Мъжът и жената интимно (от Дели)

[sas1914]

Екстра си е!

[Stinkata]

Сексът с таралеж е забранен във Флорида.

Вуйче, аватарът ти, ако е заченат във Флорида, е плод на престъпление....

[Delija]

http://gong.bg/view_article.php?article_id=101167

„В един момент не се сдържах, хванах ръцете му и ги поставих на гърдите си. Той ми каза, че съм невероятна и тогава се целунахме…имаше вкус на лук или чесън,” продължава с пикантериите сеньорита Мунис. „После дори се чу един специфичен шум, сякаш скръцна стола, но не беше това – той беше пръднал! Не знам какво стана, но той дори не се извини!”

Дон Диего.

[G8]

http://www.vbox7.com/play:e2fff8d3

[G8]

http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2010/01/11/jenskiiat-seksrobot-roxxxy-predstaven-v-las-vegas.83914

[vill_1]

[G8]

http://vimeo.com/8003153
18+

[Blue Religion]

http://www.youtube.com/watch?v=ObIPkHRteiQ

[annysy]

-----------

Вижте какви баби имат в Бразилия
http://www.ndt1.com/article.php/20100209161854381

[martin nestorov]

Неща, които мъжете искат да питат жените


„Дебела ли съм?” Да, ако се съмнявате, вероятно сте. А и да не сте, мислите ли, че всъщност въпросът особено ни вълнува? Каквито и да са килограмите ви, бъдете сигурни, че не сме с вас, защото все още влизате в дънките от студентските си години (или пък не).

Колко тъпи смятате, че сме, ако мислите, че като загасите лампата, ще изглеждате по-привлекателни, когато малките ви недостатъци не се виждат? Ние не сме слепи, не ви гледаме само по време на секс и определено сме наясно как изглеждате с или без дрехи.

Защо не можете да говорите направо, без заобиколки? Ние не сме ясновидци. „Купи пържоли” за нас означава само и единствено „купи пържоли”, а не „като ходиш за пържоли, сети се сам да вземеш гарнитура, домати за салата, прясно мляко и шоколад за мен, че съм пред цикъл и ми се яде”.

Кога изчезна сладкото весело момиче, с което излизахме и което ни харесваше каквито сме, и се превърна в мрънкаща, вечно недоволна от нас и навиците ни жена?

„Добре ли изглеждам?” Кой нормален мъж, който си цени спокойствието и мира, ще рискува да каже нещо отрицателно, дори да сте се нагласили като труженичките от тъмните пресечки?!

Нали не очаквате, че дори да гледаме сериали заедно с вас и всъщност да са ни интересни и да искаме да знаем какво ще стане с главните герои в 5432-рия епизод, някога ще признаем факта? Нали не очаквате изобщо да гледаме сериали с вас?!

Защо чорапите трябва да са подредени? Не е ли достатъчно усилието ни да ги сложим в гардероба?

Колата не работи без гориво. Антифриз не е мръсна дума.

Защо ни карате да ядем треволяци, само защото сте на диета? Ние сме месоядни. И сме гладни. Спанакът не е храна, а гарнитура.

Кому е нужно да харчите половината си заплата за сутиен, при условие, че имате около триста и на всичкото отгоре не ги носите?

Шопингът не е терапия. Шопингът е мазохистично бързо ходене, съчетано с големи липси в банковата сметка.

Защо носите цялостно оборудване за преживяване в негостроприемни полеви условия поне за седмица в чантите си? Не е ли достатъчно човек да носи неща от първа необходимост като телефон, пари и ключове, ами вътре се намират още вафли, грим, мокри и сухи кърпи, гребен, бижута, ролетка, детски играчки, хиляди листчета, разпилени дъвки и един дявол знае още какво?

Всеизвестно е, че една жена не е права, докато не заплаче. Защо ни изнудвате така, а не опитате честно да подходите към въпроса, който ви интересува?

Физиологично ни е заложено да зяпаме по други жени. Факт. Нали вечер лягаме до вас, въпреки всичкото зяпане, защо ви тревожи това?

Защо ходите на глутници до дамските тоалетни? Какво толкова правите вътре, което да изисква участието на повече от един човек, влязъл да върши съвсем конкретна нужда?

Може и да различаваме повече от основните три цвята, но кое ви кара да мислите, че „много бледа резеда” ще извика в нас желаната асоциация?

