Сид Лоу.

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Христолов » 06 сеп 2013, 10:19

8 написа:
Представителите на медиите изживяха приятна изненада в залата за пресконференции - снимка на 10-годишния Бейл с екип на Реал М. Фланелката е от сезон 2001 г.

"Винаги съм харесвал испанското първенство - заяви футболистът. - Винаги съм обичал Реал М. Гледам този отбор цял живот. Имах екип още когато бях на 10 години".


Мичо, 10-годишно дете, бъдеща испанска звезда на Барса или Реал, носещо екипа на отбор от ВЛ. Кога? :roll:

:qipag: :qipag: :qipag:

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 06 сеп 2013, 11:36

Много смешно, елепа наблягайки на факта, че отбор като Ливърпул продава в цял свят десетки пъти повече артикули от педерастките отборчета, взети заедно. :qipbo: :qipbo: :qipbo:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 06 сеп 2013, 15:35

Как бе провалена сделката за Андер Ерера

СИД ЛОУ
"ГАРДИЪН"

Трансферът на Андер Ерера пропадна не заради "самозванците", а заради неспособността на Манчестър Юнайтед да проумее сложността на клаузите за откупуване в Испания. Клубът не беше подготвен да рискува и да изпробва законовите граници на системата, отказа се от сделката, а по-късно поиска да замаже провала си, като обяви, че „самозванците” не са действали от негово име.
Само че осведомени източници в испанската лига разкриха, че тримата юристи, които бяха в техните офиси, действително са били наети от Юнайтед. Родриго Гарсия Лукас, Алваро Рейг Гуреа и Гилермо Гутиерес бяха заснети да влизат в офисите на лигата в понеделник следобед, 12 часа преди затварянето на трансферния прозорец. Тримата са служители на престижната адвокатска кантора „Лафер”, която уреди успешното преминаването на Хави Мартинес в Байерн. Неговият трансфер приключи благополучно с изплащане на обезщетението, предвидено в съответната клауза по договора му, макар и против волята на Атлетик.
Твърди се, че адвокатите са били инструктирани от Манчестър Юнайтед да потърсят разрешение за сделката с Ерера и както твърдят от испанската лига, те са го направили с официалното одобрение на Юнайтед. Агентите на Ерера не участваха непосредствено в операцията, Атлетик също. Те по-късно заявиха в лигата, че ще търсят блокиране на сделката, отказвайки да приемат паричен превод за него. Тримата адвокати не депозираха 36-те млн. евро, залегнали в договора, но проведоха преговори с представители на лигата, а след час си тръгнаха, оправдавайки се с "бюрократични проблеми". По-късно те информираха Юнайтед колко е трудно трансферът да се приключи в края на прозореца, както и че не гарантират, че това може да стане, без да се поемат съответните рискове. При сделката с Мартинес обаче не беше така - тя беше оформяна над месец.
Сблъсквайки се с несигурност и с очертаващи се допълнителни разходи, свързани с данъци, Юнайтед реши да се откаже, принуждавайки по този начин Ерера да остане в Испания, допълват местни източници. Английският клуб бе съобщил на играча да се подготви за сключване на сделката, а когато тя пропадна, обяви, че тримата юристи не са имали нищо общо с тях.
Клаузите за обезщетение в Испания са сложни и се оказа, че Манчестър Юнайтед изобщо не е наясно с трудностите, свързани с тяхното преодоляване. По принцип в такива случаи играчът би трябвало да депозира парите, а не клубът купувач. Въпреки това на следващия ден Юнайтед отново настоя, че юристите не са работили директно с тях и трансферът пропаднал на твърде ранен етап, понеже не са били готови да удовлетворят клаузата за компенсация от 36-те млн. евро.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 15 яну 2014, 22:02

Кръг за 7 т. за Анчелоти
Реал М спечели дербито Атлетико - Барса
Кралският клуб отново е в играта благодарение на безличното 0:0 на "Висенте Калдерон"

Сид Лоу
"Гардиън"

