Отдавна съм забелязал, че русофилите по всичко сте компетентни и от всичко разбирате. И винаги Запада е лошият, а Русия добрият.
В едно съм убеден - ако Южен поток беше американски проект, русофилите съвсем друга песен щяхте да пеете.
Greece said on Sunday it was confident of reaching agreement in negotiations with its euro zone partners but reiterated it would not accept harsh austerity strings in any debt pact.
Schaeuble said Germany did not want Greece out leave the euro zone, but that the new government in Athens had to fulfill the core conditions of its bailout program
A Greek leftist newspaper close to the ruling party in Athens published a cartoon last week which showed Schaeuble in a Nazi uniform. He is quoted saying "we insist on soap from your fat" and "we are discussing fertilizer from your ashes", references to the fate of Jews in Nazi death camps.
France hints euro zone should ease stance for Greek deal
Ами той българския народ не знае дали е изгодно Бойко да е премиер,или пък дали е изгодно да се взимат4 милиарда лева заем да се спасява една банка. А сега като нищо ще се вземат още 16 милиарда и то от тези същите дето миналата година ревяха че 1 милиард дълг щял да затрие България. На фона на това що да не минат някакви тръби през наша територия,или пък да си спретнем още една АЕЦ примерно.Току виж се оказали полезни.Вероятността не е малка.Delija написа:Ти защо държиш толкова някакви шибани тръби да минават през България ??
Не ми дреме, Набуко ли е, Мапуку ли е, руско ли е, американско или юпитерско ..... като не знам дали е изгодно за българския народ, боли ме хуя за него. А ние, простолюдието, нямаме никакъв достъп до тези преговори, така че е мега тъпо да даваме оценки.
"НЯМА ВРЕМЕ ЗА ИГРИ В ЕВРОПА" - БЛЕСТЯЩА СТАТИЯ НА ГРЪЦКИЯ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР
МОИТЕ БЕЛЕЖКИ: ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА И ПАТРИОТИЗМА НА ЕДИН ГРЪЦКИ ИКОНОМИСТ И МИНИСТЪР И ЗА УЛТИМАТИВНАТА СЛЕПОТА НА ЕВРОПА
Днешният неуспех на преговорите между страните от Еврогрупата и Гърция за пореден път показа, че европейските лидери и така наречената „Тройка” все още не разбират напълно процесът на демократичното събуждане, който протича в Гърция.
Предлагайки ултимативно и упорито на новото гръцко правителство същият план за спасяване на гръцката икономика, който вече пет години от 2010 г. показва ясно своята несъстоятелност и ефективност и който беше категорично отхвърлен по време на провелите се в миналия месец парламентарни избори в Гърция, европейските ръководители всъщност поемат отговорността да разрушат всякаква надежда за икономическо възстановяване в тази страна.
Гражданите на Гърция отхвърлиха политиката на austerity, на драстично свиване на коланите, с нейния анти-икономически, анти-социален, контра-продуктивен и фундаментално антихуманен характер. Политика, която в Гърция доведе до фиаско. Крайно време е Европа и особено Еврогрупата да си дадат сметка за дълбоките противоречия и слабости на предлаганите от тях рецепти.
Ако тази социално разрушителна политика продължи да се преследва по същия късогледен начин от Европа, то очевидно е, че Гърция без съмнение ще трябва да реши да излезе от Еврозоната, за да намери своят собствен път на нов растеж.
Интересува ли ни всичко това нас, българите?
Разбира се, че ни интересува и далеч не само заради очевидните за нас социални, икономически, търговски и други последствия от това ще излезе ли Гърция от кризата.
Интересува ни най-вече, защото както гърците, така и ние вече години наред сме изправени пред неравностоен и несправедлив конфликт между една ултимативна технократична легитимност от една страна, и от друга – една демократична легитимност, основаваща се на ясни реалности.
В този смисъл, това, което ще се случи с Гърция засяга всички нас.