Не сме толкова глупави, че да не знаем кога имитирате оргазъм. Да пищите като котка през март само като ви погледнем може единствено да ни накара да се зачудим дали съседите няма да си помислят, че ви бием, а не да ни възбуди.

Проблемът с времевия континуум: как така „след 5 минути съм готова” и „идвам след десет минути” означава, че ще стоите още минимум половин час пред огледалото и ще дойдете най-рано след час (ако изобщо)?

Защо като ви питаме ‘какво има’, първо казвате ‘нищо’, а после следва половинчасова тирада за мръсните следи от обувки по килима, които неизвестно как довеждат до отдавна назрял скандал за това кой какво върши вкъщи, което всъщност ви е мъчило от самото начало?

Защо давате луди пари за фитнес-уред, който после служи за закачалка за дрехи? Няма ли да е по-просто да си признаете, че мразите спорта и да похарчите средствата за нещо по-практично, десетина каси с бира, да речем?

Каква е идеята сутрин да смените дънки и риза с рокля с жилетка с панталон с пуловер и да свършите отново с дънки с друга риза? Отивате на работа или в най-добрия случай – на среща с приятелки, където (надяваме се) никой няма да ви заглежда чак толкова с какво сте облечени. Спестете време и нерви и на нас и на себе си и правете както са ви учили майките ви едно време: от вечерта си приготвяйте дрехи за другия ден и сутринта без колебание ги обличайте.

Защо постоянно обяснявате, че сте романтични и обичате червени рози, а като ви подарим такъв букет (за да спрете да ни тормозите) ни подозирате в изневяра?

„Нямам какво да облека!” За Бога, жено, погледни си в гардероба! Там стоят достатъчно дрехи, които могат спокойно да облекат от глава до пети едно средно село. Ако толкова ви се иска да си вземете нещо ново, кажете го направо, не действайте подмолно, като издумкате половин заплата за него и после ни храните две седмици с картофи, защото са „толкова полезни”.

„Някой ми е ударил колата на паркинга…” Аха, а ние ядем доматите с колците. И вие, и ние знаем, че не можете да карате и паркирате чак толкова добре. Посрещнете неизбежното смело: признайте си как точно ударихте другата кола, докато се мъчехте да си вдигнете телефона по време на престрояване.

Не, сериозно, като заговорихме за каране – виждали ли сте някога мъж, който да си слага спирала и червило, докато кара? Не? Има причина и тя не се крие в отказът ни да признаем метросексуалната си страна.

Да, може да ни е приятно да ни викате Мечо, Котараче, Сладунчо, Жабчо или каквото там ви е хрумнало и ви се струва много мило. Може ли да не ни наричате така в пристствието на шефа, приятелите ни, далечни познати и всъщност, която и да е жива душа?

Не ни се обаждайте в офиса, за да обсъждате фигурите на новия си чорапогащник, дължината на прическата ви, кройката на купената пола или мечтаният цвят на боята у дома. И без това няма да ви разберем, а после незаслужено ще кажете, че сме дебелокожи.

Дали е възможно да не обсъждате с приятелките си интимни детайли от съвместния ни живот? Представете си как ще се почувствате, ако знаете, че вчера на сбирката ‘по мъжки’ сме казали за досадния ви навик да си бъркате в носа, когато мислите, че не ви виждаме, че краката ви бодат, че носите бельо, което отдавна е за пенсия и фактът, че отдавна не ни интересува какво точно носите под дрехите, стига да се сваля бързо, не ви оправдава… неприятно, нали?

Дистанционното за телевизора, конзолата за игри и автомобилът са висша, недостъпна за повечето хора (разбирайте – жените) техника. Ще е много приятно, ако се опитате да се придържате към по-семпли неща, които ние намираме за твърде елементарни за нашето внимание, например пералнята, готварската печка и прахосмукачката.

Това, че търсите невидимите недостатъци на Адриана Лима не променя факта, че тя е страшна мацка.

Не изкупувайте всичкото брашно от магазина, само защото таксиметровия шофьор ви казал, че предстои криза. Ако можеше да прогнозира кризите, нямаше да работи това.

Не, наши доморасли Имелда Маркос, това, че нямате точно тези обувки в червено, не е оправдание – имате същите (или почти същите) в три други цвята, отделно от червените ниски обувки, червените боти и червените чехли.

Защо в ресторанта винаги изучавате един час менюто и щателно разпитвате сервитьора кое ястие какво съдържа, след като накрая си поръчвате традиционната салата, което не ви пречи да изядете две трети от нашата пържола, само „опитвайки” я?

