НАЙ-ДОБРИЯТ ОТБОР И НАЙ-ДОБРИЯТ ФУТБОЛИСТ В СВЕТА

[8]

А Спартак-Спартак?
Преди седмици се видя, че си е люто дерби и се бият привържениците на "двата" отбора.

[sasho_1989]

:qipbl: А Сливен-Ямбол що не е включено?

А ФРГ - Пежо?

[marto]

http://www.sportal.bg/news.php?news=305588

[marto]

Вчера Феномена изигра последният си мач

[blazev1992]

Дели, Гигс е на постоянно високо ниво през всичките тези години , които са най-силния период за единия от двата най-големи английски отбори. Освен това за него е характерно , че е с абсолютно професионално отношение - пример на и извън терена. Както вече отбелязах - няма футболист с повече отличия в английския футбол (със сигурност в Топ 3 на европейските първенства).

[Delija]

[Al]

[blazev1992]

Холандският футбол става професионален през 1955. До времето на Кройф (65 година) не е нищо особено. Нашите отбори ги бият наред по подобие на скандинавските. Там севера, също и датчаните, са пълни аутсайдери. Както днес са примерно финландците. Самият Аякс в тия години пада с 4:0 от Вашаш през 55-та, а през 60 и 61 е елиминиран в КЕШ и КНК от аматьорския норвежки отбор Фредрикщад и от Уйпещ ФК.

Ето в такава среда идва Кройф да прави успехите си. От друга страна Марадона в началото на 80-те е представител на страна световен шампион.

Какво става с появята му? Дебют в средата на сезон 65 (15 ноември 1964). След само половин сезон следва нещо зашеметяващо от 18 годишен играч (роден е 1947)!!! 1966 година (първия цял сезон на Кройф) са шампиони. Кройф 25 гола в 23 мача. Следващата 67 са отново шампиони, а и с купата. Кройф голмайстор на първенството с 33 гола (това е сезона от 19-тата към 20-тата му годишнина!). Следващата 68 за трети пореден път шампиони, а Кройф за втори пореден път футболист на годината в Холандия. 69 пак ще е футболист на годината. След трите поредни титли в Холандия през следващата 69 отбора стига финал за КЕШ (падат от Милан). По пътя към финала отстраняват легендарната Бенфика след като губят първия мач у дома с 1:3, после бият в Лисабон със същия резултат и в трети решаващ мач в Париж бият с 3:0 (един гол на Кройф). Следващата 1970 година втори дубъл в Холандия. Аякс е изумителен с 27 победи от 34 кръга и 100 отбелязани гола в първенството. Фантастичното е, че това става в компанията на отбор, който става европейски шампион. След трите поредни титли на Аякс 66, 67 и 68 идва 69 където Аякс е силен в Европа (финал за КЕШ), а Фейнорд у дома (шампион). Следващата 70-та си разменят ролите. Аякс е шампион и с купата на страната, а Фейнорд играе в КЕШ и го печели (Аякс е полуфиналист в УЕФА). Почти през цялото време Фейнорд не отстъпва, но Аякс е шампион.

По-нататък е по-познато. 1971 е първия КЕШ на Аякс, първа Златна топка за Кройф, 6 гола в един мач от 8:1 срещу АЗ. Златните топки ще се окажат в крайна сметка 3, нещо което само още двама други футболисти са правили. Платини, но да не забравяме патриотичните чувства на френските издатели от Франс Футбол, както и Марко Ван Бастен, който един път скандално спечели третия трофей, но най-вече колкото и да е добър от самите холандци е възприеман като втория най-велик играч в Холандия (след Кройф).
1972 е изключително силна за Кройф. Нов КЕШ, двата гола на финала (2:0 срещу Интер), междуконтинентална купа (71 не я губят, а не играят финала, отказват) след победа и равен, две победи за суперкупата на Европа, голмайстор с 25 гола в първенството.
1973 идва трети КЕШ, втора Златна топка.

През лятото на 1973 е купен от от Барселона и играе само в първите два кръга на холандското първенство за сезон 73-74.

