Най-накрая намерих малко време да преведа частта, свързана с Марат, от интервюто на Динара за в-к "Известия" непосредствено след турнира Уимбълдън.
в: Какви са впечатленията ви от турнира?
о: Ужасни. Аз загубих и още на другия ден си заминах, така правя винаги. И, разбира се, отвратителното време направи нещата още по-мрачни, беше много скучно. Не можеш да излезеш дори да се разходиш. Непрекъснати закъснения на мачовете и докато чакаш, от нямане какво да правиш, можеш само да ядеш и пиеш кафе. И освен това четях.
в: И какво прочетохте?
о: (Смее се) Наскоро брат ми ми внуши и аз реших да прочета „Афоризми на житейската мъдрост”на Шопенхауер /
не съм сигурна дали това е точното название на българския превод на тази книга/. Честно казано, отначало не ми беше интересно и не всичко разбирах, но после започнах да вниквам. Стана ми толкова интересно, че сега чета друга негова книга.
в: Какви бяха отношенията ви с брат ви по време на вашето детство?
о: Отлични (усмихва се). Но ние с Марат се виждахме много рядко, защото от най-ранно детство тренирахме по цели дни в Спартак и затова просто не ни оставаха сили да се сбием или да си правим номера. После той замина за Испания, а и аз се присъединих към него след време. Спомням си, че веднъж на Нова година той ми подари малко кученце.Но след 5 дни трябваше да го дадем на някого, защото заминавах на турнир и не можех да го взема със себе си. В Москва също не беше възможно да го закарам. След това имахме две зайчета, но те се задържаха 3 дена / смее се/
в: Марат като по-голям защитаваше ли ви, когато бяхте деца?
о: Даже и не си спомням, честно да ви кажа. Ние с него често воювахме заради това, че той все подреждаше вкъщи, а аз все разхвърлях. И освен това, той рано ми каза, че Дядо Мраз не съществува. Изживях разочарование, защото той разсея всичките ми мечти. А след това ние съвсем нагло намеквахме на нашите родители какво искаме за подарък.
в: На кого родителите ви обръщаха повече внимание? Не ревнувахте ли?
о: По-скоро на мен, тъй като брат ми рано замина да тренира в Испания. Вярно е, че когато се прибираше, аз много ревнувах, защото всички се въртяха около него. А на мен все се караха за дреболии: че не съм подредила, например, или нещо друго. На мен ми беше обидно. Но сега и дума не може да става за някаква обида. И без това се виждаме толкова рядко. А когато се срещнем, непременно отиваме в някое кафене, за да си поговорим. И ако родителите ни поискат нещо, винаги го правим.
в: Не ви ли е обидно, че в много интервюта основно ви питат за вашия прочут брат?
о: Аз не мога да променя нищо. Спокойно се отнасям към това. Свикнала съм с ролята на по-малката сестра.
в: Марат винаги се държи естествено, сигурно по тази причина е любимец на публиката. А как бихте охарактеризирали себе си?
о: В действителност аз не се опитвам да се откроявам с нещо. Не обичам показността. Изобщо рядко ходя някъде. По-скоро още от детството си съм известна като негова сестра, дори когато побеждавах сред девойките. Аз не знам друг вариант, затова не мога да сравнявам. Аз съм по-сдържана. Когато бях малка, имах период, когато се опитвах да му подражавам. Държах се по същия начин на корта, чупех ракети. Но след това погледнах на него отстрани и разбрах, че е ужасно. Освен това аз съм момиче. Вярно е, че и сега ми се случва да се вбесявам на корта. Но Марат веднага избухва, а аз по-дълго потискам злобата и раздразнението си.
в: Вашата мечта?
о: Много искам да отворя свой салон за красота. Брат ми се смее: какъв бизнесмен може да излезе от теб? И се шегува: ако имаш излишни пари, дай ги на мен.
Мария Кузнецова
Цялото интервю можете да прочетете тук:
http://www.izvestia.ru/sport/article3105765