Въпроса от предния пост за 11-те да назовеш поименно остава. Искам обаче на друго да ти обърна внимание, защото мисля, че си с някакви напразни илюзии и не отчиташ фактите. И във футбола е същото като в живота, въпреки че повечето хора около нас са дебили и зоват за някаква демокрация.
Ето. Виж фактите, а ако искаш ги оспорвай, ако искаш имай някакви нереални очаквания, каквото искаш. Все ми е тая, но е излишно да таиш напразни надежди.
В миналото знаеш какви имена сме имали. Жеков, Якимов, Аспарухов, Бонев, Начко и т.н. Нека да ги приравним към днешно време. Те не са били най-силните в света, но с тогавашните си качества спрямо другите, в днешно време биха били трансферирани най-малкото в отбори непосредствено слез зона ШЛ в топ първенствата. Не казвам, че ще ги вземат Реал, Барса, Ман, Байерн, но щяха да ги вземат отбори като Севиля, Тотнъм, Дортмунд. Затова и имаме спорадични успехи. По-малко от западните, но някакви имаме. Защо? Защото Реал, Ман и Байерн са по-силни от Севиля, Тотнъм и Дортмунд, но това не пречи последните понякога и те да бият. Има някаква съпоставимост, въпреки че разликата е голяма. Не е обаче нереална. Да очакваш обаче отбори от Сегунда или Втора Бундеслига да бият мега отборите е нереално, а ние сега сме в това състояние и пак ще ти го пакажа с имена. Какви играчи играят в грандовете ни, както и какви трансфери редим? Тук чужденците по една или друга причина са по-добри от българите. Дали последните са сгазени заради липсата на спортни училища, некачествени ДЮШ и т.н. няма да коментираме сега, но това е факта. По-добре си вземи Каранга или Яблонски, защото в България няма и такова. Какви са обаче тези, които идват от отвън? Ами или от втори дивизии или от посредствени отбори от първите лиги. Дори не на топ първенствата, а в най-добрия случай португалско или френско първенство. Тези играчи дори да се изяват тук (тоест най-доброто от тях) после не ги търсят Реал или Ман, но дори и Тотнъм и Севиля не се интересуват от тях. Най-доброто го пращаме просто в някой борещ се да не изпадне от Бундеслигата или ако е по-силен отбор ще да е от Турция, но пак не най-силния, а някой от зона УЕФА на такъв тип първенство. Брага например е по-голямо стъпало от българските отбори. Ако някой е пред дилема Брага или Левски/ЦСКА категорично ще избере първото като по-голямо предизвикателство. А преди години не беше така. В края на краищата тогава съвсем реално си биехме такива съперници. Сега звучат космически изявите на (дори няма да спомена софийските отбори) Берое, Ботев, Дунав, Академик, Марек. А как ти звучи 67 година? ЦСКА шести в България, но в карето аса на Европа. Все едно сега Беро, Ботев да е в полуфиналното каре на ШЛ.
Предвид имената на играчите, като даденост и гледайки откъде идват или отиват като трансфери, в момента сме на ниво долната половина на средни първи лиги, но това е най-доброто. Понякога отговаряме и на втори лиги. Срива е голям. Предишните отбори с Аспарухов и Жеков бяха на ниво 3-4-5-6 място на силните първенства или на ниво шампиона и вицешампиона на средните по сила първенства.
Сега да направим националния..........от тези играчи за втори европейски лиги
Тук дори е по-зле. Тези не толкова силни играчи са предимно чужденци в клубните ни отбори. Българите са и още по-зле. Само виж в скобки имената на отборите на повиканите в националния. Някакви невзрачни отбори, те пък там не са дори и водещите играчи, предимно източна Европа, ако има нещо хубаво като Чочев в Италия, то е пък Серия Б....е как да стане. Франция с кадрови проблеми излезе в защита с резервен вариант двойка играчи на Реал и Барса. Ти ще ги биеш с Палермо или нещо подобно от Сегунда
Или с Амкар и всякакви веселяшки отборчета от Анадола и дивата руска шир.
И така ако преди си очаквал равностойни сблъсъци с подножието на върха от големите първенства, то сега реално ти нямаш шанс срещу почти цялата Примера и Висша лига (ако ще и срещу 15-ия борещ се да не изпадне отбор играеш) . Излизаш като Палермо, Килмърнък, Амкар срещу Реал, Барса, Ман. Никакъв шанс нямаш. Тогава си се надявал някак си някой път да стане чудо и то е ставало. Най-много, но не само с ЦСКА, но и другите ни отбори са имали своя момент. Сега е абсурд. Да го направим обратно. Все едно тогава да си се надявал с отбор от средата на Б групата ни да си равностоен на западните отбори. Несериозно е. През 60-те да видиш твоя Левски срещу Бенфика на Еузебио или моя ЦСКА с Цанев срещу Интер да се озъбят ОК, натрупали са се няколко фактора, има обаче и аргументи (качество) и се е получило еднократно, веднъж на определен брой години. Да очакваш обаче фена от 60-те години да се надява на Чардафон Габрово да измъчи Еузебио е несериозно.