Сзено 74 веднага помага на Барса да спечели първенството при доста силна доминация на Реал през 60-те и 70-те. По пътя към титлата печелят на Бернабеу с 5:0! Световен вицешампион, където Холандия мачка наред. Двата ажноамерикански гранда, единия световен шампион на предното, другия на следващото световно първенство, буквално са пометени от тоталния футбол на Кройф. Смазани игрово. Независимо, че не е световен шампион е видно, че е най-силния в света и е за трети път Златна топка в края на годината.

На 32 години отива в САЩ. Играе само един сезон в Лос Анжелос Ацтекс, което не пречи да бъде обявен накрая на сезона за футболист на лигата (ако не се лъжа някъде по това време Пеле и Бекенбауер играят в Космос, но може и малко по-рано или по-късно).

30 ноември 1980 обратно в Аякс на 33 години като "технически съветник" на треньора. Аякс е 8-ми в класирането след 13 кръга. В края на сезона през 81 година Аякс финишира втори. Декември 1981 година Кройф решава да се върне на терена. Резултатът е две титли за Аякс през сезоните 82 и 83 година като през 83 е и дубъл. В края на сезон 83-та Аякс решава да не поднови договора си с него смятайки го вече за излишен. Пенсионерът Кройф е разярен и подписва със смъртния враг на Аякс, това е Фейнорд, който през последното десетилетие не е бил шампион. Сезонът 84 година обаче е, при това правят и дубъл вземайки и купата. Тук вече на 37 години спира да играе футбол и скоро започва с треньорството, което ще доведе до нови златни страници, но те са вече друга история, не за футболиста Кройф.

И-ЗУ-МИ-ТЕЛ-НО!

Ето един документален филм за Кройф, интересен е.

[8]

Има също един друг голям играч, който без да ми мигне окото бих го вкарал поне в петицата за всички времена и задължително пред Пеле или Платини. Става дума за Пушкаш. Отново втори нападател от сорта на Кройф, Меси или Стоичков.

[Chelsea_69]

Фалшива девятка един вид ЛЕвия защитник на Угурвай през 1937 също не е за пренебрегване

[8]

Ами изключвайки Ван Бастен и донякъде Вия не виждам нещо кой знае колко божествено в деветките, където важно е докосването и завършващия удар.
Тия излизащите отзад винаги трябва да предложат нещо и с преминаване през съперника. Дали ще е дрибъл, техника, хитрост, няма значение, но първо имаш да минеш съперник преди да мислиш за завършващ удар. Доста по-голям интелект се изисква от тях отколкото от чистите нападатели овладели до съвършенство удара с глава, крак, точността. Не че не са важни тези неща, но те ги има и при вторите нападатели, само дето не са всичко, а част от всичкото, има и повече.

И отделно вторите не са по-слаби голаджии, особено в днешния футбол, където е все по-трудно да си само и чист нападател. Доказателство са броя на головете на Меси и Кристияно. Нито пък преди Кройф, Пушкаш или Стоичков да не са били голаджии и голмайстори.

На база написаното не мога да разбера и феновете на Бербатов. Такъв играч в днешно време, за да просперира трябва да го сложиш начело на някаква машина, примерно Барса или Реал, да забраниш страничните взаймодействия към Меси или Кристияно и всичко да изливаш към върлината пред вратата, която ще ти вкара 3-4 гола просто реализирайки създаденото от отбора, но и без него ще е същото, отбора пак ще бие било то и с друга разлика. Без тези условия нищо не може да направи, каква ти е файдата от въздишките на Стинката как елегантно играел с глава или какво спирае на топката имал. Ми да си ги има. Нищо не е. Вторите нападатели трябва да имат и поне малко техника ако не са съвсем от типа на Марадона, Зидан, Шави или друг плеймейкър. Могат да се върнат назад, да вземат топката и да разнищят противниковата отбрана, тоест могат да определят развоя на мача. Бербо е функция на отбора в който играе, нищо не значи, да не говорим, че има склоност да не реализира нещата точно в най-важните мачове. Ван Нистелрой и той не е нещо особено, просто нападател за голове, но поне нямаше тази склоност да си избира двубоите в които да бележи, а като цяло бележеше наред, не е звезда, но е добър футболист, а не да те дразни с приумици кога да вкарвал.

