Мнениеот 8 » 31 мар 2010, 03:15
Бях на 17 години, тя на 21.....А! Сега прочетох и постовете в темата. То за друго ставало дума, а не за това което си помислих от заглавието.
Ами не твърдя, че това са най-първите мачове, защото като гледам има и разминаване в годините и са в един период от две години (83 и 84), тоест не са по едно и също време, но това са първите мачове от които имам спомени, тоест ако преди това съм гледал нещо не го помня.
България А група: май 84, последен кръг, Левски-ЦСКА 3:1
България ЕКТ: ЦСКА загуба навън от Байерн 0:4, ЦСКА-Рома две загуби с по 0:1, Левски двата пъти с Щутгард, Ботев уникалния реванш с Байерн и 2:0.
Национален отбор: 83 кампанията за Евро 84. С Уелс разменени победи с по 1:0 и драмата в Сплит със сърбите 2:3.
От изброените неща визуално и днес си спомням ситуации от Левски-ЦСКА 3:1, Левски-Щутгард 1:0 (реванша на първия сблъсък), Щутгард-Левски 2:2 (реванша на втория сблъсък), Югославия-България 3:2 с гола на Гибона, положението на Здравков и последвалата атака.
Чужбина:
На ниво национални отбори Евро 84. Изключително красиво първенство. Футболът е достигнал златното си ниво развил се доста след тоталния и не стигнал още до комерсиализацията. Изключително атрактивни мачове с участието на Дания, Белгия, Португалия (споменавам не най-силните, а отбори, които и без да са стигнали финала изнесоха страхотни мачове).
На ниво клубни отбори финала за КЕШ през 84, където Ливърпул победи с дузпи Рома в Рим. Това много смътно. Следващият финал от 85 вече си го спомням с "картина" в съзнанието ми. И включването от стадиона с развиващата се трагедия и измислената дузпа за Юве.
На живо:
Нотингам (наскоро двукратен шампион на Европа)-сборен отбор на Варна. Това в първата половина на 80-те, но кога точно не помня.
Националният отбор през 89 в квалификация с Гърция 4:0.
На Спартак и Морето не съм фен и въпреки че съм ходил на техни мачове нямам спомен кой ми е точно първи. ЦСКА пък са далеч в София. Иначе във Варна си спомням, че през 89 се изсипахме на Гагарин, когато гостуваха на Морето, а мача беше само 3 дни след мача в Барселона с двата гола на Стоичков и всички се бяха надъхали за полуфинала-реванш. Преди мача и нищо че беше соц тогава всички масово нахлухме на терена, а полицията не ни е била, а ни поостави 5-10 минути да ги атакуваме (червените) масово за автографи. Бяха все големи звезди. Ицо, Емо, Трифон, Вълов, Георгиев, Любо май беше контузен и го нямаше и други.
На живо в София за първи път реванша с Тулуза и 1:1.
Целият разказ разбива на пух и прах теорията за избор на отбор заради успехите. Въобще не съм знаел като дете визитната картичка на който и да е още по-малко пък, че само 2-3 години преди тия мои първи мачове ЦСКА е имал два уникални сезона в КЕШ с елиминации на Ливърпул и Нотингам взели почти всички европейски титли в него период. В България пък Левски беше много силен. Всъщност това е и най-силния Левски, който съм виждал. Оня от първите ми съзнателни мачове, които помня. Който взе трите купи 84 и потроши Щутгард на два пъти. При първия път на реванша Мишо Вълчев направи гол като на Костадинов срещу Франция. В смисъл течеше циферблата на отминаващото време, Левски правеха атака и като цъкна последната секунда на редовното време стана и гола.
Ето в такива времена станах цесекар, а иначе признавам, че оная формация на сините беше страхотна.
Ако си цесекар бъди докрай!