Последен пример. Невзрачни играчи от миналото сега биха били звезди в националния. Въпреки взривния старт на Стоичков най-бърз беше Костадинов в ЦСКА. Суперкрило. Бърз и неудържим. Дори обаче и той не беше най-бързия тогава в А група на втората половина на 80-те. Най-бърз беше Александър Бончев. Не, не го търси в нета кой е. Никой не е. Нищо особено (ако не се лъжа май направи един гол за Локо СФ срещу Ксамакс в турнирите за 1:1). Обаче този играч сега би бил не просто национал, а един от лидерите на отбора. При всички положения много повече отколкото ни втълпяват, че е Ивелин Попов. Ами други подобни? В началото на 90-те имаше Кайзера в Левски или Метков в ЦСКА. Мега играчи със статута на Бербатов щяха да бъдат ако сега бяха на терена. Ама тогава не стигаха до националния (Кайзера за малко поигрпа в звездния си момент при онзи гол срещу Глазгоу последван от двата му гола срещу Румъния). А какво да кажем за Илиян Илиев! Не стигна до четвъртите, а сега би бил не просто в националния, а със сериозни шансове за по-силничък отбор от топ първенствата. Споменатите имена обаче са много силни, нищо че не бяха национали. И още по-надолу да слезеш пак имаше играчи, които не бяха нищо особено тогава, а сега биха били национали. Локо Сф имаха там Васев, Велков, Величков и още добри играчи. А пловдивчани? Да не ги изброявам. Варненското дърво Живко Господинов, незнайно защо Вуцов решил, че е добър играч, сега наистина би бил генерал пълководец в националния отбор.
Така че не очаквай от играчи за отбор от втора западна лига да бият първите им. Преди отборите ни бяха от зона УЕФА на западните първенства и можеха да се опъват на шампионите им. Разликата е по-малка. Сега е невъзможна.
Още по-лошото е, че и конюнктурата е такава. Ясно, че при нас са най-сбъркани нещата, но дори и да не бяха като цяло в света вървят насрещни на вятъра течения. Белгия и Швеция са големи икономики и там няма липса на пари, както е при нас, но въпреки това вече няма шанс за изявите на Андерлехт или Гьотеборг вземащи около 80-та година околните купи (КНК, УЕФА) и играещи мега сблъсъци с Байерн или Реал. Може да има пари там, но има и култура, която не позволява разхищението на народни пари за ритнитопковци по южняшкия стил. Аякс за последно се изяви през 90-те. Макар и тогава Реал да имаше по-големи възможности и големи имена прри сблъсъка им през 95-та есента (Лаудруп, Саморано) холандците можеха да сглобят нещо с Литманен, Клуиверт и т.н. Сега и за най-големите създатели на футболни неща (Аякс, Холандия) е невъзможно. Айндховен беше бит на негов терен преди няколко години от Лудогорец............но това не са онези филипси от 88-ма с Куман, а някакво невзрачно отборче. При положение, че нещата са основно заплюти от Англия и Испания, частично от Италия и Германия и по изключение от мега пари като ПСЖ или с много шанс и инцидентно от Порто или Дортмунд и никой друг настрани дори и от добри западни първенства или от големи имена (Холандия, Белгия, Швеция, Австрия-Аустрия и Рапид бяха нещо преди, сега са нищо) и тук да чакаме нещо от наш което отговаря на втородивизионен испански или английски отбор да бие топ отборите им е просто абсурдно. В националния ни пък е и още по-зле.
С две думи. Аз не се наемам да сглобявам с играчи за втора лига ЦСКА за полуфиналите в Европа или национален отбор биещ без проблеми Люксембург и Беларус, не падащ никога у дома от Франция и с добри шансове да се класира на всяко голямо първенство. Такова чудо няма как да стане.
Ако твоя Марселиньо те кефи, същия играч не е търсен от борещите се да не изпаднат в Сегунда опашкари от Примера. Дори чупещия рекорди по изминато време без вкаран гол (от началото на сезона до вчера) Кристъл Палас в Англия едва ли би го купил. Голяма е разликата от Нерео Роко, Милан и "нападателя на моите мечти" или Кройф, Барса и "този играч трябва да го имам". Хайде да не са великите Милан и Барса, но поне нещо като Виляреал и Наполи да поддържаме, но ние сме вече към Сегунда и Серия Б като качество.