Чудо на „Калдерон”
Атлетико Мадрид вече не е посмешище
Диего Симеоне пришпори всички в клуба да вървят в една посока
Сид Лоу
Барселона падна, но никой не го каза. 24 часа по-късно Реал Мадрид би, и то по блестящ начин, но пак никой не го каза. Не и този път. Този път нямаше „Нищо не е свършило”, нямаше „Ще ви стигнем”, нямаше делириум и нервна превъзбуда. Нямаше и нито едно заглавие, което да обяви: „Има лига”. В превод: първенството не е свършило. Може би защото всички вече са се съгласили, че няма лига. Имаше „Ние се завърнахме!”, но къде се завърнаха? „Лигата изобщо не стана по-оспорвана, в Испания няма достатъчно чесън, за да може Барселона да почувства дъха на Реал Мадрид зад гърба си”, написа Давид Хистау от името на почти всички. Защото крайният резултат е следният: разликата си остава 15 точки.
Разликата ли? Почакайте минутка – коя разлика? Разликата между Реал Мадрид и Барселона може да е 15 точки, но разликата между първия и втория е 8 точки. И докато най-естественото нещо е интересът да се фокусира върху двата големи клуба, то един трети отбор застана между тях. Той е Атлетико Мадрид, който е втори, със 7 точки пред Реал, при това няма никакъв майтап, никакъв каприз на календара - изминали са 20 кръга от сезона и всеки е играл с всеки. При това не само този сезон, но и през миналия сезон също. Време е да възприемем Атлетико Мадрид насериозно. Може би не защото ще настигне Барселона – 8 точки си остават прекалено много. А и загубата с 2:3 на Барселона от Реал Сосиедад бе първа за тях от 20 мача насам и едва вторият път, когато те изобщо губят точки. А защото Атлетико ще се бори за второто място.
В крайна сметка, щом Барса трудно би изпуснала аванс от 8 точки, същото може да се каже и за аванса на Атлетико от 7 т. пред Реал. И това е най-впечатляващото нещо от всичко останало. Около Атлетико се носи спокойствие, оптимизъм, сигурност, благонадеждност, нещо, което бе немислимо за тях до неотдавна.
Когато Диего Симеоне дойде в 18-ия кръг миналия сезон, той стана 49-ият треньор, използван от клуба при настоящите му собственици. Конфликтите бяха постоянни, стабилността – невъзможна. Дори успехите – не забравяйте, че те спечелиха Лига Европа през 2010 г., не донесоха мир. Те вечно се клатушкаха по ръба на пропастта. А сега дори проблемите не могат да ги изхвърлят зад ръба й. В неделя вечерта Радамел Фалкао получи мускулна контузия. Нямаше паника, нямаше сълзи, нямаше вайкане и хленчене, а само усмивка. „Той ще бъде чудесно подкрепление за отбора, когато се завърне отново”, каза Симеоне.
Разбира се, загубата на Фалкао ще бъде колосална. Тигърът бе изключителният футболист на Атлетико този сезон, отбелязал е 18 гола (колкото и Кристиано Роналдо) и е човекът, който показва потресаваща ефективност. Неговото отсъствие може да струва скъпо на отбора му, макар да става дума само за няколко седмици. Но този път реакцията не прозвуча като плоска баналност. Думите на Симеоне рядко са банални, дори когато те са точно такива – само работа и усилия, и всеотдайност. Откакто Симеоне дойде, нещо се промени на „Калдерон”. Някой може би го усети още от началото. Симеоне бе на поста си само от няколко седмици, когато човек, близък до отбора, довери: „Нещо се промени”
И добави: „Чоло е различен, такива са и играчите. Той наистина ги държи и те не се бунтуват. Никога не съм ги виждал така”. Други опитаха преди него, но се провалиха. Друг човек не е успял да обедини Атлетико така, както успя Симеоне. Той е бившият клубен капитан от сезона на дубъла, идолът, който винаги е обещавал да се завърне, затова той е недосегаем - на тренировъчното игрище, в заседателната зала и на „Калдерон”. В съблекалнята на Атлетико Мадрид само един човек има статут, който поне да се доближи до неговия, и той е Фалкао, чиято личност, сериозност и връзка със Симеоне го правят неоспорим. Играчи, които по думите на човек от клуба „си правеха каквото си искат”, сега вече не смеят. Дори битката между президента Енрике Сересо и изпълнителния директор Мигел-Анхел Хил, която подкопаваше клуба години наред, някак си заглъхна при Симеоне, господар на всичко, което наглежда. Ако играчите се оплачат на директорите, техните вопли остават нечути. Изведнъж, за всеобща изненада, всички тръгнаха в една и съща посока. „Ако ние не живеем заради нашата работа и усилия, ще се разсеем от неща, които могат много лошо да ни навредят”, каза Симеоне. „Симеоне промени нашия манталитет”, добави Фалкао. И същевременно треньорът остава близо до своите футболисти. Едно от първите неща, които им каза, бе, че и той е бил освиркван от феновете. И само заедно те могат да ги спечелят на своя страна. Преди дербито с Реал Мадрид 21 000 фенове дойдоха да гледат как играчите тренират и да ги подкрепят; когато те неизбежно загубиха дербито, този път това нямаше значение. Фатализмът бе по-малко, ударът бе смекчен. И колкото да изглеждаше невероятно, те пак бяха пред съседите, а на следващата седмица „Калдерон” отново бе пълен догоре. Атлетико размаза Депортиво 6:0.
