- Изпусна ли си шанса това правителство?
- Падането на правителството беше заложено още в самото конституиране на управлението през 2013 година. БСП направиха ход, който беше успешен: Сергей Станишев каза, че няма да бъде министър- председател и обеща премиерът да не бъде човек от партиите, а технократ, експерт. БСП обаче се спряха до първата стъпка и напълниха Министерски съвет с партийци, както и заместник министрите и областните управители станаха такива. Това веднага напомни на хората, че гледат същия филм с нови цветове.
Големите протести миналата година бяха срещу цялото политическо статукво. Имаше време да се подготви нещо ново, което да поеме управлението и да отговори на исканията на хората. В България това не се случи.
Това, от което имаме нужда, е от модерно управление. Видя се, че нито една от съществуващите партии не може да го осъществи. Реално в политическите партии няма хора, които са подготвени да бъдат министри. А системата ни е такава, че трябва да бъдат партийни назначения. В момента хората могат да заменят това управление с други хора, които обаче са ги изгонили една година преди това. Хора, които са самият проблем, поддържат нещата така, че е невъзможно да дойдат нови лица, които са можещи или пък лица, които са имали политически опит и имат идеи за промяна на това статукво. Така в България се оформя един латиноамерикански модел, където в продължение на 175 години на всеки 20 тъкмо малко тръгваме нагоре и след това се връщаме обратно. Такъв пример е Аржентина. В България гласуваме за хора, даваме им властта без да им държим сметка какво ще правят с нея. Анализите, разговорите по студиата, интервютата се въртят само около това кой ще успее да бъде на власт. А не се говори какво ще се прави с властта.
-Предизборните програми не дават ли представа какво ще се прави с властта?
-Те са една комсомолска дейност, повечето от програмите са преписвани една от друга и са по модела на партийните програми наследник на БКП. Хората не ги разбират, а политиците не ги и спазват. Дори да е добре написана програмата, не знаем как тя ще бъде приложена, нито имаме и обществен контрол върху нея. ГЕРБ през 2009 година бяха за преференциално гласуване за парламент. Защо не промениха закона? И никой не напомни, че това не е направено.
В този порочен кръг ние ще се въртим още дълго време. За да има промяна, трябва да има или критична маса хора, които да я искат.
Има и друг проблем: в България интелигентните хора не са малко, но системата е такава, че не ги допуска да влезнат в политиката и управлението. Интелигентните хора не успяват и защото са индивидуалисти. По този начин не успяват да си създадат необходимата система за взаимно поддържане. Този тип хора казват: Аз ще се оправя сам, не искам да направя нещо организирано. Вижда се, че всички партии, дори най-новата, не допускат подобни хора.
- Подкрепяте ли задължителното гласуване?
- Моите принципи са, че гласуването е право, а не задължение. “Великата” победа на ГЕРБ на евроизборите всъщност представлява по-малко от 10% от тези, които имат право да гласуват. Това не е голяма легитимност, дори е малка. Това, което хората искат, са две неща –да няма комунисти в управлението и то най-после да стане модерно. Това модерно управление не може да се осигури от нито една от партиите в момента. Спомняте си как при ГЕРБ след много бърза и непремислена смяна на министри се стигна до положение, в което сериозни хора не биха се съгласили да станат министри. Миналата година Орешарски също имаше проблем с министрите си. Сега кои хора ще се съгласят при тази политическа несигурност?! А ако трябва трето ниво партийни кадри или пък младежи на по 30 години да ги правим министри, това вече е несериозно. В Германия много трудно би се приело някой да бъде министър под 50. Светът е сложен, иска много знания и опит за да управляваш.
В България за съжаление се ограничава възможността за информиран избор и това се прави съзнателно. Предварително се дискредитират и се елиминират хора и формации, които могат да доведат до промяна на статуквото. Има една наука „Теория на игрите”. Тя обяснява как влияем на действителността, чрез избора който правим всеки ден. Статуквото у нас насочва избора ни към удобни за него варианти. Тези, които не схващат това, играят по тази игра, а другите пък, които са достатъчно интелигентни и опитни да разберат тази манипулация, отказват да гласуват. И затова се съмнявам, че чрез задължителното гласуване можем да накараме тези хора да гласуват и да направят своя информиран избор.
В България в политическата сфера трябва да има генерални реформи, ясно е, че партийният шеф определя листите и това прави депутатите вътре зависими. И те не гласуват според тяхното мнение, а слушат каквото каже партийният шеф. Липсата на две камери в парламента прави възможно да се приемат популистки закони, вредни за икономиката. Ако у нас има мажоритарни кандидати или пък с преференции и 2 години мандат в долната камера, тогава съвсем различни хора ще влязат в парламента. Такива, които искат наистина да работят. Ще се купуват и по-малко гласове. Няма да си заслужава инвестицията да се повтаря всеки две години. Ще влязат хора, които искат професионално да се занимават с политика и които няма да бъдат зависими от партийния шеф. Вижда се, че няколко поредни правителства са повлияни от жени, приятелки, любовници и т.н.
Формата на управление в България в момента е такава, че има сливане на законодателна и изпълнителна власт в полза на изпълнителната, т.е. ние имаме същия модел какъвто имахме преди при комунистическата партия. Шефовете на политбюро в продължение на 4 години имат неограничена власт. През 90-те година ние не сменихме системата, а направихме през 4 години да се сменят хората, които консумират безконтролно властта.