[blazev1992]

Осмак, доколкото знам, Пушкаш първоначално е играел на позицията таран, а едва след това минава малко по-назад.
P.S. Сега се зачетох в темата, още на първите страници е имало спор между Осмака и Дели за Платини, за първите титли на държавите.5 години по-късно същият спор пак го имаше.

[blazev1992]

Шави Ернандес:
Аз създавам световни звезди

Той няма нужда от Златна топка, за да бъде щастлив

Йорг Волфрум
"Кикер"

Персоналното покриване на определен играч се среща все по-рядко в съвременния футбол. През октомври 2009 г. имаше подобен случай. Тогавашният треньор и бивш нападател на Реал Мадрид Уго Санчес искаше да изненада Барселона. Но той не се опита да опази звезди като Лео Меси или Андрес Иниеста с персонално куче пазач. Той се притесняваше много повече за Шави. Тактиката беше следната: Чико беше персонален пазач на Шави и го следваше по петите. Алмерия загуби само с 0:1. Но това, което каталунците предлагат на терена седмица след седмица, си е почти магия. Или пък не? Треньорът на Барса Пеп Гуардиола заяви чак след победата с 3:1 над Реал Мадрид в Ел Класико: "Нашата тайна за успеха е съвсем проста: получаваш топката и подаваш, получаваш топката и подаваш".
И никой не прави това по-често и по-добре от Хавиер Ернандес и Креус (произнася се по-скоро Ксавиер или Кшавиер), когото целият свят познава просто като Шави. В класацията за Златната топка през 2009 и 2010 г. той беше все трети, веднъж след Андрес Иниеста и веднъж след Кристиано Роналдо. Тази година той отново остана трети. 19 титли е спечелил Шави с Барса, между които три в Шампионската лига и шест в Примера. С националния отбор на Испания той стана европейски и световен шампион, като на европейското през 2008 година беше избран за най-добър играч на турнира. Има 107 мача с националната фланелка, никой полеви играч няма повече в историята на страната. Шави е главният мозък на Барса и супермозъкът на Испания. Той без съмнение е заслужил да спечели Златната топка. Най-добрият халф в света от години така или иначе играе в своя собствена лига.
- Аз не съм световен футболист, аз създавам световни футболисти, - заявява самият Шави. Защото без пасовете на режисьора, суперзвездата Меси не би печелил толкова призове. Дори и Роналдиньо, спечелвайки Златната топка през 2005-а и класирайки се трети през 2004-а, е бил облагодетелстван от услугите на сърцето и мотора на Барса, от изкуството на Шави.
То изпъква още от ранните му години. "От 11-годишен той всъщност никога не е оставял топката"”, разказва Алберт Бенайхес, бившият шеф на младежката школа на Барса. А баща му Хоаким си спомня: "Още на 11 г. за него нямаше нищо по-хубаво от това да гледа мачовете на всички възможни европейски отбори и да учи наизуст играта им".
Един футболен откачалник, в добрия смисъл на думата
Футболист, който в юношеския отбор на Барса така се вживяваше в играта, все едно беше самият треньор. Играч, който от години има проблеми с ахилеса и въпреки това играе винаги с огромно удоволствие и гледа дори и днес в свободното си време "всеки един мач, който дават по телевизията".
- Когато се разделихме с приятелката ми, това си имаше и предимства. Най-накрая можех да си гледам футбол на спокойствие - признава с тънка усмивка Шави и добавя. - Не мога да се наситя достатъчно от победата. Никога не съм доволен от постигнатото. Победата е наркотик и в този смисъл е добродетел. Когато веднъж си вкусил от успеха, не искаш да го изпускаш никога повече. Искам рекорди, искам да печеля повече мачове и повече първенства и надпревари. Такива неща ме стимулират.
Почти невероятно е, че този професионалист може да свикне с третото място в класацията за най-добър футболист в света. Преди година като трети той заяви:
