Написах една статия от две части, така че ще съм ви благодарен, ако кажете мнението си
Иначе я има и във futbol-tv.com
Българското футболно хулиганство (в кавички)
Мила родна футболна картинка. 15 000 на стадиона. Левски – Калмар. Рядко се случва на български стадион да има повече от десетина хиляди души, особено в последните години. Само че ако четете български вестници и гледате българска телевизия ще останете с впечатлението, че на стадиона присъстват 15 000 хулигана. Защо? Защото ако сте лесен за манипулиране и четете гореспоменатите статии и гледате поръчковите репортажи, дори безумни игрални(?!) филми, ще се превърнете във враг номер едно на българския футболен запалянко. Вие си представяте закоравял престъпник, който е способен само на едно – да чупи и троши. Вие слагате под общ знаменател термините „привърженик”, „ултрас” и „хулиган”, заклеймявате ги всичките, псувате на улицата всички, които носят шалче на любимия отбор, употребявате всеки ден в речта си израза: „Казаха по телевизора...”.
За това ще си поговорим в следващите редове: за привържениците, за ултрасите, за хулиганите, за това колко е безумно всичко в тази държава да се слага под общ знаменател, защото някои не са удобни на някого, за хулиганството по стадионите, има ли го, няма ли го и най-вече за хората, които искат да убият най-жестоко любовта към спорта.
Част 1:
Аз съм привърженик на футбола, не рецивидист!
В следващите редове нямам намерение да превъзпитавам българина или да променям мисленето му. Знам, че и да искам, няма да мога да го направя. Но искам да кажа нещо, което крещи в мен и в душите на мнозина: Този народ и тази държава ще бъдат на този хал, докато смятаме, че всичко, което някой ни казва, било то и по телевизията е вярно. Неслучайно споменах горе и израза „Казаха по телевизора...”, защото от личен опит знам колко често той се използва в ежедневието на българина. И се използва, защото да манипулираш обикновения български човечец и да набиваш в главата му неверни твърдения е една от най-лесните задачи на Планетата Земя.
Знам, че поне половината от тези, които четат тези редове, ще си кажат: „Какво е това футболно хулиганче, дето се опитва да изчисти имиджа на футболния привърженик?”
Знаете ли? Ще съм доволен, ако си го помислите, защото ще докажете твърденията ми.
Нямам намерение да доказвам, че по българските стадиони няма отрепки, които отговарят на определението „футболен хулиган”. Такива има безспорно, няма защо да се лъжем, а и нямам намерение да казвам на черното – бяло. Но наличието на хулигани не винаги е предпоставка за наличието на абстрактното понятие „футболно хулиганство”. Още повече за негова развита форма. Нима в държава, в която например има 500 будисти, има силно разпространен будизъм?
Всъщност истината е много простичка – например през 90-те години ситуацията, свързана с хулиганите по стадионите, беше много по-тежка. Но за нея не се говореше толкова много. Имаше по-важни неща за вършене в държавата. То и сега има, но е много по-лесно да се създават теми за разговор на хората, които да има кого да плюят, вместо да „хранят” истинските виновници и така да се отклоняват жестоко от истинските си проблеми. Впрочем темата за футболното хулиганство е една от любимите на родните ни медии, особено хранените от управляващите национални телевизии, преимуществено една от тях. И когато няма с какво да си запълнят времето, плюят футболния запалянко. Наред. Без изключение. Така е най-лесно. Феновете да бъдат по-големи престъпници от онези, които съдът пуска, защото прокурорите са кретени. Или платени. И засмени. Друга тема.
Да, инциденти има. Да, проблеми има. Да, да ходиш на някои мачове, честно казано е опасно – вечното дерби, Миньор – Левски, дербито на Пловдив и още няколко. А другите? Нима е по-опасно да идеш на футболен мач, отколкото да шофираш по българските пътища например? Това го казвам от позицията на човек, който знае какво значи да бъдеш там, където е най-взривоопасно. На българския стадион важи правилото: „Ако не си търсиш тупаника сам, шансът да го получиш клони към нулата”. Да, такива случаи има, но трибуните не са бойно поле, войната, която описват българските драскачи и гениални журналисти не съществува. Но те имат задача – феновете трябва да бъдат заклеймени, да бъдат „лошите”, да бъдат престъпниците, които са най-голямото зло за държавата. Защото са трън в очите й...
