Мнениеот maryan unfaitful » 27 мар 2010, 15:36
Да, невероятно е, че е светлоок, мерси Ich Will.
ШАМПИОНЪТ НА ХОРАТА
Робърт Дейвис
Високооктановата игра на Фернандо Гонсалес контрастира със земното му поведение извън корта. Необичайна, но успешна комбинация.
Между увеличаващия се легион от тенис почитатели в Чили съществува дебат: кой е най-добрият им тенисист на всички времена: Марсело Риос или Фернандо Гонсалес. И макар че няма изглед тази дискусия да приключи, несъмнено Гонсалес е най-любимият тенис син на нацията.
„Когато му потръгна така добре тази година, дебатът се поднови”, казва Бенджамин Уит, спортен редактор на „Сантяго Таймс”. „Трудно е да победиш Риос, който е бил №1, но феновете на тениса предпочитат Гонсалес.
Николас Перейра, бивш играч от АТР и настоящ коментатор по ESPN знае защо: „Той (Гонсалес) се харесва на публиката, защото е трудолюбив и скромен. Хората се идентифицират с него. Мисля, че чилийците са щастливи, че имат толкова скромна тенис звезда. Той е страхотен посланик на доброто.”
„И Фернандо, и Марсело имат страхотен принос към чилийския тенис”, казва чилиецът Патрисио Апеи, бивш треньор на Гонсалес. „Ние сме малка страна и това, че имаме двама играчи като тях може само да помогне на младото поколение.”
Ако попитате когото и да било от АТР тура за Фернандо Гонсалес, първото, което ще спомене е качеството на характера му. А второто – количеството на форхенда му.
„Моето впечатление от Гонзо беше, че е много искрен. Онова, което виждаш извън корта, е истински човек”, казва Пол Сетълс, бивш мениджър от АТР. „В съблекалнята го уважават и не само южноамериканците или испаноговорящите. Като личност той прекрачва международните граници. А форхендът му ще си остане едно от най-страховитите оръжия в съвременния тенис.”
Онзи, който е казал, че тенисът не е контактен спорт, никога не е заставал срещу форхенда на Фернандо Гонсалес. Това е оръжие, което предизвиква уважение и налага да подхождаш срещу него с изключителна предпазливост. С типичния замах и завихряне, което изстрелва топката като куршум, това е един от най-добрите форхенди в тениса. И въоръжен с това смъртоносно оръжие Гонсалес се появява на сцената през 2000 година.
Той и треньорът му Раул Вивер вечеряли в ресторант „Маслинова градина” в Орландо, Флорида. Тъй като бил 352-ри в ранглистата, Гонсалес бил сигурен, че няма шанс да влезе в квалификациите на щатските турнири на клей корт. Но Вивер се обадил за дива карта.
„Казаха ми, че дивите карти са само за американци”, спомня си Вивер. „Аз пък им казах, че това хлапе е толкова добро, че може да спечели турнира.” Явно Гонсалес е подслушал разговора, защото спечелил турнира, след като минал през квалификациите като последния включен.
„В мачовете от квалификациите и до самия финал Гонзо изглеждаше като човек, който е играл сто пъти на такива места”, казва Сетълс. „Но преди финала беше много изнервен. Е, след като изстреля няколко безумни форхенда, се успокои и игра почти без грешка. След този финал няколко души бяхме наясно, че сме присъствали на нещо необичайно, че този човек няма да е еднодневно чудо.”
Засега Гонсалес има 11 титли от АТР, три олимпийски медала, дузина победи на ДК и междувременно е вдъхновил хиляди чилийски деца.
„Той е голяма звезда в Южна Америка, но се държи съвсем естествено”, казва бившият му треньор Лари Стефанки. „Фернандо отделя много време за благотворителна дейност в Чили. Той влага цялата си душа в нея, обича да общува с ощетените деца.”
През 2007 г., когато Токопила, град в северната част на Чили, беше покосен от земетресение и 15 000 души останаха без дом, Гонсалес основава „Тенис купа за децата от Христовия дом” и провежда демонстративни мачове с колеги, за да събере помощи. Освен това той прави дарения за този дом след всеки мач от АТР, който спечели.