На табелката пишеше Paseo de los Melancolicos (Алея на меланхолиците - на испански), но тук нямаше нищо меланхолично. Издигаше се червен дим, а феновете танцуваха, пееха и поглъщаха жадно minis (напитки от пластмасови чаши по 750 мл, б.р.), които бяха всичко друго, но не и мини. По-нагоре сиянието на "Висенте Калдерон" привличаше запалянковците. Зад ъгъла, където се събират феновете от Atleticos sin Barreras (без бариери), в червено-бели тениски и инвалидни колички, някои продават кенчета бира, други - сладкиши, слънчогледови семки и шалчета с надписи от сорта: "Оле, оле, оле, Чоло Симеоне", "Баща ми ме е направил красив, умен и антимадридист" и "Това е Испания: ако не ти харесва, омитай се"...
Имаше още час до началото на двубоя, но улиците бяха пълни с хора и все повече прииждаха. Имало почти 100 000 заявки за билети, което може да напълни "Калдерон" два пъти, а за този мач се говореше и пишеше по всички вестници от месеци като за мача на сезона. Двата най-добри отбора в страната, неразделни лидери в лигата, най-накрая един срещу друг в идеален финален акт на първия полусезон. Когато всеки е играл вече срещу всеки. И още по-добре, не беше Ел Класико. Събота вечер, Атлетико Мадрид срещу Барселона.
Някак си Испания имаше нужда от това, като вълнението беше още по-голямо, защото бе различно. По-добре отколкото повечето са очаквали. Треньорът на Атлетико Диего Симеоне многократно повтаряше, че това е "скучна" лига, която неговият отбор е "невъзможно" да спечели. "С течение на времето ще видите, че съм прав", каза той, когато Атлетико загуби от Еспаньол. Той изглеждаше почти доволен, че е загубил мача и е спечелил спора. Но с времето се видя, че той не е бил прав: Атлетико не тръгна надолу. Те изиграха 18 мача, спечелиха 16, завършиха наравно в един и загубиха един. Точно както Барселона. И с 5 точки повече от Реал Мадрид.
Симеоне грешеше, но беше и прав.
Само нападението на Реал М струва почти 250 милиона евро
Барселона започна съботния мач с Лео Меси и Неймар на пейката; целият отбор на Атлетико се оценява на по-малко от 60 милиона. Техният бюджет е по-голям от този на който и да е друг отбор в Испания, но е само една пета от тези на Реал и Барса. Скритият проблем с успеха на Атлетико е, че той прикрива сериозните структурни проблеми на испанската лига. Удобна димна завеса, зад която да се скрие и да обяви, че всичко е наред. Когато в действителност погледнато по друг начин може да се окаже, че неговият отбор е изключението, което потвърждава правилото; и че тяхното постижение е още по-впечатляващо. Или дори, че слабостта на другите отбори от Примера ги е облагодетелствала като единствения отбор, способен да се противопостави.
Симеоне подчерта, че дисбалансът се видя от факта, че на Атлетико му трябваха 70 минути, за да излезе напред в резултата срещу Елче, докато на Барселона й отне само 10. Той е прав, но понеже мачът продължава 90 минути, това може да е въпрос на качества, не на крайния резултат. 16 победи в 19 мача е един удивителен рекорд, който означава, че Атлетико трябва да се взима на сериозно.
Тяхното изгряване е добре дошло. Измина цяло десетилетие откакто друг отбор, различен от Барса или Реал, спечели лигата. За това време само веднъж друг отбор е финиширал в топ 2 - Виляреал през сезон 2007/08, а през последните пет години завършилият на трето място отбор е бил на 24, 29, 25, 28 и 17 точки зад шампиона. От 7 години не е имало отбор, различен от Барса и Реал, който да е бил реален кандидат за титлата: Севиля през 2006/07. Сега има нов такъв, и то много реален. Това беше уникален момент и уникален шанс. Атлетико победи всички, с изключение на Виляреал и Еспаньол. Победи дори Реал М, което беше втора победа от два мача след нито една от 25. Ако биеха и Барселона, можеше дори да станат фаворити.
Нищо чудно, че всички бяха развълнувани. "Калдерон" се тресеше и ревеше. Зад пейката (на Барса) беше Кристиано Роналдо. Добре де, надуваема секскукла в тениска на Роналдо. Навсякъде се вееха шалове и ехтяха гласове. Фенове пееха за Симеоне и той им помаха за поздрав. Нависоко, в северния край, феновете на Барселона бяха заглушени. На моменти можеше дори да усетиш как съоръжението едва ли не се движи.
Но това беше по трибуните. Реалността на терена не съвпадна с очакванията. В "Марка" я описаха като "ужасна". Мачът свърши 0:0 и имаше вероятно само едно истинско чисто положение - ударът на Арда Туран през втората част. Меси и Неймар започнаха на пейката.