Защо давате луди пари за избелване на зъби, а после пушите като комин и пиете по десет кафета на ден?

Въпросът с ‘линията’ ви: смятате ли, че ако на вечеря дъвчете само маруля, ще помогне на неопровержимия факт, че през деня сте изяли две банички (с нискокалоричен пълнеж, пази Боже!), сандвич и половина (ама с черен хляб!), две коли ‘лайт’, един еклер и половин парче торта (с кафето!) плюс половин щайга грозде (то нали е плод?!)?

[martin nestorov]

Неща, които жените искат да питат мъжете

Защо е срамно да признаеш, че не знаеш къде си или как да стигнеш до местоназначението си? Няма нищо привлекателно в това в три часа по-късно все още да правиш панорамна обиколка на непознатия квартал/град, надявайки се да ти просветне какъв е пътя, вместо просто да попиташ някого как да се измъкнеш от там.

Защо се драпате по пакета, когато много добре знаем, че майките ви са ви учили, че така не се прави на публично място? Навсякъде, където се обърне човек, може да види мъж, който го прави – от дискретно подръпване на колана нагоре-надолу до откровено дръгнене със страшна сила, което навежда на мисли за венерически болести или поне срамни въшки. Сигурно има начин това да се направи незабележимо, щом се налага.

„Голям ли ми е?” Ние какво, полуидиоти ли сме? Смятате ли, че ако държим на връзката или вас, бихме казали нещо друго, дори оръжието да е с размер на репичка?

Каква точно магия има в това да пръднеш звучно и гръмко? Вътрешното облекчение е ясно, всички го правим, но защо трябва да има звуково оформление?

„Свърши ли?” За Бога, ако не сте разбрали (срамота само по себе си), поне не го издавайте. Сигурно сте чували и чели, че жените могат да правят секс, без непременно да изпитат оргазъм.

‘-Къде ми е…? – Еди къде си. – Не, няма го.’ Този разговор е довел до тих бяс не една жена. Какво значи ‘няма го на мястото, което каза’, когато ние отлично знаем, че е точно там и просто трябва да се вгледате?

„Хареса ли ти сексът?” Няма елегантен отговор, ако е отрицателен. Може ли да спестим този въпрос следващия път? Ако все още правим секс с вас, явно заниманието ни харесва като цяло.

Защо чувате, но не слушате? Много разговори изглеждат обсъдени и приключени – с ваше участие! – докато известно време по-късно не разберем, че само сте си ги пуснали покрай ушите. Това е обидно и дразнещо. Когато общувате с нас, правете го пълноценно, за да няма после неприятни изненади и за двама ни. Една книга за поведението на половете съветва:
‘За да накараш един мъж да те слуша, уведоми го предварително за какво ще става въпрос и му изготви разписание. Например: Бих искала да говоря с теб относно един проблем, който имам с шефа в службата. Удобно ли ще ти бъде да ме изслушаш довечера в седем, след като вечеряме?’
Това какво е, военна операция? Ако искаме да говорим за нещо с вас, то моментът е сега. Съсредоточете се и участвайте активно, не се преструвайте, за да отбиете номера.

‘Жигльорът е запушен.’ Мислите ли, че ни интересува или че изобщо знаем какво е това? Кажете кратко и ясно: ‘Колата е развалена, трябва да се ремонтира’. Това е достатъчно. Ако сме ви попитали каква е повредата, то това е от любознателност или куртоазия – тогава подходящият отговор е ‘Една част в карбуратора не работи’.

И какво, като знаете накъде е север и се ориентирате по-добре? В крайна сметка и ние стигаме където сме искали, а медал за ориентиране така или иначе никой не дава, освен в скаутските състезания.

Какво значи ‘не ме разсейвай’? Да, можем да мислим, говорим и вършим няколко неща едновременно с лекота. Заживейте с тази мисъл. За нас не е проблем по едно и също време да планираме деня, да мислим какъв цвят трябва да се пребоядисат стените и да правим секс с вас, например. Ако вие не можете, защо се дразните от това, че ние умеем?

Когато ви питаме коя дреха да сложим, не се измъквайте с отговор ‘На теб коя повече ти харесва?’ Ние знаем коя повече ни харесва, питаме вас.

