийското издание на списание Тенис, тъй че очаквайте да прочетете повече за него там. Няма да го видим повече на Флъшинг медоус. След бърз старт днес следобед той падна нежно от Юрген Мелцер. Руснакът не чупи ракети, не крещя, дори не си личеше да страда по загубата . („Вече не ми пука за загубите”, каза после) Имаше само един спор със съдията на стола и даже той беше с половин уста. Посредствен край на USO за човека, който победи Пит Сампрас на финала през 2000-та и игра по един от най-колоритните начини, които този спорт е виждал.
Но, както чувах тъй често през последната седмица, когато разговарях с играчи и треньори за Сафин, „Това е Марат”. Тържествено изпращане не би му подхождало. Представяте ли си просълзен Сафин, който произнася дълга прощална реч, както направи Андре Агаси през 2006-та? След като загуби от Мелцер, Сафин помаха с ракетата си, усмихна се и си тръгна. Утре ще се качи на самолета. Да, посредствен, но и подходящ завършек за човек, когото никога не бихте нарекли „сантиментален”.
Точно затова много хора са привлечени от Марат, разбира се. Той е реален, прям, остроумен, циник, не се напъва особено (думата, използвана тук, би трябвало да се преведе кат лентяй, мързеливец и пр., само че авторът – според мен – има по-скоро предвид, че човекът обича да си угажда, както личи от пояснението след малко), човек с много страсти (храна, пиене, жени, от време на време по цигарка) и много недостатъци. Но през последните няколко дни се запитах, какво всъщност знаем за Сафин? Има много митове за Марат.
„Той не се е реализирал напълно”. Много хора вярват, че Сафин е пропилял таланта си. Опитайте се да поспорите за това с Джими Конърс, който твърди,ч е тенисът е 90 процента психика! Човек с настройката на Сафин – с темперамент, който може да избухне всеки момент – не би трябвало да е спечелил нито една титла от ГШ, да не говорим за две, при които е победил двама от най-доминиращите шампиони в играта – Пит Сампрас (2000) и Роджър Федерер (АО, 2005).
„Той е арогантен.” Напротив, Сафин е човек, който изпитва много съмнения. Ето какво казва след финала на АО-2005, когато победи Лейтън Хюит след нервен старт. „Когато слуховете те обсебят, е трудно да реагираш и наистина започваш да си мислиш „може би наистина съм такъв, имам талант, добър играч съм, но не дотолкова, че да стигна до там, където искам да бъда.” Можеш да загубиш от всекиго и можеш да победиш всекиго, но това е. Казват ти какъв си и че това е максимумът ти. Малко разочароващо е за човек като мен да чуе това и да повярва, защото наистина започвам да вярвам, че съм наистина такъв.”
„Мързелив е.” Иван Любичич, който познава Сафин от тийнейджър, обяснява, че поне понякога е виждал друго у Сафин: „Всички мислят, че той не работи сериозно, но ви казвам, че в годината, когато спечели АО, през зимата тренираше в Монте Карло и го видях да се труди здраво.”
„Неблагодарен е.” „За добро или зло”, каза ми Сафин, „направих каквото направих и всъщност не съжалявам. Може би, ако имах шанс, бих подходил малко по-различно към ситуацията, но не чак толкова. Не бих заменил живота си с ничий друг. Благодарен съм, късметлия съм, благословен съм.”
„Това е Марат” или поне част от Марат, най-покоряващият мъж, който този спорт е виждал.