Ако беше се съсредоточил повече, когато писах, че критериите за класификацията на танка, са дадени добре в българската "Уикепедия", щеше да вникнеш, че има още един съществен критерий: за какво е предназначен да се използва съответния танк.
Средните танкове, по дефиниция, са се използвали за непосредствена поддръжка на пехотата, докато тежките - за тактически удари и пробиви в отбраната на противника.
От тази гледна точка "Пантера" си е среден танк. Макар че е доста по-хеви от аналозите на Съюзниците. И дискусията за неговата класификация продължава и днес.
"Пантера" има много преимущества като цяло - на първо място добрата си огнева мощ. Не само снарядът е с далеч по-голяма начална скорост от този на Т-34, но и оптиката е на най-добро ниво за времето си. Има твърдения, че "Тигър" е поразаявал противников танк на 5 000 м., а "Пантера" - на 3 000 м.
Но "Пантера" и "Тигър" са продукт на манията на Адолф Хитлер да доказва немското превъзходство във всяко едно отношение. Те са измисляни с такова старание за съвършенство, че стават изключително сложни за производство. Докато Съюзниците залагат на простотата на конструктивните и производствени изисквания и с това печелят войната. И затова "Шърман" и Т-34 са по-добри от немските танкове. А победителите не ги съдят. Нали?
И отново да подчертая: полезността на един танк не се измерва не със способността му да победи противника си на открито поле, при равни други условия, а с оглед на това, дали е изпълнил задачите, за които е създаден.
През ВСВ чистите танкови битки са рядкост. Няма такъв филм: излезли на широкото руско поле три "пантери" и три тридесетчетворки, а останалите го раздавали секунданти.
Танковете си използват за нанасяне на тактически удари по противника и разгръщане на настъпление. Като правило ударът е там, където няма танкови и механизирани съединения на противника. От друга страна отбраняващите се не изпозва танкове за защита на първа линия. Считало се е за неоправдан лукс да се разпръскват танкове по цялата отбранителна линия. Танковете са се държали като стратегически резерв за евентуална контраатака и запушване на дупка в отбраната. А за спирането на противниковите танкове се използват изключително други противотанкови оръжия и стратегии. Танковите контаатакуващи съединия се стремели да ударят във фланг преди всичко настъпващите пехотни части на противника. Ето защо насрещните танкови сблъсъци са голяма рядкост. Битки като тези при Сенно и Курск са по-скоро изключения, които доказват правилото.
С оглед на гореизложеното, Т-34 със своята маневреност, многобройност и голям моторесурс е внесъл по-голям дял в борбата на РККА, отколкото "пантерите" и "тигрите" - за Вермахта.
А чисто тактико-техническото превъзходство на "пантерите" и "тигрите" са просто проява на тщеславието и манията на един болен мозък - Адолф Хитлер.