Да сме наясно: няма такова нещо като „Да ти помогна с домакинската работа”. Помагали сте някога на майките си, докато сте били деца. Сега живеете с някого на равни начала. Това вече е участие в домакинството, не помощ. Не обиждайте интелигентността си, като ни питате как точно да свършите нещо – и вие, и ние знаем, че знаете как. Просто свършете проклетото нещо по най-добрият възможен начин (така, както сте виждали да го правим ние), не отбивайте номера с половинчата работа с надежда друг път да не ви караме.

Каква е магията на голямата кола? Повече мъже ли се чувствате, ако карате автомобил с размер на тир? Очевидните недостатъци, че такава кола ще харчи три пъти повече от нормален градски автомобил не са ли достатъчни да ви откажат?

Прибира се мъж вкъщи и заварва: леглата неоправени, чиниите на масата, няма нищо сготвено, навсякъде разхвърляно и мръсно, децата още по пижами и боси, кучето се изакало в кухнята… жена му лежи пред телевизора.
- Жена, какво става тука бе?
- Ами…нали питаш от какво толкова съм уморена всеки ден. Е, днес това не съм го вършила.

Интересно, кога точно мъжете се превръщат в прасета, при положение, че майките им със сигурност са ги възпитавали да не са… в пубертета ли? Кога точно вашето сладко, уханно момченце, което знае точно къде му е всяка играчка, събира дребните боклучета от пода и си прибира чорапките в пантофките вечер, ще се превърне в… знаем в какво.

Какво срамно има в това, сами да отидете да си купите презервативи, лубрикант или нещо друго, свързано със секса? Все пак всички предполагат, че сте големи хора, които правят секс. Обратното, виж, би било притеснително.

Къде пише, че топлата вода в кухнята е програмирана да се пуска само от женски ръце? Похвално е, че готвите, но защо не миете посудата след себе си? Не е добре романтичната вечер на свещи да завършва с нашето висене пред мивката, нали?

Мръсните. Чорапи. Не. Се. Хвърлят. По. Земята. Точка.

Защо, за Бога, отказвате да идете на лекар? Трябва още в училище да се изучава двуседмичен курс за бъдещите мъже: ‘Чичо доктор е твой приятел!’ Дали ще се въргаляте на дивана със скръбно изражение от един прост главобол или ще се свивате на две с отсечена ръка, няма значение – неразбираемо е защо посещението при лекаря се възприема като някаква слабост за женчовци.

Защо се дразните, когато сме на диета? Не е ли достатъчно, че ние самите сме раздразнени от факта и трябва да ви наблюдаваме как омитате първо, две пържоли с гарнитура и десерт, докато си дъвчем марулята?

„Какво трябва да купя от магазина?” Ние какво, да не сме снабдители? Имате глава за мислене, знаете основните хранителни групи и (надяваме се) знаете от какво има нужда у дома. Е, чудесно – купете го, по дяволите!

Защо ако приятел ви викне да му помогнете да нареди паркета, да налепи плочките и да смени дограмата, се отзовавате първи, а пиронът за забиване вкъщи стои и чака със седмици?

Въпросът със самопочистващия се апартамент: след като смятате, че домът ви се самопочиства от само себе си, защо колата ви не го прави, а я карате на автомивка поне веднъж седмично?

- Защо са нужни 100 милиона сперматозоида, за да оплодят 1 яйцеклетка?
- Защото всеки го е срам да спре и да попита за посоката.

[Stinkata]

http://www.novinar.net/news/goli-frantc ... xNw==.html

[Мичо]

[rafaelis]

... Аз също мога да кажа:
Как може жените да са такива крехки създания, при положение, че са ни толкова скъпи?!....

Мдам, крехки сме, колкото ... едно ребро.
Така е, като ви се е досвидяло.


... И видя Господ, че Адам ходи тъжен и самотен из райската градина и му рече:
- Адаме, искаш ли да ти създам другар, който да те обича винаги, да ти е покорен, да те гледа, да е красив и да изпълнява всяко твое желание? Само, че ще ми трябва да взема от теб една ръка, едно око, един крак и половината от душата ти. Съгласен ли си?
- Господи, а не може ли да мина по-тънко, например, с едно ребро?
- Може, въздъхна Господ и ето ти сегашните жени.


И още: Адаме, бе ти за едно ребро ли си?
Не бе, Господи, ама имам кофти предчувствие.

[Stinkata]

И създаде Господ небето, и видя, че е добро...
И създаде Господ земята, и видя, че е добро....
И раздели Господ светлината и мрака, и видя, че е добро...
И създаде Господ мъжа, и видя, че е добро...
И създаде Господ жената, и си каза:
- Е, нищо... Тя ще се гримира...