Какво толкова сте се разпалили всички за тоя треньорски пост, не е толкова трудна работата
...
Преди да споменем конкретни имена, подходящи за поста старши треньор на националния, нека изясним все пак в какво се състои самата работа. В общи линии заетостта се равнява на тази на хималайската мечка в зоопарка. Наблюдава се поверената територия, позира се пред фотообективи, чоплят се фъстъци и от време на време се реве за пред чужденците
Ежегодно пред представителния ни отбор има максимум 4-5 квалификационни мача, 2-3 напълно безсмислени контроли и едно-две далечни екзотични пътувания с цел пълнене на футболната каса на съюза. Селекционерът разполага с известен брой играчи, в реда на добрия тон е да ги следи в какво форма са, но ако това не е възможно (да кажем някои играят в Китай, Япония или Монголия), може да ги привиква на доверие. Добре е все пак да знае горе-долу кой на какъв пост играе, за да подреди състава. Всъщност това не е задължително. Дори съвсем да ги размеси и да постави цялото нападение в отбрана, това обикновено минава за смело и нестандартно тактическо решение, а не за малоумщина и безхаберие. Единственото, което трябва да се избягва, е появата на двама вратари на терена. Прекалено авангардно е. Ако подредбата се окаже непосилна, треньорът на националите е достатъчно да отвори само някой вестник - там журналистите са кроили и прекроявали състава цяла седмица. Преди конкретния мач идва моментът с кратката мотивираща реч, която не че е от значение, но влиза в задълженията. Прието е да се казва нещо от рода: "Хайде, момчета, вие си знаете. И умната. Да внимавате. Успех и спокойно!" После селекционерът следи мача, ръкомахайки от резервната скамейка, с което показва, че не му е съвсем скучно. При евентуална победа следва серия от интервюта, в които се отбелязва, че най-важно сега е да не се отпускаме и да мислим за следващия мач. При загуба се казва същото, но по-дълбокомислено. Ако загубите станат повече, респективно се увеличава и критиката. Това обикновено изнервя селекционера и той започва да се оглежда за друга работа, по възможност още по-лека и добре платена. Общо взето, не си намира и виси на поста си, докато позорно не го изритат.
Намери ли си нова работа обаче, както стана с последния старши треньор, следва внезапно оттегляне и закана да се върне само за откриването на ловния сезон, и то ако глиганите и зайците обещаят да се държат културно, а не да се крият и да правят въртели. Това в общи линии е работата на националния треньор. Труд, труд и много труд, нали? Едно лепене на тапети изисква два пъти повече усилия. Ето - и нас на сън да ни бутнат, веднага ще изредим 15-ина футболисти, които стават за национали, ще ги подредим криво-ляво и ще им гледате сеира. Дори и мотивационна реч сме си приготвили, съвсем не лоша, между другото. Но явно в БФС не смятат всичко за толкова лесно. Както се казва - колкото повече умуваш над една работа, толкова по-трудна ти се струва.
...
Дано пак имаме късмет с него.