Четирима от най-атакуващите бекове на лигата не атакуваха Андрес Иниеста, може би най-грациозният футболист в първенството, беше сменен на почивката. A голмайстор номер 2 на Примера - Диего Коста, направи серия от три мача без отбелязан гол. Преди това той вкара 14 в 16 двубоя. След мача Симеоне призна, че срещата е била като игра на шах.
И все пак да се отхвърли като ужасен беше грубо. Гледайки го по телевизията, на мача му липсваше нещо, но напрежението, шумът и нервите на стадиона, усещането за нещо предстоящо, за това, че всичко, което се случи, може да бъде окончателно... Това въздействие те увличаше. И макар и шахът да не е вълнуващ, той може да е убедителен. Освен това, ако беше шах, беше партия между Каспаров и Карпов, които се гледат мрачно и подло един друг, всеки решен не само да вземе пешката на противника, но и да го подчини.
Имаше нещо очарователно в играта чак до факта, че решението да оставиш Меси и Неймар извън титулярния състав беше, изненадващо, бурно аплодирано. Символ на промяна. Имаше промяна в настроението и промяна в позициите, когато Меси се появи. Скоростта, с която пространствата се затваряха и краката на Педро се движеха. Начинът, по който Габи - може би най-добрият централен полузащитник в лигата през сезона, дори и никой да не го е забелязал, контролираше територията, а Иниеста контролираше топката. Двойната роля, изиграна от Коста и Вия: нападатели и защитници в едно, Симеоне обясни с желанието си да даде на Атлетико числено предимство в средата на терена. Имаше дисциплина, интелигентност, организация и интензивност. И в центъра на всичко това имаше един мъж с брада и нещо по-различно.
Малцина красяха играта така, както го правеше Арда Туран
Това, че никой от бековете не се хвърляше да атакува, разкрива респекта и таланта, които тези два отбора имат, тяхната надеждност. "Когато отбор като Барселона променя тактиката си заради нас, това говори нещо" - каза Симеоне. Това беше мачът, в който нещо трябваше да се отстъпи, но никой не отстъпи и сантиметър. В началото на сезона Атлетико направи 1:1 с Барселона на "Калдерон" и 0:0 на "Ноу Камп", загубвайки Суперкупата на Испания заради гол на чужд терен. "Те не могат да ви бият" - започна въпроса си един журналист на пресконференцията, когото Симеоне прекъсна: "Ами и ние не можем да ги бием". След това се усмихна. Беше доволен и много горд.
След последния съдийски сигнал Арда си размени фланелката с Лео Меси, Шави и Габи се прегърнаха. След последния съдийски сигнал се надигна огромен рев, който показваше облекчение, но и благодарност, и възхищение. В крайна сметка нямаше разделение. Барселона са зимни шампиони, а през последните 18 години зимният шампион не е успявал да спечели титлата само три пъти. Но Атлетико също са на върха, изоставащ само по голова разлика. И двата отбора имат 50 точки в средата на сезона и са на път да изравнят точковия рекорд на Ла Лига. "Жестоко", каза Габи. "Всички са доволни" - гласеше заглавието на корицата на "Ас".
Особено Реал Мадрид. Можете да си представите как Карло Анчелоти си седи удовлетворен вкъщи. Най-накрая, една седмица, в която отборите, които преследваха, не можаха да вземат точки. Или още по-добре, и двата изпуснаха точки. Това беше 7-точков уикенд за отбора на Анчелоти. В неделя вечер Реал М победи Еспаньол с 1:0 с гол с глава на Пепе, за да се изкачи до 47 т., само на три зад Барса и Атлетико. Те не винаги са играли добре, а и напоследък се представят доста зле, но Реал е бил победен само два пъти - от Атлетико и Барселона. Играта продължава.
Барселона, Атлетико и Реал държат съдбата си в собствените си ръце: ако спечелят всичките си мачове, ще бъдат шампиони. Този кръг беше кръгът, в който претендентите трябваше да се разделят. Вместо това той ги събра. Предстоят 19 мача и една очарователна надпревара за титлата, където всяка една точка ще се брои и всеки един мач ще има значение. Няма място за грешки, нищо не е даром. Напрежение, ангажираност и непреклонност. Доста подобно на съботната вечер. Когато се предполагаше, че от два отбора ще се открои един, а вместо това от два станаха три. Реал М трябва да гостува на Атлетико, Барселона трябва да играе на "Бернабеу", а Атлетико трябва да пътува до Барселона. В последния ден на сезона.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 29 мар 2014, 10:29

