От мачовете на Ювентус въобще не съм доволен. Класираха се напълно незаслужено.
Аз пък харесвам такъв "подход" във футбола. Излизаш и си вземаш каквото ти трябва, а пък другите да лапат мухи. Примери бол.
1. Големите отбочи често така си вземат мачовете. Уж "нищо не играели" ама по думите на треньора на загубилите "били разсеяни там в някакъв малък интервал и противника ги наказал".
2. Германия. Те така бият откакто свят съществува. Нищо не играели и накрая брутален натиск и си вземат каквото им трябва. Често с голове в последната минута, продължения, дузпи.
3. Ман 99 финал..
4. България 94 1/4 финала.
5. България 93 последен квалификационен мач. "Нищо не играеха и си организираха накрая една скоростна и точна атака".
5. Левскарите. Тук примера е обратен. Те такива неща не ценят. Трябвало да има някаква игра (казвам "някаква", защото те и това не правят ако се заблуждават, че са някакви виртуози на красотата). Не били важни успехите, да победиш и общо взето важното е да си слаб и да се оправдаваш. Така или иначе аз не харесвам левскарството във футбола. Мача Тотнъм-Юве много точно рисува Левски и ЦСКА. И двата отбора не са направили нещо голямо, а в изчистен вид направиха само по едно нещо. Тотнвъм уж играха 180 минути, за да бият и "незаслужено" паднаха, а Юве нищо не игра само дето би. Тотнъм показа логиката на Левски, а Юве на ЦСКА. Общо взето едно тъпо щуране по терена от първите и нищо от вторите с изключение на успешния завършек. Разбира се всеки иска всичко-и хубава игра, и честно да победи без подкрепа и т.н., но ако само едно нещо ще имаме предпочитам ювентинското, а не вечно неудачното на Тотнъм, който ясно, че не е Ман или Ливърпул, но не може да бъде и Арсенал и Челси, които все нещо понаправиха. Тотнъм никога нищо дори и да имат добър отбор.
Така че ще ме извиняваш, но Юве направи каквото трябва да се направи. Толкова. Като се появят италиански Шави и Иниеста ще е и с повече игра. Сега няма как.
А точно този начин на печелене поставя под съмнение победата на следващия съперник. Може и да не успеят Реал. Обикновено след такива никакви мачове идва и синдрома "аз съм силен" (ти не си ама щом биеш се объркваш и си мислиш, че си силен и току виж след 2-3 мача ставаш наистина силен). Класиралата се с последния влак за световното 94 България изведнъж мина и далеч подмина групите на самия турнир. Смешна Франция 98 си помисли, че е силна. Нали са световни шампиони. И 2000 така объркани в силата си мачкаха наред и бяха много силни. Вече съвсем истински.
Италия 2006 взе полуфинала с никаква игра. Нищо не играха. Само дето биха немците на немски терен (истинска класика обаче от гледна точка на тактика). И така изведнъж един никакъв отбор си помисли, че е силен и докато се усети стана набързо и световен шампион в объркването, което ясно пролича на следващото европейско и световно. Поне 5 или 10 други отбора изглеждаха по-реални световни шампиони тогава ако се абстрахираме от символиката на имената.
Не на последно място и един най-пресен пример. Юве след загуба от Барса показа, че може да научава уроците и следващия път да елиминира. Сега пък са прясно загубили от Реал и още следващата година са пак срещу тях.