Защото ние силно страдаме от същата болест, която Янис Варуфакис ясно и честно диагностицира още преди изборите в Гърция:
„Истинският дефицит на Гърция е дефицитът на достойнство. Именно заради тази липса на достойнство, ние приехме глупавите мерки (на Европа и „Тройката” – бел. Д.И.) и това захрани един порочен кръг на недостойнство, което само по себе си засили недоволството, страхът и протестите.”*
(*/ Godin R., « La Grèce peut forcer l’Europe à changer :Interview de Yanis Varoufakis », La Tribune, 20 janvier 2015, http://www.latribune.fr/…/la-grece-peut-forcer-l-europe-a-c…)
Би следвало да разбираме вече около кое е основният проблем не само на Гърция, но и на Испания, на Португалия, на Франция, защо не и на България; бих казал на цяла Европа. Това е въпросът кое прави една Нация. Въпросът за нейния суверенитет, за нейната свобода на избор на политики и на развитие и прогрес.
На всички тези наши, днешни и минали икономически и финансови министри, които много обичат да говорят за икономика, или по-скоро обичат да „продават” на обществото ни техните грозно сготвени „салати” обвити уж в икономическа терминология; на всички тези псевдо „гурута” на българската икономика и финанси, чиито вече 26-годишни резултати превърнаха България в най-изостаналата по стандарт на живота страна-членка на Европа; на всички тези предвзети „проевропейци” и „проатлантици”, които не знаят въобще какво означават тези думи – предлагам да прочетат днешното много лично, изживяно, дълбоко интелектуално и патриотично писмо-статия, на Янис Варуфакис, гръцкият министър на финансите на Гърция, което New York Times публикува днес на своите страници. (Yanis Varoufakis: No Time for Games in Europe, The Opinion Pages, http://www.nytimes.com/…/yanis-varoufakis-no-time-for-games…
Ето няколко преведени от мене части от статията на Варуфакис:
„Проблемът с теорията на игрите, както обичам да обяснявам на моите студенти, е че тя приема за даденост, мотивите на играчите. В такива игри като покер или блякджак, такова предположение не е проблематично. Но, днес, в текущите дискусии между нашите европейски партньори и новото гръцко правителство, целият въпрос е да се изковат и намерят нови мотиви.
Целта е да се изнамерят нови начини на мислене и третиране на проблемите, които да могат да прескочат националните разделения, да размият ясното разграничение между кредитор и длъжник в полза на една пан-Европейска перспектива, и да поставят общото европейско благо над дребните политически игри, над догмите, които се доказаха, че са токсични, особено ако се универсализират...
В качеството си на министър на финансите на една малка, финансово-стресирана нация; с липсваща собствена централна банка (поради изискванията и характерът на спасителните планове – бел. Д.И.) и разглеждана от много от нашите партньори като проблемен платец, аз съм убеден, че ние имаме само една единствена опция: да избегнем всякакъв съблазнителен опит да третираме този свръх ключов момент като един опит за стратегически игри, и вместо това, да представим честно фактите, отнасящи се до социално-икономическата действителност на Гърция, да сложим на масата нашите предложения за възстановяване на растежа ни, да обясним защо всичко това е и в интерес на Европа, както и да отграничим ясно червените линии, зад които всякаква логика и дълг ни пречат да отидем.
Голямата разлика между това правителство и предишните гръцки правителства е в два елемента: ние сме решими да се преборим с различните интереси по начин, по който да можем да стартираме Гърция на ново и да спечелим отново доверието на нашите партньори. И вторият елемент е, че ние сме също така решими да не позволим да бъдем третирани като една изпаднала в дългове колония, която би трябвало да изстрада това, което й се полага.
---------------------------------
Нашето правителство не иска от нашите партньори да намерят начин Гърция да не си плати дълговете. Ние искаме само няколко месеца на финансова стабилност, което ще ни разреши да дадем стартът на реформи, които голямата част от гръцкото население би приветствало и поддържало, за да можем да възвърнем отново растежът на икономиката ни и да приключим с невъзможността ни да не можем да си плащаме нашите задължения.
Би могло да се помисли, че това отклонение от теорията на игрите е мотивирано от някакъв план на радикалната левица. Въобще не. Основното влияние тук е на Иманюел Кант, големият германски философ, който ни учи, че свободните и рационални хора избягват от империята на удобното и лесно полезното, за да извършат, това, което е справедливото.
Как можем да знаем, дали нашата скромна политическа програма; програма, която конституира нашата червена линия (зад която отстъпление не може да има – бел.Д.И.) – е правилната, според терминологията на Кант? Ние знаем това гледайки в очите на тези, гладните по улиците на нашите градове, наблюдавайки нашата силно уплашена средна класа, или имайки предвид интересите на всички работещи тежък труд във всеки европейски град и село в рамките на европейския паричен съюз. Преди всичко, Европа ще може отново да възвърне своята душа, когато тя спечели доверието на хората, поставяйки техните интереси на първи план.”
