Ани нали питаше какво кратко съм им казал на онези от английския сайт и съм постигнал максимален ефект, а Бети не вярваше, че може да съм толкова кратък. Ето ви нов актуален пример от последните дни. Състои се само от две думи, но за да се разбере смисъла ще обясня ситуацията с няколко изречения.
За мен 2 билетчета в градския транспорт са около 1/3 от дневния бюджет на домакинството. Тоест има файда ако ги спестя. Съответстват на все едно софиянец да спести 20 лева. За 2 лева може и да не му се занимава с глупости, но ако недупченето на билети му носи 20 лева на ден "играта" ще придобие страхотен смисъл за него (както е при мен). Вторият елемент е, че аз отивам да пазарувам от Лидл, този под ЦУМ. Пазаруването ми е за 3-4 лева и ако и дупча билети отива цялата далавера по дяволите. Транспортните разходи увеличават стойността на покупката с 50%!!! Бедата е, че не съм софиянец да пазарувам за 50-100 лева, че като ги отнесеш двата лева да се губят на общия фон и пак да си спестил от по-евтиния магазин. За мен вдигат стойността на общата покупка с 50%. Та по темата. Целта е да се спестят тези 2 лева. Задачата ти е да намериш възможно най-кратката реплика (колкото по-кратък си толкова повече тежест има), която обаче да тежи със стойност, а не да витае във въздуха. Ти си на ход. Очевидно коментар пред контрола от сорта на "вижте сега, аз съм зле и съм си направил сметката да не дупча билет" не върви. То е като "виж сега чука ми се" и да очакваш жена да ти пусне или като при онзи сайт "моля ви върнете ми парите". Обаче както с жените (при всяка различно), както при сайта (с едно изречение), така и в случая с билетчетата има златна реплика. През последната седмица най-необезпокоявано си се возя надвечер като пазарувам, а ако се зададе контрола съм готов с "Долу монополите!!!
". Имам готовност и да отворя ябълката (оцветена вода) за 0.49 лева (2.5 литра) от боклуците на Лидл и да я надигна. Забелязах, че тук софийските лекета имат навик да вървят по улиците и да пият шишета с бира. Та това е. Долу монополите е за да се постигне това което няма да постигнеш с откритото "вижте сега не трябва да плащам". Логиката е, че (по този маршрут като се движа по графа и нагоре към лозенец) аз съм все едно някой връщащ се от протестите, може би пил, два метра грамада, крайно разярен на монополите
и само ти ми трябваш да ме занимаваш с твоите глупости за билетчета.
Моята онзи ден дойде с мен и я предупредих ако дойде контрола да вика с мен долу монополите. Много се смяхме.
Ал, за такива сметки става дума. Не е смешно. Аз нямам нищо против теб, но примерно цялото село откъдето ми е родата е на подобно положение. За да докажеш, че не си крадец като ходиш до Германия (нещо което за тях е непостижимо посмъртно) трябва просто да можеш да докажеш, че си най-умния сред всички тях. При това не само спрямо това село. Без да те подценявам и колкото и да си умен ти не си по умен от десетки хиляди без изключение. Тогава тяхната логика е просто "ами той е софиянец", какво друго да видят по-различно в теб което ти дава предимство? Каквото и да си учил, колкото и да си се старал, ти не си над абсолютно всички от цели селища. Тръгвайки на протест твои думи за 2 и 200 не само няма да ги успокоят, а ще ги раздразнят.
Та така Ани. Искам да пътувам безплатно се постига с гаменско поведение при което целия свят ти е крив и "Долу монополите". Хората обичат да ги лъжат. Аз по принцип съм шегаджия и малко ми е трудно да се навъся, но за целта се налага. Разбира се можеш да прокараш и допълнителни реплики (с протяжен глас, като на леко пийнал човек) "мааааааааайка им шъъъъъъъъъъ еба крадлива...........долу монополите!". Важното е да достигнеш целта. Ако искам цирка да е пълен (понеже много обичам лудориите) нищо не пречи дори да съм по-нахален, не само да избягвам контролата, а и да я включа в играта. "Пич, кажи честно сега, ти за или против монополите си" и при отговора му да продължа с "така те искам баце, на, удари едно, не гледай етикета, това е ракия"