Ето едно просторно интервю с нашия наставник
НИКОЛА ХРИСТОВ
Сезонът 1990/1991 е последният за Дунав в "А" група. Оттогава люшкането между "В" и "Б" група е основното занимание на един легендарен отбор. Клуб, който в турнира на УЕФА през сезона 1975/1976 побеждава Рома с 1:0 на градския стадион в Русе. Сега Дунав отново преследва единствената цел, която може да има отбор с такава история, а именно да се върне в елита. За отличното представяне на русенци в тазгодишния шампионат на "Б" група говорим със старши треньора Никола Христов, който преди време бе отличен нападател на Дунав и на ЦСКА. Роденият през 1951 г. специалист даде интервю за "Топспорт".
- Г-н Христов, как се решихте да поемете Дунав?
- През миналата година вкарах Бенковски (Бяла) от "В" в "Б" група. Веднага след края на сезона ми се обадиха хора от ръководството на Дунав и ми предложиха да се върна в Русе и да поема отбора. Разбира се като русенец изпитах огромно задоволство от поканата. През лятото обаче, когато дойдох,
имаше доста
трудни мигове
В този момент "Приста Ойл" и братя Бобокови се отказаха да спонсорират клуба.
- Сега кой се занимава с финансите?
- Местни фирми от Русе и главно общината здраво се заеха да върнат традициите на клуба.
- Имате ли проблеми с истинския Дунав както в Бургас и Благоевград, където съществуват битки за автентичните Черноморец и Пирин?
- Преди, когато бяхме обединени с Раковски (Русе) под някакво АД, ситуацията беше мъглява. Но от 2003 година този тим е приемник на истинския клуб и няма никакви проблеми с идентификацията. Така че, сега съм треньор на истинския Дунав.
- С какъв екип работите?
- Заедно с техническите директори Стоян Илиев, който някога бе много добро ляво крило, и Борислав Богомилов.
- Разкажете нещо за вашите играчи?
- Тимът върви добре, защото сравнително млади и по-опитни играчи успяха да се сработят. Получи се сплав между футболисти като Мартин Ковачев, Росен Каптиев, Людмил Киров, Ивайло Кирилов, Светлин Симеонов. Именно в това е силата на Дунав. Разполагаме с
много
надежден
вратар-
Филип Филипов. Момчето е на 21 години. Изключителен работохолик е. Много е добър в рамките на вратата. Трябва да поработи при излизанията си в наказателното поле, но с неговата воля мисля, че ще успее.
- Сигурно целта ви е влизане в "А" група?
- Така се получи, че направихме няколко силни мача и в момента сме на второ място. Но в началото на сезона, когато не се знаеше финансовото ни положение, никой не е поставял такава цел.
- Кои ще са основните ви съперници?
- Със сигурност Сливен. Също така Родопа ще търси бързо завръщане в "А" група. Като скрит фаворит се очертава Несебър.
- Преди време "Б" групите бяха Южна и Северна, сега Източна и Западна. Добър модел ли е това?
- Мисля, че преди беше по-добър вариант в географско отношение. Разбирам Етър от Велико Търново и Янтра от Габрово, които са близо до Русе, да са при нас. Но какво правим в една група с тимове на другия край на България като Хасково и Свиленград.
- Като бивш играч на ЦСКА поддържате ли връзки с отбора?
- Разбира се, че следя представянето на ЦСКА. Даже преди сезона имах контакт с Александър Томов и се бяхме уговорили някои играчи, които не могат да влязат при титулярите този сезон, да бъдат преотстъпени в Русе. Имаше възможност
Иван Иванов да
дойде при нас,
но после той отиде в Локомотив (Пд).
- Като някогашен нападател на ЦСКА какво ви е мнението за Неи?
- Показва, че е голаджия, но за съжаление често стои изолиран в атака, защото няма играчи в халфовата линия на "армейците", които да му подават удобни топки или по хитър начин да го извеждат на голова позиция. Затова се губи част от ефективността му.
- Спомняте ли си за паметните мачове с Валенсия през есента на 1978 година? Тогава вкарахте два гола - и тук, и там?
- Разбира се! Горд съм, че съм бил част от славната турнирна история на ЦСКА. В София поведохме с 2:0 и можехме да стигнем до по- убедителен резултат, но получихме гол. В този мач Данчо Филипов, лека му пръст, спаси дузпа на Кемпес. Във Валенсия, въпреки загубата с 1:4, се държахме на положение. След двубоя си разменихме фланелките с Марио Кемпес. Тогава аржентинецът бе най-популярният футболист в света, защото няколко месеца по-рано стана световен шампион и голмайстор на мондиала. И аз, и той в мачовете ЦСКА - Валенсия играхме с №11. Пазя я в къщи като голяма реликва.
тея ги отнасяме с два,три гола 