Това писмо-статия на гръцкия финансов министър би следвало да бъде прочетено от членовете на българското правителство, от депутатите в парламента. Икономически и социални журналисти следва добре да вникнат в него.
Моите колеги в икономическите университети би трябвало в семинари да го предоставят за разглеждане и анализ от страна на студентите, за да видят как се отстоява и аргументира една национална и суверенна икономическа, финансова и социална политика.
С много уважение към Янис Варуфакис за този спонтанен, но много сериозен и брилянтно интелектуален икономически и политически материал.
Кога ли България ще има толкова интелигентни, честни и истински национално отговорни политици и министри?
Димитър М. Иванов
17 февруари 2015 г.
http://www.nytimes.com/2015/02/17/opini ... .html?_r=2
Ние знаем това гледайки в очите на тези, гладните по улиците на нашите градове, наблюдавайки нашата силно уплашена средна класа, или имайки предвид интересите на всички работещи тежък труд във всеки европейски град и село в рамките на европейския паричен съюз.
Заемът не е лошо нещо, въпросът е насоката на разходването му. Максималната допускана лихва е 10 %, което е пълен абсурд, защото в рамките на рейтинга на България, който е от ниска инвестиционна категория, тези нива са в рамките между 2 до 3.5 %. Т.е. залага се един буфер, застраховка. Защо? Въпросът е срещу какво се застрахова правителството?
След провала на срещата на финансовите министри на Еврогрупата, на която не бе постигнато споразумение по програмата за финансиране на Гърция, страната все повече се доближава до фалит, пише германското политическо списание „Шпигел“, цитирано от БГНЕС.
„Ако успее финансово да оцелее през пролетта, през юли Гърция ще се нуждае от свежи пари или ще трябва да обяви фалит“, смята „Шпигел“. Само до края на март Атина ще дължи 2,2 милиарда евро лихва
Поради последната криза с несигурността около програмата за финансиране на Гърция, нейните банки ежедневно регистрират загуби, а техните клиенти прехвърлят парите си в чужбина, добавя германското списание.
Reuters изброява какво е съдържал текстът на eврокомисаря Пиер Московиси:
- безусловно потвърждение за гръцките ангажименти към всички кредитори
- ангажимент на Атина за реформи с цел ръст на икономиката, борба с корупцията и неплащането на данъци, подобряване на публичната администрация
- спешни мерки за по-ефективна и справедлива данъчна система и спиране на хуманитарната криза, без да се отменят досегашни ангажименти и финансирането за тях
- въздържане на Атина от едностранни действия и продължаващо тясно сътрудничество с европейските и международни партньори
- постигането на финансовите цели за 2015 г. Ще бъде оценено в светлината на променящите си обстоятелства
- удължаване на сегашното кредитно споразумение под формата на 4-месечна преходна програма към нов договор за растеж на Гърция, който трябва да бъде обсъден и подписан в този срок.
Моя приятелка от Москва описва по много симпатичен начин как нейните сънародници гледат на войната в Украйна - нарича го "състезание между телевизора и хладилника".Телевизията буни духа на руснаците с приказки за Украйна и интригантстващия Запад. Хладилникът обаче понижава духа с все по-оскъдното си и по-скъпо струващо съдържание.
Как върви състезанието между хладилника и телевизора сега може да се оцени според социологическите проучвания. Според неотдавнашно допитване 44% от руснаците възприемат американците за врагове - с 4% повече, отколкото преди началото на конфликта. Според друго допитване обаче едва 19% посочват, че Украйна би трябвало да е част от Русия - в сравнение с около 50% от запитаните, подкрепили това виждане през март миналата година.
Както казва един руснак на средна възраст: "Хората, които помнят Съветския съюз, знаят какво е да караш на картофи. Младите обаче не знаят". Странното е, че липсата на хранителни стоки, което започва да се забелязва в супермаркетите, дори в Москва, е самопричинена рана, тъй като произтича до голяма степен от ответните санкции на Русия, включващи забрана на вноса на много хранителни продукти от Запада.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 95 госта