Проблемът е огромен и не е важно дали излизат навън на 18 или 25 години, а отношението към играта. Професионалният спорт е тегаво нещо, изискващо изключително много лишения и усилия, за да се доближиш да максимума, който природата ти е дала и да се бориш с голямата конкуренция. Хората виждат отстрани лъскавите коли и дургите неща, но останалото, което по принцип е ежедневие не се виджда. Точно това е проблемът на българския футболист. Той иска лъскавото, но забравя за основата, която започва да се учи още от първите тренировки. По-рано макар и да не претендирахме за някакъв професионализъм, на практика имахме точно такъв. Треньорите бяха повечето тип "цербери", спортните училища бяха като казарми и разбира се далеч не всички ставаха, но произвеждаха знначителен брой кадри, които създаваха някакво базово средно ниво на отборите, а вече най-добрите имаха и възможности за по-големи изяви.
Освен това клубовете си пазеха най-често играчите поне по 4-5 години преди евентуално да ги вземат в Левски/ЦСКА. Имаше и изключения, но в общия случай имаше достатъчно играчи и за по-малките отбори, които пък успяваха да създадат по-конкурентна среда. тогава проблемите идваха от натиск отгоре за определени мачове, но като цяло всеки отбор от А група имаше качества да затрудни най-добрите.
Моето мнение, базирано на кариерата на тези, които почнаха от школи в чужбина е, че нито един от тях не стана някакъв топ играч и не е това основното да излязат рано в чужбина, а чипа в главата.