И след 43-ото издание за 21-и в.
Реал – Барса винаги е мачът на века
Ел Класико просто засенчва всичко останало на планетата

Сид Лоу
"Гардиън"

Както каза един бивш играч на Барселона: "Това е мачът на века, дори и да има по осем такива на година". Това е индикация не само за превъзходството и очакванията, които идват със сблъсъка Реал Мадрид срещу Барселона, но също така и за това, че той затъмнява всичко останало. За доминацията и потенциалното разводняване на една надпревара, в която са играли помежду си 19 пъти през последните четири сезона и ще се срещнат поне още веднъж през този. Съперничество, което само по себе си привлича повече от 60% от испанските футболни фенове и още милиони други по света. За напрежението, властта и политиката. За начина, по който всяка среща помежду им изглежда като края на епохи и приключване на цикли. Епохи, определени в един ден.
Не защото мачовете не са добри, повечето са, а защото всеки ги гледа. "Отидете на Луната: и там Реал М - Барселона", смее се Христо Стоичков. Защото Реал и Барса са направили повече пари от всеки друг всяка година през последните четири. Защото това лято те привлякоха двамата най-скъпи играчи в света. Защото всеки един от последните 19 носители на Златната топка е играл за тях в някакъв момент, и защото те единствени са печелили Ла Лига в последното десетилетие, плюс по три европейски купи (ШЛ) от 1998 г. насам. Повече от всеки друг. И защото имат Лионел Меси и Кристиано Роналдо.
Мачът на века? Този път може би. Или поне Ел Класикото на века. Когато последният съдийски сигнал прозвуча малко преди 12 часа в неделя, те се прегърнаха, изтощени, но екзалтирани. 300 фенове на Барселона високо в северните трибуни подскачаха радостно нагоре-надолу. Под тях, на терена, футболистите на Барса празнуваха победата си с 4:3. Привържениците на Реал гледаха невярващо, изчерпани. Дори Карло Анчелоти нарече мача добър въпреки загубата. Бразилците Неймар и Марсело последни напуснаха терена, говорейки помежду си. "Е, това беше доста вкусно, нали?"
През 21-и век имаше 43 издания на Ел Класико
Някои се открояваха повече със своята символика, отколкото с качество. През последните три сезона имахме три резултата 2:2 и два 3:2 и за да открием резултат 0:0, трябва да се върнем 33 мача назад. Имаше равенство 3:3 когато 19-годишният Меси вкара абсурдно добър хеттрик, а Роналдиньо получаваше постоянни овации от "Сантяго Бернабеу". Имаше и резултат 6:2, разбира се, и може би заради техническото съвършенство няма да видим повече такива като 5:0. Те чакаха 21 години, за да се срещнат на финала за Купата на Испания, който се състоя най-накрая през 2011 г. и беше спечелен от Реал с невероятно красив гол с глава на Роналдо. А говорейки за значимост, нищо не може да се сравнява с полуфиналите в Шампионската лига през 2002 и 2011 година...
Но този може би беше по-забавен от всички тях. Беше и важен също така. Тата Мартино го описа като последния шанс. Загубата щеше да прати отбора му седем точки зад своя противник, титлата щеше да се изпари. Вместо това те показаха, че са живи. Това е мач, който направи услуга на испанския футбол. В крайна сметка всеки притаяваше дъх и всеки беше нащрек. Първо Барселона поведе, след това го направи Реал на два пъти. И накрая водач бе отново Барселона. Седем гола, три дузпи, един червен картон и една широко отворена битка за титлата. Има лига, както се каза след това. Определено има.
Толкова много неща се случиха, че е трудно да се започне отнякъде. Така че неизбежно ще започна със съдията. Имаше три дузпи, две от които съмнителни: Роналдо беше извън наказателното поле при фаула на Дани Алвес срещу него, а при дузпата на Неймар за 3:3 и червения картон на Серхио Рамос не е съвсем сигурно дали имаше нарушение на защитника на Реал. Тогава той почти не протестираше. След това го направи, казвайки: "Ако са искали да затегнат битката за титлата, значи получиха това, което искат". Няколко метра по-нататък Кристиано Роналдо говореше за конспирация подминавайки предполагаемата липса на мощ от страна на Реал М. Той описа рефера Ундиано Майенко като "бял", но не мадридско бял, а бял в смисъл на блед, безхарактерен и страхлив човек. "Ако играеш за Реал, не получаваш същото отношение - каза той. - Очевидно хората се дразнят когато Реал печели. Те са завистливи".
"Живеем в страна, в която след едно шоу като това хората винаги се опитват да го обяснят чрез реферите" - заяви Жерар Пике. И имаше право. Роналдо и Гарет Бейл проблясваха мимолетно, но оставиха някои моменти. Неймар направи малко, за да разсее съмненията или да докаже защо започва като титуляр вместо Педро или Алексис Санчес, но той беше в сърцето на два от четирите гола на Барселона. Защитата може да е била ужасна на моменти, но това вероятно направи спектакъла дори още по-добър. Всички играеха срещу една стена от шум и състезателен пулс.
Заглавната страница на "Ас" го нарече "футболна буря", "Марка" - "красив, пълен с емоции". Малцина обаче го описаха така, както го направи "Мундо Депортиво".
"Делириум!" гласеше заглавната страница, а на следващата - "Всичко е възможно". Страницата след това не казваше нищо за мача, а представляваше реклама на японски ножове с марката "Барселона", в която Тейо режеше гъби, Педро - домати, а Виктор Валдес кълцаше тиквички със сатър. "Най-добрият отбор на терена, най-добрият отбор в кухнята", гласеше посланието.
Може би са наполовина прави. През целия сезон имаше дебати и съмнения, но това си беше Барселона, каквато трябва да бъде. Със 708 паса срещу 336 на Реал М, и отправила 17 изстрела към вратата. Спокойно биха могли да претендират, че заслужават тази победа. Реал също твърдяха, че я заслужават. При 2:1 и 3:2 изглеждаше по-вероятно Реал да победи. По същия начин при 1:0 Барселона можеше да направи 2:0 или 3:0, но изведнъж се оказа губеща с 1:2.
Беше брилянтен мач, много забавен, с много случващи се неща, твърде важен за лигата, за да се измести фокуса върху съдията.
Мач, в който падаха рекорди и се лееше футбол
Само един път преди това е имало толкова много голове в Ел Класико този век. Първият гол този път беше 19-ият на Меси в дербито, повече от всеки друг играч. След това последваха още два. За първи път от 101 мача Роналдо беше вкарал, но Реал беше загубил. А Алвес победи Реал за 13-и път - нов исторически рекорд в Ла Лига. Да добавим и страхотното овладяване на топката с бедро от Карим Бензема и невероятното му воле за втория гол на Реал; Иниеста направи нещо, което почти никога не прави, изстрелвайки ракета към вратата на Реал с левия си крак; пасът на Сеск Фабрегас и всички онези пасове на Шави...
А Меси... "Няма смисъл да говорим за Меси - каза след мача Мартино. - Похвала след похвала и рекорд след рекорд. Мисля, че днес счупи още един такъв, нали? Ние знаехме, че първенството или ще започне отново, или ще бъде напълно приключило за нас. Сега сме отново изцяло в битката".
Само една точка дели сега Барса от върха. Извън стадиона играчите се прегръщаха с приятели, усмихнати до уши, преди да се качат в автобуса.
Но не бяха сами. В един влак, някъде в тъмнината между Севиля и Мадрид, също имаше празненства. Двата най-големи отбора на Испания, двата най-големи клуба в света, разпалиха най-голямото съперничество в спорта и този път то достигна до истерия. Мачът на века! Реал и Барса се срещнаха в двубой, който беше от решаващо значение за съдбата на титлата. Сблъсък, който щеше да определи остатъка от сезона. И в неговия край ние имахме вече нов лидер. Който обаче не беше нито единият от двата тима. На върха сега е Атлетико Мадрид.

