Не мога да повярвам, че го казвам, но много се радвам, че този тенис сезон свършва. Изключително е слаб. Може да ви се струва странно, след като съм фен на Джокович, но все пак ми липсват епичните мачове, онова напрежение, което го имаше в доста мачове, където не се знаеше какво ще се случи, няма го и вече и удоволствието, което изпитвах, докато наблюдавах мачовете. Миналата година се появиха нови лица, които поразнообразиха малко обстановката, но само за кратко. Сега има само временни избухвания и нищо повече. И за разлика от други години, сега няма грам конкуренция. Ето какво се получава:
1. Доскоро номер 2 беше 34-годишният Федерер, който тази година е с една идея по-силен от миналата година, но само с една идея. С едно изключение на турнирите от шлема беше много стабилен, но накрая се сблъскваше или с Вавринка(Париж), или с Джокович(Лондон и Ню Йорк). На Мастърсите обаче с изключение на 3 турнира, не беше кой знае колко убедителен. И въпреки всичко е един от малкото, които успя да победи световният номер 1. Никак не е малко през тази година, като се има в предвид, че обра почти всички титли.
2. Сегашният номер 2 е Анди Мъри, който направи един изключително силна първа половина на сезона, но после се изгуби съвсем. Е, вярно, че и той е един от малкото, победили световният номер 1 и е един от тримата притежатели на титла от сериите Мастърс 1000, но все пак през втората половина на сезона е крайно неубедителен, записвайки загуби от Теймураз Габашвили във Вашингтон, от Кевин Андерсън на US Open и прочие. Да не говорим, че стъпва на втората позиция главно благодарение на слабия си миналогодишен сезон, където нямаше много точки за защитаване. Евентуалните оправдания с Купа Дейвис не важат.
3. Стан Вавринка продължава да е на приливи и отливи, въпреки титлата в Париж и в пъти по-силните си изяви на турнири от шлема. Мастърсите на твърди кортове, независимо на открито или на закрито, продължават да са му голям проблем и продължава да отпада в ранните кръгове. Тази година дори такава титла няма. Вярно, остава още Париж и финалният Мастърс, но много ме съмнява. Тази година доби и повече популярност, но няма да казвам как. То е повече от ясно
4. Томаш Бердих започна добре сезона, стигна финал в Монте Карло и даже доста се бори, но насреща беше Джокович. След това обаче изпадна в огромна дупка, от която много трудно започва да излиза, и дори бракът не можа да му помогне.
5. Надал прави най-лошият си сезон от 2004 година насам, по-лош и от миналата година. Класирането на финалния Мастърс е повече от логично, като се има в предвид, че след Уимбълдън няма никакви точки да защитава и въпреки това продължава с лошото си представяне. Има тук-таме някое избухване, но то е на по-малките турнири, и е дотам. Хич не го виждам в Лондон.
Нишикори и Ферер също се класираха за финалния Мастърс, но и двамата бяха контузени през този сезон, особено Давид, който дори пропусна Уимбълдън и отсъства 2-3 месеца.
Раонич и той също беше контузен, но нещо не може да напипа ритъм. Чилич е трагичен след миналогодишното си избухване.
Много се плюе поколението на Нишикори, Раонич, Томич, Димитров, Янович и сие, но и тези след тях с нищо не показват, че могат да се противопоставят на "ветераните". Запишат по няколко победи над топ играч и дотам. Прави ми впечатление, че когато ти е голяма устата, след време си понасяш последствията:
1. Голямата уста и огромното самочувствие на Гулбис му изиграха лоша шега този сезон. По едно време беше наредил няколко поредни отпадания в първи кръг и беше събитие, когато спечелеше един мач
След многобройните си "култови" изказвания в пресата(давала съм примери в тази тема, няма да се повтарям), тази по случайност не се е обадил или аз не знам. Явно слабите резултати са му сринали самочувствието
2. Йержи Янкович и той донякъде повтаря сценария с Гулбис с тази разлика, че вместо изказвания в пресата, се репчи на съдиите.
3. Ето го и женският вариант на Гулбис, Бушар. Само че на нея и се случи нещо по-лошо наред с ранните отпадания: инцидент в съблекалнята, от който още не може да е съвземе.
4. Кей Нишикори: Да, имам в предвид онази случка на миналогодишният US Open, където се тръшкаше, че не е подготвен за този турнир, а накрая взе, че стигна финал. Тази година заяви, че се чувства във форма за сезона на твърди кортове в САЩ и Канада. Резултатът? Отпадане в първи кръг на US Open от Беноа Пер, пък макар и в пет сета. Все така да е във форма за силните турнири.(колко съм злобна
)
5. И най-пресният пример, Ник Кирьос. Разбира се, основната причина е в онази изцепка във втория кръг на мастърса в Монреал, но клоунщината му датира от по-рано. Главно заради спомената му по-горе проява беше заплашен да бъде отстранен временно, изцепките му обаче продължава, а ATP засега си трае. И ако кармата наистина е кучка, то тежко му горко догодина.
Та, това имах да казвам... засега. Като се сетя още нещо, ще допълвам. Догодина ни очаква Олимпиадата в Рио и силно се надявам да има повече интрига, отколкото тази.