От самото начало имаше само едно просто послание: осъзнайте границите на своите възможности. „В момента, в който спрем да правим правилните неща, ние се проваляме – каза треньорът на играчите си. – Ние трябва да бъдем пределно ясни и трябва да постоянстваме.” В първия кръг от сезона Атлетико направи равен в Леванте, въпреки че владееше топката в 69% от мача. „Ние играхме по начин, който се харесва на испанците, с много владеене на топката. Но аз искам да притежавам по-малко топката и да създавам повече положения” каза Симеоне. Коментарът му съдържаше подигравка, но също така съдържаше и основна истина. Точно половин сезон по-късно Атлетико срещна Леванте отново – в неделя вечерта. От онзи първи кръг те изпуснаха точки само 4 пъти – при това в два от случаите в гостувания на Барселона и Реал Мадрид, които тепърва трябва да дойдат на „Калдерон” и които отлично знаят, че това няма да бъде лесно. Нещата са още по-сериозни даже. Атлетико завърши миналия сезон в местата, даващи право за участие в Европа, спечели Лига Европа и размаза Челси на европейската Суперкупа. Те са с един крак на полуфинала на Купата на краля, така че финал срещу Реал или Барселона изглежда реална възможност. Както и победата над тях.
Атлетико е един от отборите, който най-малко владее топката този сезон, но който много рядко допуска опасности пред вратата си и който удря ефективно и незабавно на контра. Няма друг нападател, който да е толкова ефективен като Фалкао – отчасти, защото неговата игра е такава, отчасти защото това е начинът, по който играе Атлетико. И след като победиха Севиля, треньорът на техния съперник Мичел каза: „Атлетико може да спечели лигата. Точно начинът, по който удрят, откроява наистина големите отбори, а те това го имат.”
11 отбора са си разменили повече пасове от тях, но само Осасуна и Реал Сосиедад са успели да вкарат повече топки в противниковото наказателно поле; и само Реал Мадрид и Барселона са отбелязали повече голове. Те са с 11 гола пред всички останали. Малко по малко те започват да упражняват и надмощие, като поемат контрола над топката и притискат съперниците към вратата им. И въпреки това Атлетико трудно може да бъде пробит. Тибо Куртоа е един от най-добрите вратари в Испания и непрекъснато впечатлява – той направи няколко невероятни спасявания срещу Бетис за Купата на краля, макар че досега му се налага да спасява по-малко положения от всеки друг вратар. И само Малага е допуснала по-малко голове от Атлетико. Отборът на Симеоне е агресивен и настървен, бърз и мощен физически. На испански те са песадо – трудни, упорити, неприятни. Като стана дума за това, в края на мача с Леванте имаше сблъсък в тунела между Диего Симеоне и капитана на гостите Серхио Байестерос. Симеоне нито избяга, нито се оплака, в мълчанието му имаше някаква допълнителна сила, почти възхищение от неговия противник. „Байестерос защитава своя клуб, а аз защитавам нашия”, каза само той.
Което е идеалното определение за Симеоне и неговия отбор - те никога не отстъпват, никога не губят спокойствието си, никога не се отказват. В неделя вечерта Атлетико победи Леванте 2:0, Адриан вкара първия и Коке добави втория с чудесен фалц. Това бе 11-ият домакински мач на Атлетико този сезон – те спечелиха всичките 11 от тях. Общо, като се броят мачовете от Купата на краля и Лига Европа, това бе 17-ият им мач на „Калдерон”. 17 мача, 17 победи. Като броим последния кръг от миналия сезон, те са спечелили 12 последователни победи у дома в лигата, с което изравниха рекорда си, поставен между декември 1939 и октомври 1940 г., когато бяха Атлетико Авиасион, истинският отбор на режима. Те дори не пуснаха гол в последните си 10 домакински мача. „Може ли Атлетико да спечели титлата”, запитаха треньора на Леванте Хуан Инасио Мартинес. „Защо не?”, отвърна той. Отговорът вероятно е: „Барселона”. Поне веднъж той можеше да бъде: „Защото те са Атлетико Мадрид”.