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 29 мар 2014, 10:46

:qipbp: (отивам да си бия чикии)

Мичо, ако ще пускаш пост по темата не е необходимо повече от една дума, тази с която описва целия мач и Мундо Депортиво.

Делириум! :qipbo:
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 29 мар 2014, 10:53

#-o делриум на простотията, симулациите и циганията..
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 29 мар 2014, 11:07

Не се прави. Сигурно си оплескал в бяло банята след мача :qipad:

Сега сериозно. Испанското първенство е наистина супер и фантастично, но не заради този мач. Добавката Атлетико прави коктейла потресаващ. И при англичаните го има нещо подобно (тук Ливърпул е в ролята на Атлетико), но при испанците е навсякъде, у дома и в чужбина (ШЛ), а и качеството е по-голямо.
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 29 мар 2014, 11:47

8 написа:
Сега сериозно. Испанското първенство е наистина супер и фантастично, но не заради този мач. 0



Осмак, братче, как може бе. Сложи ръка на сърцето и ми кажи- колко мача от това супер гфантастично първенство си гледал този сезон. Както с участието на тези три извънземни отбора, така и без тях.
Мерси предварително за отговора, който ще покаже поредното ти въздухарско лаене наизуст. :qipag:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Сид Лоу.

Мнениеот VILIO » 29 мар 2014, 12:14

Az съм сигурен,че Мичо, който не харесва испанското първенство е гледал повече мачове от 8ка, който го харесва. :qipag:
Изображение

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Delija » 29 мар 2014, 15:47

Какво да говорим за човек, който оплю Бербатов за един мач срещу Челси, без дори да е проверил дали е взел участие във въпросния двубой ?! :qipag: :qipag:

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 30 мар 2014, 20:51

Смяна на местата
Как евтин кондуктор свали Реал М

Снимка

Реал М напусна "Санчес Писхуан" с наведени глави…
В 22:15 ч. в неделя Белия балет беше 7 точки пред Барса и 3 пред Атлетико М, сега преследва и двата

Сид Лоу
"Гардиън"