- Ще продължа да работя със същото желание, без значение дали съм спечелил приза или не. Радвам се за Лео, това е триумф за школата на Барса.
Втори беше съотборникът му Иниеста. Изказването, че е "гордост да си сред тримата финалисти", звучи малко като клише. Но все пак Шави говори със сърцето си.
Другарството и великодушието са много ценни за него обяснява гордо баща му Хоаким. Но наред с цялото си благородство и честолюбие той е един безмилостен реалист:
- Идеалът ми е смесица от Зидан и Марадона, а днес това е само един футболист - Меси! Той е най-добрият. Но съм щастлив да го приема, защото Лео ми е приятел.
Още повече че привидно безпогрешният режисьор не се вижда като идеалния футболист:
- Има още много, което може да се подобри, примерно в работата ми в защита или левият ми крак. Голям плюс е за всеки играч, ако може да играе перфектно и с двата си крака.
Дали някой би могъл да си представи Барса или Ла Фурия днес без този невероятен плеймейкър? Но той невинаги е бил безспорен титуляр. Заради скъсани кръстни връзки остана на резервната скамейка на финала на ШЛ срещу Арсенал през 2006 година, спечелен от Барса с 2:1. И без това трябваше да мине време, преди да се наложи. През октомври 1998 г. под ръководството на Луис ван Гаал той изигра първия си от общо 399 мача в Примера дивисион ("Ван Гаал ми даде решаващия тласък", благодарен му е Шави), през 1999-а заедно с вратаря на Реал Мадрид Икер Касияс стана световен шампион с отбора на Испания до 20 години. Въпреки това впоследствие не всичко се е развивало добре за Шави. Даже е искал да напусне Барса.
Роден в Тараса, недалеч от Барселона, той е истински каталунец, който вкъщи говори само каталунски. В началото срещнал голяма конкуренция в отбора, постигнал толкова много под ръководството на Йохан Кройф. Но през 2008 година на европейското първенство идва моментът на Шави.
- За днешното признание трябва да благодаря и на Луис Арагонес, - казва Шави за бившия си национален треньор, под чието ръководство започна победната серия на Ла Фурия с така наречената "тик-так" игра с къси пасове.
- Шави е като една машина, в смисъл, че никога не е допускал грешка, - казва Бенайхес.
А сегашният селекционер на Испания Висенте дел Боске смята, че "Шави е същността на испанския футбол".
- Ще бъде удоволствие за мен, ако спечеля този трофей - заявява Шави. - Но ако всичко се развива нормално, трябва Меси да го спечели още няколко пъти.
Самият Шави няма нужда от приза за най-добър футболист в света, за да бъде доволен от себе си. Затова изключи слуховете в миналото за трансфер в Реал Мадрид, защото той има нужда от изпитани пътища и приятели на терена. Само тогава футболът доставя истинско удоволствие.
- Аз живея от тази игра на пасове, в Реал не бих могъл да играя толкова успешно, колкото в Барса.
За Чико, своя персонален пазач от Алмерия, Шави каза тогава след мача: "90 минути ние скучахме ужасно, не видяхме никаква топка. През последните десет години не са ме затруднявали никога толкова много".
Дори и без Златната топка Шави се чувства щастлив, „защото всеки ден правя това, което ми доставя удоволствие - играя футбол". Ако това ви звучи твърде романтично, Шави има за всеки случай и резервен вариант: "Аз съм просто един особен случай".

[8]

Осмак, доколкото знам, Пушкаш първоначално е играел на позицията таран, а едва след това минава малко по-назад.

В националния Кочиш е бил пред него. В Хонвед може и да е било така както казваш.

ПП. За разлика от Меси той е също толкова силен и начело на атаката, но все пак за мен и той си остава втори нападател. Маестро, който е развинтвал защитниците плюс вкарвайки една камара голове.

[blazev1992]

Да попитам Дели нещо.Кой от сега играещите футболисти смяташ, че е голям играч и се доближава до критерия ти за приемане в клуба на "Великите". А може и вече да е в тоя клуб.