Свобода за футбола!
Великата игра върви към съсипване от безкрайните упражнения върху нея
Борислав Борисов
Интересна седмица. Някак повечето неща, за които се сещах или които се случиха, изглеждат разпокъсани, без ясна връзка. След това, когато човек ги подреди, тя май се появява, за да изчезне пак. Имам усещането, че футболът на моменти е брутално използван от хората. И проблемът е, че няма как да се запази. Като следствие на това се променя и в един момент вече не е същата игра, която познаваме. Има твърде много външна намеса. Вече не играта е най-важното, а хората, които са във и около нея. А когато това се случи, значи имаме сериозен проблем.
Съдийството
Все по-често се улавям да говоря за това, че на съдиите е дадено индивидуалното право да тълкуват една ситуация както намерят за добре. Имаме вече доста моменти в даден двубой, при които има сблъсък между двама души на терена. На пръв поглед едно и също положение обаче се преценява от двама различни съдии, в два различни мача по абсолютно различен начин. Ето това не е нормално.
Ако се върнем назад във времето и се опитаме да си спомним кога се случиха първите подобни двубои, май ще се върнем до промените на правилото за засада. Последното добро нещо, което се случи в правилата, е лишаването на вратарите от възможността да ловят топката с ръце, когато тя им е върната от техен съотборник. Идеята бе да не се бави времето. Поради успеха на тази промяна всички решиха, че е време да дадат своя принос към развитието на атаката, и се разви цялостна концепция, чрез която да се даде предимство на нападението над защитата. Аргументът е безкрайно благороден – играта трябва да е позитивна и зрелищна. Е, то и до ада се стига по същия път. Видите ли, отбраната вече имала твърде много сила спрямо нападението. Това беше фатално, защото сега гледаме подобие на балет. Дори и в Англия вече има такъв уклон. А най-комичното е, че след световното първенство по ръгби и в този спорт има подобна дискусия, заради един червен картон на играч от Уелс.
Всички подценяват силата на футбола да се справя с проблемите, които сам е създал. Да, отбраната бе започнала да взима връх над атаката, но това се е случвало и в други години. Как щяхме да оценим тоталния футбол на Аякс и Холандия, ако го нямаше преди това катеначото? Играта се е справяла с тези проблеми с огромна лекота. Но това е, преди някой външен фактор от ФИФА да се намеси и да реши да атакува. Вследствие на изобилието от промени в правилата за засада, за нарушениета, за дузпите, за картоните, футболът е напът да се превърне в една неразбираема за всички каша. А силата на играта винаги е била в нейната простота. При това сега вече се дадоха безкрайно много аргументи на всички настроени негативно към двубоите, защото винаги има нещо, с което да се каже, че едно решение на съдията е грешно. И от там се срина всичко. Чудя се има ли връщане назад. Има дори сериозен уклон да се играе без защитници, което вече за мен е перверзно. Нарушен е балансът в играта. Въпреки че ние в природата баланса нарушихме, та във футбола ли ще се спрем? Пък и сега просто сме съсипали изкуството да се защитаваш в тази велика игра.
Външната намеса
Понеже заговорих за външната намеса, нека продължа темата. Случаят с Джон Тери е безкрайно интересен. Оказва се, че Антон Фърдинанд, брат на защитника на Манчестър Ю Рио и бранител на КПР, обвинява колегата си от Челси в расизъм. Дали наистина е така или не, ще бъде доказано по един или друг начин. Но е абсолютно сигурно, че Тери е казал тези думи. Преди да продължа, искам ясно да напиша, че не толерирам расизма под никаква форма и силно се надявам следващите редове да не се разбират по този начин. Но в същото време вярвам, че всяко нещо си има време и място.
Ясно е, че между футболистите на терена много неща може да се кажат в ярост по време на мача. И е честно да си остават там, на терена. Звучи като изваждане на мръсното бельо пред хората. Всеки, който е бил на терена, знае, че има такива мигове и са му се случвали. Между другото с някои от добрите ми приятели се запознах по точно същия начин. Точно заради тях е измислено финалното ръкостискане. С него вървят и думи като „Извинявай, ако има нещо...”, „нищо лично”, или пък „съжалявам, но не мислех онези неща, просто се бях ядосал”.