"Билетчета и карти, моля!" Това била най-често употребяваната фраза преди години от един почти неизвестен доскоро футболист на Севиля. През 2007 г. Карлос Бака бил кондуктор в междуградски автобус, който пътувал половин час по карибския бряг от Баранкия до родния си град Пуерто Колумбия и обратно. Когато не бил в автобуса, той продавал риба и играел футбол. Бил на 20 години и не бил ходил никъде освен до Баранкия и обратно. В сряда вечер, седем години по-късно, той вкара два гола на Реал Мадрид, побеждавайки най-скъпия отбор в историята. Той промени съдбата на титлата в Примера и когато беше сменен 8 минути преди края на мача, 45 000 фенове на "Санчес Писхуан" го аплодираха бурно.
И не бяха единствените. Бака получи овации и от "Висенте Калдерон" и "Ноу Камп". Заглавната страница на "Ас" на другата сутрин гласеше: "Гори!". Което може и да не беше най-подходящото заглавие само два дни след като се подпали къщата на играча на Реал М Хесе, но всички знаеха какво се има предвид. В 22:15 ч. в неделя Реал М имаше 7 точки преднина пред Барселона и 3 пред Атлетико М. Но тогава Лео Меси вкара два гола, както направи и Карлос Бака. Малко преди полунощ, три дни по-късно, те изоставаха от Барселона на 3 т. и от Атлетико на 2. Три, който в действителност са 4: Реал имат по-лоши показатели в директните двубои срещу двата противника.
От Реал М 73, Атлетико М 70 и Барселона 66, стана Атлетико М 73, Барселона 72, Реал М 70. В сряда вечер Барселона победи Селта с 3:0 на "Ноу Камп". Когато този мач приключи, започна Реал М - Севиля и Атлетико М - Гранада. Атлетико победи с 1:0, Реал загуби с 1:2. Нещата доста се разгорещиха осем кръга преди края на сезона. Който всъщност приключва с мач между Барселона и Атлетико. За първи път от 101 мача досега в неделя Кристиано Роналдо вкара и Реал загуби
Втора загуба поред. При все че първият гол беше негов: изстрел от пряк свободен удар в 13-ата мин, който се отклони в ръката на играч от стената и влезе в другия ъгъл на вратата.
Мачът започна енергично, първият фаул беше налице още в 14-ата секунда, когато Асиер Ияраменди се блъсна в Иван Ракитич, напомнящ много сблъсъка на бик по време на фиеста в човек с костюм на Батман. Играта беше по-отворена и с по-малко контрол, отколкото Реал може би искаше, но нямаше видима депресия след Ел Класико.
Преднината на мадридчани обаче продължи по-малко от пет минути. Ръката, която даде преднина на Реал, беше тази на Карлос Бака, но той не беше приключил. Шаби Алонсо изгуби топката, Севиля проби и Бака елегантно прати топката покрай Диего Лопес за 1:1. Реал щеше да става все по-отчаян, въпреки че имаше не малко добри възможности, разбирайки че на 500 км Атлетико бе вкарал гол. Модрич направи две прекрасни асистенции, Бензема пропиля два шанса, а Бето спаси удари на Бейл и Роналдо, който също така нацели гредата.
И тогава дойде 71-ата минута. Два! Бака! Колумбиецът проби отляво, докато Гарет Бейл беше на другата тъчлиния, където си сменяше бутонките. И изведнъж титлата започваше да се изплъзва на Реал. Сега те бяха отчаяни и колкото по-отчаяни ставаха, толкова по-лошо играеха. Нямаше мисъл. Последният съдийски сигнал прозвуча, когато Роналдо все още мърмореше на Бейл, че му е взел пряк свободния удар, който, както много други преди това, уелсецът прати високо над гредата сред изпадналите в делириум фенове на Севиля.
Лудият мадридист от "Ас" Томас Ронсеро го нарече Baleicide (Бейлоубийство, игра на думи между Бейл и самоубийство, б.р.), "Марка" го описа като Hara Kari (от харакири). Един доклад описа Диего Лопес като "прозрачен", която дума не се чува често в испанския футбол, а Марсело се извини на феновете. Друго заглавие се заигра с думата batacazo, което е нещо като принудително кацане с удар, преобразувайки я на BACCAtazo (от името на голмайстора Carlos Bacca, б.р.).
Това беше шеста поредна победа на Севиля в лигата. Дори отборът на Хуанде Рамос, най-успешният в клубната история, не може да се похвали с такава добра серия. Президентът Пепе Кастро призна, че след "цялостен ремонт" това лято - в отбора дойдоха 14 играчи и 18 си тръгнаха - сега те са напред в класирането. Целта е Европа, но може би все още не. Сега те са пети, на 6 точки от местата за Шампионската лига. Тази година Севиля играе в Европа, въпреки че завърши на 9-о място, само защото Райо Вал и Малага не бяха допуснати по финансови причини.
А това е другото нещо: миналия четвъртък Севиля победи по драматичен начин градския си съперник Бетис в Лига Европа. Загубиха първия мач с 0:2 у дома и победиха с 2:0 във втория, касирайки се за 1/4-финалите след изпълнение на дузпи. В онази нощ Бака беше изнесен на носилка в 105-ата мин, тотално изтощен
Беше вкарал втория гол. В сряда вечер той вкара и двата. И отново овациите бяха огромни.
Бака е станал професионален футболист едва на 22 години. И не се задържал много така. Признава, че бързо излязъл от пътя. След това открил Бог и сега казва, че нещата са се променили. Играл е в Колумбия и Венецуела и се присъединил към Брюж през 2011 г. През първия си сезон вкарал 3 гола в 10 мача, след това 25 в 35 мача в последния сезон, превръщайки се в голмайстор на Белгия. Севиля го привлече миналото лято за 8 милиона евро, но взе и Кевин Гамейро от Пари СЖ и най-очакваното беше Гамейро да бъде първият избор. Вместо това, мощен и бърз, способен да пристига късно в наказателното поле и внезапно да стреля, Бака се превърна в най-добрия дебютант в лигата. Той казва, че все още му трябва време да се адаптира към испанския футбол, че все още опознава опонентите си и в началото на сезона са се съмнявали в него. Но той има вече 8 асистенции в Ла Лига и е отбелязал 14 гола в 23 мача като титуляр (шест пъти е влизал като резерва), 19 в 41 мача във всички турнири. Това са повече голове в първенството от Неймар или Бейл, които струват 13 пъти повече, отколкото той е струвал на Севиля, и повече от всеки друг новодошъл в Испания. Само Жулио Баптиста имаше по-добър дебютен сезон на "Санчес Писхуан" от него; той е отбелязал повече в първия си сезон от Давор Шукер (6), Диего Марадона (7), Иван Саморано или Тони Полстер (9), повече от Фреди Кануте (6), повече дори от Луис Фабиано, Ел Фабулосо (Приказният - от испански), в чиято къща се преместил.
Сега някои фенове го наричат Бакабулосо. И онази вечер той вкара два на Реал (Мадрид). Не че го направи сам. Тук е забавната част: Хосе Антонио Рейес е направил повече асистенции на минута от когото и да било друг в историята на Висшата лига. И онази вечер подаде головия пас за първия гол на Бака. При втория асистенцията беше на може би най-забележителния халф в Испания този сезон, когото Севиля отчаяно се опитва да обвърже с нов договор, след като бяха готови само преди два сезона да го пуснат за едва 3 милиона евро: капитана Ракитич.
Хърватинът има двуцифрено число голове и асистенции този сезон, позицията му на терена се променя в зависимост от нуждите на отбора. И Унай Емери чистосърдечно признава, че той е по-добър от всеки друг. Статистиките му са зашеметяващи. Само трима играчи извън Реал и Барса са направили повече подавания, само петима в цялата лига имат повече изстрели и само Гарет Бейл е направил повече асистенции. Никой обаче не е изработвал гол така, както той го направи онази вечер. "Футболът е изкуство", се пее в химна на клуба. E, доста голямо при това, можем да кажем.
Когато топката беше пратена към Ракитич, той прехвърли връхлитащия го Пепе само с едно докосване с пета и след това спринтира. Бака тичаше редом с него. И когато се приближи Рафаел Варан, с външен фалц хърватинът пусна перфектно премерена топка в наказателното поле, за да може автобусният кондуктор да вкара. Беше идеалният край на една перфектна седмица. След мача някъде из белите тунели към съблекалните на "Бернабеу" Ракитич сияеше. "Сега какво?", беше попитан той. "Сега по една бира", отговори хърватинът.

