За старите ленти и развенчаните сини митове
Правилният футбол на Мъри май ще се окаже толкова фалшив, колкото и Вундертимът на Левски от средата на 80-те Понякога старите ленти предизвикват не само усмивки, но и въпроси. Раждат нов прочит на историята, дори развенчават закостенели представи и митове. Наскоро „Ретро спорт” на БНТ предложи шампионския триумф на Левски във фактическия финал на първенството срещу ЦСКА през сезон 1983/84 г., завършил 3-1 за сините. Според пропагандата тогава тимът от „Герена” е в апогея на футболното си изкуство – млади творци, излезли от школата на клуба, биещи „чорбата” де къде я хванат. Какво обаче се вижда на терена десетилетия, след като емоцията се е превърнала в смътен спомен? Хаотични действия в синьо, сякаш никой не знае какво точно прави на игрището, а отсреща - организиран футбол, ярки, запомнящи се атаки и пропуски, пропуски – на Славков, Джевизов, Йончев, Стойчо Младенов... Курдов пък троши врата на Динко Димитров в момент, когато червените са изчерпили правото си на две смени, а брат му Джеки заслужено е изгонен. И с 9 човека обаче ЦСКА търси спасително изравняване, но естествено допуска нов гол. Поредният мач - доказателство, че футболът може и да е алогична игра. От всичко това левскарската митология превърна мухата в син слон – смачкахме ги, разбихме ги, като ни свири немец няма как да не бием, такъв Вундертим не е имало в историята на родния футбол. Сладко синьо самозалъгване след четиригодишни шампионски пости. Видяхме ги година по-късно, когато „калитковската” серия свърши във финала за купата, а сините не успяха да преглътнат спортсменски загубата си и бъдещи президенти на БФС взеха да блъскат клетия съдия в гърдите. Именно разглезените звезди на Левски родиха срамния период, в който ядяхме кашкавал „Витоша” и пиехме водка „Средец”. И поредната порция легенди от „Герена” – как злият гений Милко Балев толкова се уплашил от синята доминация, че чак ...закрил своя любим тим, как заради наказанието си „ренде” като Пламен Николов пропуснал да стане година по-късно европейски клубен шампион с Порто и какво ли още не. Също като приказките как комунистите репресирали Левски на баба Цола и Борис Велчев – дотолкова, че с милиционерските си пагони подложените на гнет футболисти си докарваха по-големи доходи от офицерите в бившия Парк на свободата.
Като са тръгнали така от БНТ, нека отново ни предложат в ретроизлъчване и вечното дерби от 13 май 2000 г., останало в синята митология с кървавия гол на Гонзо в последната минута. Да го излъчи обаче в цялост, а не в подбрани моменти. Тогава ще се види, че червеният тим е толкова слаб, че случайно е съкратил само на 2 точки разликата от неоспоримия бъдещ шампион. Толкова слаб, че дори не може да вкара гол, ами разчита на Бисер Иванов да си отбележи автогол, който Иван Леков и Наско Узунов се чудят по кой параграф да отменят. Вместо логичното, Гонзо вкарва гол от нищото с превързана глава и става поредния повод за новите комплексарски изцепки.
От дистанцията на времето и участието на Левски в Шампионската лига може да се окаже също толкова фалшиво, колкото и онзи златен тим на сините от средата на 80-те години. Фантастичният тим на Мъри, изграден с десетилетна перспектива, през настоящия сезон се оказа къщичка от карти, която се срути при първия червен повей. Правилният футбол съвсем се изкриви на родна почва, дотолкова, че за цял мач да нямаш нито един точен удар във вратата на ЦСКА. Какво като знаеш да захождаш по фланговете и да уплътняваш пространства, след като не си наясно с най-важното - как да пратиш топката в мрежата? Какво стана с онзи фамозен ром от Лом, дето вкара гол на Челси при 0-3? Вече му броим за попадение и автоголът на Зеленков от Видима. Къде е мястото на терена на Балтанов? Този Хичо дали въобще интересува Арсенал? В националния Живко Миланов пише наръчник как не трябва да действа десният бек и Марков го изтърпя само едно полувреме срещу Финландия. Зизов пък го докарва като Меси, но май не е замесен от същото тесто на аржентинеца. Боян Табаков още не е извикал „фузкулт-ура”, а вече показва бельо с пикаещи левскари. Май се учи от батко си Иванков, който поемаше шампиоския трофей не с фланелка „Аз обичам Левски”, а с надпис „Аз мразя ЦСКА”. Някъде сред дълбоките резерви в Левски е Симеон „Матераци”, също и синът на Кокала, Генев бе тотално разкрит от куците нападатели на Локо Пд, а „новият Гонзо” Александър Киров е получил от началото на сезона „цели” 24 минути за изява. Предишният кандидат за почетното звание – Домовчийски пък в момента прави зашеметяваща кариера в Германия, също както и оригиналът, който в Хърватска бе преквалифициран в халф. Може би защото не стига до кървави голове?
Същевременно Стоилов бие челобитни среднюрко като 31-годишния Томашич да остане и догодина, а дедо Боре да се превъплъти във Вечната Амбър, за да плаши на терена неопитните съперници. Бодра смяна, няма що.
Впрочем, отсега е ясно какви са десетомайските сини надежди и страхове. Надежди, че Тулуза все пак ще изпадне от Лига 1 и така ще даде нова храна на комплексарски приказки на тема „Жиняк” (какво ли стана с шкафчето, което Мъри му запази в съблекалнята на „Георги Аспарухов”?). И страхове, че трябва да правят шпалир на онези, които уж бяха отречени от демократичната история. Най-добре е онзи, дето блъскаше навремето Мечо Яшаров, да вземе да скрие купата, или пък да я връчи на ЦСКА на знаменития стадион в Сандански. И защо ли, да се чуди човек - не е толкова лошо да си втори, това упражнение на „Герена” са го правили вече 28 пъти от 1925 г. насам.
Любомир Серафимов, "Дон Балон"