Всичко това е част от футбола. И ако искаме да изкореним и това от играта, вероятно следващата стъпка ще е да се пускат на игрището минали през дипломатическия корпус хора. Е, това не е нормално, все пак! Да, Тери е преминал границата, това е ясно, аз поне не се съмнявам, че е така. Сега тече разследване дали е обидил на расистка основа Антон Фърдинанд. Отговорът може да е само положителен. За мен обаче разследването трябва да е насочено в друга посока – проява на расизъм ли са въпросните думички? Нали се сещате какви неща използваме за най-близките си приятели понякога! И в това аз поне не намирам нещо чак толкова лошо. Защото не думата е важна, а съдържанието, което се крие зад нея. В английския език думата „кънт” (предпочитам да я напиша на български) е много обидна, защото означава женски полов орган. След нея директно следва сбиване. Но в същото време сред приятели, които си имат доверие, е нормално да има същото обръщение. И то е доказателство по-скоро за привързаността им.
Иска ми се да видя едно решение, което да отчете и съдържанието на постъпката. Защото в тежък момент от даден мач нервите също играят роля. И е важно да бъде отчетен и този факт. А ако наистина Тери е показвал и в други случаи расистки действия, то тогава се надявам наказанието му да е възможно най-тежкото.
Култ към личността или клуба
През седмицата бяха обявени имената на играчите, които ще са част от превърналата се в комична анкета за футболист на годината. Говоря за тази в световен мащаб, но самият факт, че подобно уточнение, свързано с българския си вариант, е необходимо, означава колко зле е положението всъщност. В списъка има 8 играчи на Барселона и 5 от Реал Мадрид, което прави повече от 50%. Няма лошо, щом хората така са преценили. За да не бъда обвинен, че гледам от „английската страна”, ще дам един-два примера, които нямат нищо общо с Англия. Питам се: какво трябва да направи Марио Гомес, за да получи тази номинация? Той има 24 гола в 23 мача от Бундеслигата. Уникален коефициент! При това играе в Байерн М, който е съвършен в момента и се броят допуснатите голове на отбора, а не пораженията. Същото важи и за Франк Рибери. Това, че Робин ван Перси не е включен в списъка, въпреки че показателите му са над тези на Меси като успеваемост за годината, е тема, по която мога спокойно да бъда обвинен в пристрастие. А Фабрегас се появява в този списък, защото е играч на Барселона, а не защото е направил нещо през 2011. Да не говорим, че всички бързо забравят чудесната помощ, която Барселона получи на „Ноу Камп” през лятото в директния сблъсък с Арсенал, за да продължи напред.
Да, Барселона и Реал Мадрид играят страхотен футбол. Те доминират испанското първенство, защото то е твърде слабо. Няма конкуренцията, гледаемостта и стила на Висшата лига. В Англия има поне 10 отбора, които са в топ 20 от клубовете на Европа като приходи или пък ред други класации. Вече се намесват и отбори от второто ниво на футбола на Острова. Там няма нужда от надуване на балона. За да се компенсира всичко това, в Испания се създава една безкрайно интересна приказка – Барса и Реал са единствени в света. И тази класация е поредното доказателство. Проблемът е, че никъде в света външната намеса в един логичен процес не е довела до нищо добро. Ако не друго, поне триумфът на пазарната икономика в световен мащаб би следвало да убеди всички в това. Макар, че напоследък от много решения, които се взимат в една или друга посока (което също е някаква форма на външна намеса), май и е тя ще бъде съсипана.
Идеята на този текст е, че няма нищо по-хубаво от свободното и логично развитие на футбола във всяко негово измерение. Съвсем целенасочено не съм включвал примери от България, защото нашият футбол от доста време не предполага логика на мисленето. Но си мисля, че любимата ми игра върви към съсипване от безкрайните упражнения от различен характер, които се правят с нея. Жалко е, но се надявам величието й да помогне и в този случай.