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 31 мар 2014, 01:01

В 22:15 ч. в неделя Белия балет беше 7 точки пред Барса и 3 пред Атлетико М, сега преследва и двата


Какъв трилър. О миг поспри! Изображение
Ако си цесекар бъди докрай!

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 16 апр 2014, 18:12

Атлетико М с триумф за вечността
В Барселона трябва да се радват, че не бяха разгромени
Автор: Сид Лоу, "Гардиън"


Това са великите моменти, които се помнят за цял живот. За всички фенове на Атлетико Мадрид изминаха паметни 90 минути. Треньорът Диего Симеоне разполага с 11 герои, които започнаха като титуляри, още двама, които се появиха като резерви, плюс деветима, които нямаха възможност да участват, но са част от общата идея. Атлетико М е на полуфинал в Шампионската лига и това изобщо не е шега. Нито пък щастлива случайност... Тръгвайки от позицията на аутсайдери, дюшекчиите нарушиха всички прогнози и отстраниха фаворита Барселона след 1:0 на реванша и 2:1 общ резултат в двата мача.
Дълги години мадридчани бяха известни с ролята си на вечно губещи, но след триумфа в сряда безспорно

Диего Симеоне се нареди до най-добрите

в света. Няма друг треньор, който да се похвали, че за толкова кратко време е променил изцяло облика на отбора си. Както каза халфът Тиаго, Атлетико е футболният Робин Худ, който продължава да краде от богатите. В случая жертвата е Барселона, който за първи път от 7 години няма да участва на полуфинал в Шампионската лига. Според Симеоне разликата в бюджетите е 400 милиона. "Можем само да завиждаме на парите на останалите, но не можем да им завиждаме, когато стане въпрос за игра и конкурентноспособност", категоричен е треньорът. Според него понякога не побеждава по-добрият отбор, а този, който повече се бори.
След края на двубоите с Барса може да се каже, че успехът на мадридчани е напълно заслужен. Единствената изненада е, че Барселона запази шансовете си до последно, а интригата трябваше да е приключила далеч по-рано. Разбира се, че каталунците също имаха своите шансове, но положенията на Атлетико бяха повече. В Каталуня още настръхват, когато погледнат назад. В началото Атлетико Мадрид вкара гол и удари още три греди!

Победа, победа и само победа

гласеше впечатляващата хореография, която направиха феновете на "Висенте Калдерон". Тази фраза е цитат на покойния вече Луис Арагонес, който е една от големите легенди на дюшекчиите. Атлетико обаче нямаше нужда от успех на всяка цена, за да продължи напред. Равенство 0:0 също устройваше домакините. Този резултат изглеждаше и доста вероятен, тъй като в предишните 4 мача помежду си Барса и Атлетико бяха завършили отново наравно. Освен това в състава на Атлетико липсваха двама от най-добрите играчи - Диего Коста и Арда Туран. Те дори не бяха в групата за мача, тъй като не успяха да се възстановят от контузиите си, а тяхното отсъствие прави постижението на мадридчани още по-фантастично.
След като не можеше да разчита на голмайстора си Диего Коста, Симеоне започна напред с Адриан и Давид Вийя. Първият бе вкарал само 2 гола през сезона и напоследък дори не попадаше в групата. Неговият принос срещу Барса обаче бе доста голям още от началото. Атлетико не тръгна за 0:0, а бе готов да разкъса съперника! Всичко започна с висок удар на Раул Гарсия, после греда на Адриан и гол на Коке само няколко секунди по-късно. Каталунците в това време изглеждаха ужасени, защото те на практика

нямат нито защита, нито стабилен вратар

на който може да се разчита. "Разликата в първите 20 минути бе огромна", призна Мартино, като неговият тим не можеше да сглоби по няколко точни паса. Атлетико усети слабостта на Барса и продължи да натиска. Удивително е, че те не успяха още през първото полувреме да довършат съперника с втори и трети гол.
Вийя стреля неточно, после бившият нападател на Барса удари нови две греди срещу бившия си отбор. В крайна сметка гостите от Барса трябва да са доволни, че паднаха само с 0:1. През второто полувреме каталунците се втурнаха да изравняват, но чистите по-положения отново бяха в полза на дюшекчиите. За феновете на Барса остана горчивината, че техният отбор отстъпи на другия по всички показатели. Каталунците играха апатично и без никаква идея. Очевидно е, че клубът има нужда от промени, при това мащабни. Когато последната възможност в мача се откри пред Кристиан Родригес, ветеранът Пинто все пак спаси каталунската врата. Нищо обаче не можеше да спаси Барселона...
А невероятната история на Атлетико продължава.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 23 апр 2014, 23:12