Гонсалес играе най-добрия тенис в кариерата си и моментът не може да е по-добър. Той напредва на Ролан Гарос и стига до среща на полуфинала с Робин Сьодерлинг. И макар че Уимбълдън се води за най-престижния тенис турнир, за латино Ролан Гарос е короната.
Шокът е страхотен: Гонсалес пада с два сета от Сьодерлинг. „Честно казано, бях много изненадан. Не съм си и помислял, че може да загуби”, казва Мартин Родригес, треньор на Гонсалес. „Сякаш беше изключил, не реагираше. Nada. След втория сет почти нямах надежда.”
А после в типичния си стил той яростно се завръща. Дързък в избора на ударите и безжалостен в преследването на победата, Гонсалес изравнява сетовете. Изглежда, че съдбата е на негова страна, когато в петия сет води с 4-1. Дългогодишната му мечта да играе за титлата на РГ изглежда на път да се сбъдне.
Магнус Норман, треньорът на Сьодерлинг не е склонен да се откаже от мача, макар че всички други на корт Филип Шатрие са отписали Сьодерлинг.
„Започнах да викам на Робин да бъде по-агресивен”, казва Норман. „Да се бори”. Сьодерлинг се подчинява. И успява.
Малко след това Гонсалес седи прегърбен невярващо в съблекалнята. Още потен и с набит клей в шортите, чорапите и маратонките си, премисляйки защо е изгубил тази битка. Дали сам се е препънал, или е бил спрян?
„Бях много разочарован, че Фернандо загуби от Сьодерлинг”, казва Стефанки. „Обясних му, че Сьодерлинг е играл за уинъри и не е можел да направи много срещу подобен рисков тенис. Че това е бил важен момент за него, но че ще има повече възможности в бъдеще.”
„Беше голямо разочарование”, казва Родригес. „Всички ни болеше но най-тъжен беше Фернандо. Мислеше, че би могъл да стигне по-напред.”
Когато Гонсалес е на осем години, телевизионен екип го снима да играе тенис в клуб Ла Рейна в Сантяго. „Баща ми ме беше окуражил да играя и много ме юркаше”, казва Гонсалес. „И заедно играехме много сериозно.”
„За пръв път видях Фернандо да играе, когато беше на осем години”, спомня си бившият треньор Апей. „Веднага съзрях талант, който, според мен, някой ден щеше да го изведе на върха на спорта. Това, което правеше с ръцете си, беше почти вълшебно;”
Освен таланта си Гонсалес преуспява и заради професионалната си етика. „Всеки път, когато тренирам, се опитвам да подобря нещо”, казва той. „Трябва да се упражняваш, а и моят стил на игра изисква да съм в добра форма.”
Каквато и да е темата, общо взето всички разговори за Гонсалес водят към форхенда му. Тогава какво му е специалното?”Моментът, в който за пръв път играх с Фернандо, не можех да повярвам какъв силен форхенд има”, казва бившият му треньор Вивер. „Силата, ускорението бяха невероятни, но ние работихме много върху постоянството и отварянето на ъглите, на промяната в скоростта и височината.
В началото той имаше много дълъг замах, но ускорението му беше достатъчно, за да го компенсира” спомня си Апей. „И след много-много упражнения той го превърна в днешното оръжие.”
„Онова, което прави Фернандо изключителен тенисист е способността му да играе агресивно от форхенд от всяко място на корта”, казва Стефанки. „Той има един от най-добрите форхенди на тура, а за мен ниският му форхенд е най-добрият. Изобщо, форхендът му е плашещо добър. Бекхендът му също е добър, не е слабост, както смятат хората. Затова беше в топ десет през последните няколко години. Аз съм голям фен на Фернандо и за него е разочароващо, че още не е спечелил турнир от ГШ. Гордея се, че му бях треньор две години и половина.”
„Мисля, че е страхотен пример за всички деца, и не само за латиносите”, отбелязва Рамон Делгадо от Парагвай. „Фернандо е страхотна личност, проявява се добре на корта и е изключително борбен.”
Дори Фернандо Гонсалес никога вече да се спечели тенис мач, всички, които са общували с него по време на кариерата му, ще му простят. За тях човекът Фернандо Гонсалес винаги ще бъде победител.