ФК "Интернационале" (Милано) или по-известен като Интер получи подарък от Италианската футболна федерация, която го обяви за шампион на страната за сезона 2005-2006 година. Отборът се бе класирал на трето място, но след наказанията на предшестващите го Ювентус и Милан, се сдоби с титла, която за последен път бе спечелил пред далечния сезон 1988-1989 година.
Интер, разбира се, няма вина за подаръка, макар че собственикът на клуба Масимо Морати от близо два месеца претендира за титлата. Неговите мотиви са разбираеми. Той стана президент на "черно-сините" през 1995 година и започна да налива милиарди в клубните каси.
През 2004 година отстъпи президенството на футболната легенда от 60-те години на миналия век Джачинто Факети, но той е точно толкова президент на Интер, колкото Адриано Галиани бе президент на Милан, докато Силвио Берлускони бе министър-председател на Италия.
Цели 11 години Масимо Морати си харчи парите, хаби си нервите и поставя рекорди по брой на сменените за един сезон треньори. Наградата за тези усилия досега бяха само две купи на Италия, които са с големи размери, но с нищожен за "грандовете" престиж и спортните журналисти отдавна подмятат, че могат да послужат само за чадъродържатели в някой клубен коридор.
Другият любопитен момент е, че новата шампионска титла на Интер е под номер 14 и най-после ще ликвидира фаталното 13-то число, задържало се 17 години.
Подаръкът има двойно служебен характер. На първо място, титлата бе фактически еднолично присъдена от правителствения пълномощник Гуидо Роси, наричан още извънреден комисар, който от юни управлява футболната федерация, останала без ръководство, след като магистратурата разкри чрез подслушани телефонни разговори система от ръководители и рефери, които са фалшифицирали поне последните две първенства.
Извънредният комисар решава сам, защото федерацията в момента няма съвет, докато не бъдат произведени избори за нови ръководни органи. Гуидо Роси назначи тричленка, известна в медиите като "комисия на мъдреците", която да го посъветва как да тълкува правилника на футболната федерация.
Конкретно беше визиран член 49 от правилника, който регламентира служебното присъждане на титлата "шампион на Италия по футбол", масово наричана "скудето" по наименованието на миниатюрния щит с цветовете на националното знаме, пришиван за вечни времена на фланелките на победителите.
Той гласи, че в случай на дисциплинарни санкции, довели до промяна в крайното класиране, за шампион бива обявен тимът, който остава пръв в подреждането. В същия член 49 е записано, че органите на федерацията могат да се намесят със съответна мярка за неприсъждане на шампионската титла, когато налице са мотиви, продиктувани от разума и от спортната етика, като например наличие на нарушения в такъв брой и размер, че да се смята за фалшифицирано цялото първенство.
Ясно е, че "мъдреците" са предпочели да не се съобразят с този текст, което означава, че за тях шампионатът не е "изцяло" фалшифициран, което пък е сигнал, че се тръгва по пътя на омаловажаване на скандала.
Бях извикан в Неапол (където прокуратурата води следствие за измама - бел.кор.) и прослушах някои записи на телефонни разговори, от които настръхнах. Какво стана с тях, се пита доайенът на италианските футболни треньори Карло Мацоне, често наказван за откровените си изявления. Той публично обвини пълномощника на футболната федерация, че е тръгнал да брани силните.
Гуидо Роси да се освести и да слезе от подиума на победителите, където се възкачи без основание. През последните години в италианския футбол липсва честността на ръководители и на рефери. Никога обаче не съм допускал, че могат да се случат такива неща. Аз съм човек от футболния терен и треньор, който винаги е казвал на играчите си да зарежат всичко останало и да мислят само за играта. Сега мога да кажа на истинските приятели на футбола, че е по-добре да правят излети сред красивата природа, отколкото да ходят на мачове, заяви Мацоне. Думите му подсилват усещането, че голямото прочистване на калчото отново не се състоя.