Моуриньо въвлече Атлетико във война на изтощение
За окончателната присъда ще трябва да изчакаме до другата седмица
Ако приемем, че мениджърите ги съдят според резултатите, а успехът на тактиката се определя от крайния изход, ще трябва да изчакаме до другата седмица, за да оценим Диего Симеоне и Жозе Моуриньо. Ако Челси не успее да спечели на "Стамфорд Бридж", ще чуем доста оплаквания и оправдания, но лондончани няма да могат да се върнат и да изиграят отново първия двубой в Мадрид.
На "Висенте Калдерон" имаше твърде малко спектакъл и голови положения и на моменти изглеждаше, че точно това е желанието на Моуриньо. Доколко уместен беше този подход, предстои да видим. Факт е, че късметът често казва решаващата си дума, като при това невинаги помага на смелите.
"Това беше най-важният мач в живота ни, а следващият най-важен мач в живота ни ще се играе на "Стамфорд Бридж", заяви Моуриньо, но дамоклевият меч на головете, отбелязани на чужд терен, каквито Атлетико ще има възможността да отбележи в Лондон, накара Симеоне да отвърне: "Човек трябва да внимава какво говори."
Атлетико не беше стигал до тази фаза на КЕШ от 40 години, докато Моуриньо се класира за полуфиналите в последните три издания. Общо в кариерата си той е достигал до този етап на ШЛ осем пъти, като в два от тях е успявал да се класира. Два пъти той изведе Челси до полуфинал, а без него лондончани спечелиха турнира и изиграха още един финал.
За Челси мачът в Мадрид беше упражнение по контрол и защита. При това упражненият контрол не беше абсолютен, а нулевото равенство е резултат, който и двамата мениджъри могат да сметнат за благоприятен. Може би това важи в по-малка степен за Симеоне, защото той се стремеше да го избегне. "Търсехме начини да вкараме гол", призна аржентинецът.
Моуриньо пусна в игра Фернандо Торес, може би защото очакваше той да е пределно мотивиран при завръщането си на "Висенте Калдерон". Пък и Ето'о все пак беше контузен. Така или иначе, Хлапето, както му викаха навремето в Атлетико, почти не видя топка.
На теория той трябваше да бъде подкрепян от Рамирес и Вилиан по крилата. В действителност схемата на Моуриньо изглеждаше по-скоро като 4-1-4-1. Зад Торес се бяха наредили Рамирес, Давид Луис, Франк Лампард и Вилиан. А зад гърба им, далече-далече, беше Джон Оби Микел. Може би по-скоро 4-1-4… 1.
Основното задължение на Рамирес и Вилиан беше да преследват бековете на Атлетико Фелипе Луис и Хуанфран. В стартовия състав не бяха включени нито Оскар, нито Андре Шурле, въпреки отсъствието на Ето'о и Еден Азар.
Много неща се изговориха за приликите между двамата мениджъри и отборите им, въпреки огромната разлика в бюджетите. Сборът от трансферните суми, хвърлени за привличането на стартовата единайсеторка на Челси, беше 168 млн. паунда, докато за тази на Атлетико са похарчени само 35 млн. Симеоне, който е почитател на Моуриньо, отбеляза, че двата отбора имат най-стабилните защити в първенствата си, стоят компактно на терена, силни са при статичните положения и залагат на контраатаките. Когато някой предупреди капитана на Атлетико Габи, че Челси може да отстъпи топката на неговия тим, той се пошегува: "Е, ние ще им я върнем обратно".
Това се сбъдна само наполовина. Домакините действаха внимателно, но натискаха през по-голямата част от мача. Челси се бе прибрал дълбоко в собствената половина и владееше топката едва в 38% от игровото време.
По принцип Моуриньо умее да разчита добре развоя на мача и да го променя с ключови смени, но този път не му остана голям избор. Чех се контузи и се наложи да бъде сменен с Марк Шварцер, докато феновете на Атлетико скандираха името на Тибо Куртоа. Моуриньо пък отбеляза, че на австралиеца не му се наложи да се намесва кой знае колко често. Развоят не се промени ни най-малко и истината е, че нямаше много за гледане. Автобус пред вратата, футбол от ХIХ век – изберете, което си харесате.
Границата между гения и глупака е успехът. На почивката резултатът беше 0:0, което вероятно бе целта на лондончани. Челси не отправи нито един точен удар и само един по посока към вратата. Статистиката на Атлетико също не беше кой знае колко впечатляваща: един точен шут от общо девет отправени. В края на мача данните за ударите бяха съответно 27:5 (10:2 точни). Но най-важният статистически факт, разбира се, беше крайният резултат – 0:0.
През второто полувреме мачът продължи да върви само в едната посока, като натискът се засилваше. Имаше много отигравания с глава, блокирани удари, полуположения, но истински голови ситуации така и не бяха създадени. Играчите на Атлетико могат да се пробват отново идната седмица, стига да искат, но в Лондон може би ще ги чака един преобразен съперник.
Сид Лоу, "Гардиън"



Върни се в “Футбол - Свят”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 37 госта

cron