Част 2:
Държавата срещу футболните агитки
От известно време в българските медийни среди тече сериозна кампания срещу футболните запалянковци. С две думи – създаване на имидж на бандити. И ако сте от тези, които все още разсъждават трезво и не слагате всички под общ знаменател, както за жалост правят много хора, то ще забележите нещо, което се набива на очи на всеки, който поне веднъж е стъпвал на стадион в последните няколко години. Футболните агитки не се състоят преизмуществено от скинари, хулигани и какви ли не още индивиди, които грубо казано само търсели кого да пребият. Да, няма какво да се правим на ударени с мокър парцал, такива има, но не само, че не са мнозинството, ами дори напротив – малцинство са. И то когато говорим само за агитките, въобще дори не обръщам внимание на цялата публика, заела места на стадион „Васил Левски”, „Георги Аспарухов”, „Българска армия” и т.н.
Няма да тръгвам да използвам клишета като „интелигентни момчета и момичета”, такива каквито обаче на практика са повечето фенове по българските стадиони. В това може да се убеди всеки, който стъпи на стадиона и има контакти с тези хора, вместо да говори наизуст, без да е стъпвал някога на футболен мач или пък който се информира за споменатото само гледайки телевизия и четейки вестници.
Именно тези момчета и момичета са голямата „опасност” за останалите, които стъпват на стадиона (правим уговорката, че на стадиона е също толкова опасно, колкото и навсякъде в заобикалящия ни свят, а и да не забравяме трагичното състояние на трибуните – много по-вероятно е да те нарани стърчащо желязо, отколкото футболен хулиган). Всъщност обаче тези момчета и момичета са опасни, уважаеми. И докато си мислите: „Тоя пак нещо се е побъркал..” аз ще ви кажа отговора. Опасни са за държавната власт.
Кой е свързващото звено между повечето големи протести срещу управляващите от последните години? Коя остана последната общност от хора, които постоянно и без страх изразява мнението си по наболелите проблеми в държавата, която не остава длъжна на несправедливостите, случващи се в страната, опитвайки се да повдигне публично въпросите, които хората коментират вкъщи на масата, „постлана” със салата и ракия?
Футболните агитки. Да, има вражда между агитките на стадиона. Да, псуват се. Да, понякога има хулигани в тези агитки, които се сбиват. Да, това е факт. Но е факт и друго – когато се наложи тези хора са заедно – може би не физически, особено по-крайните от тях, но със сигурност са заедно в идеите си. И когато са изправени през несправедливост имат своя общ враг – държавата, враг, който ги обединява. Стават силни, а някои се плашат. До смърт.
Какъв е начинът да се реши „проблема”? Ясно, че не може да бъдат унищожени, но може да се направи друго – да им се създаде лош имидж, за да може да не бъдат подкрепяни и така протестите да не бъдат масови. С едно основно оръжие в джоба на властта – всички да бъдат поставени под общ знаменател. Всеки с шалче е убиец или най-малкото закоравял престъпник.
Пример. Организира се митинг. Чуваме следния зов по радио – и телевизионни програми, по вестници и сайтове: „Ама вие да не им вярвате на тези? На тия, дето трошат по стадионите и дето знаят само да се чудят кого да пребият?” И много хора се връзват... Дали защото използват израза „Казаха по телевизора...” или поради други причини не знам, но не подкрепят „бандитите”. А вярват на истинските...
Същият ефект се постига и на самите футболни стадиони. Малко се обръща внимание на мнението на агитките, изразено чрез плакати и транспаранти, защото не се харесва на когото трябва. Медиите си държат „устата затворена”, а чрез поддържането на мита за масовото футболно хулиганство, стадионите са празни (разбира се това не е единствената причина за липсата на запалянковци, но една от основните) и съответно малко хора се „докосват” до проблеми в страната, за които може би дори не са чули, защото понякога просто няма откъде.
За да се постигне споменатата цел бе използван и лингвистичен метод. Вече за обикновения манипулиран човечец термините „привърженик”, „ултрас” и „хулиган” означават едно и също. Иди му разправяй, че първият ходи на стадиона, гледа си мача и след това спокойно се прибира вкъщи, вторият е част от агитките, вее знамена, създава истинската атмосфера по стадионите с действията си, а третият е отвратителният вид, който предизвиква сбивания и инциденти преди и след мачовете, но със сигурност не е толкова разпространен, колкото се изкарва. Същото между другото се получи с термините „патриот”, „националист”, „шовинист” и дори нацист (?!), но това е тема на друг разговор.
Впрочем на мен ми е ясно, че цялата тази „операция” срещу футболните агитки успя. Това виждат очите ми, когато се разхождам по улиците с шалче или фланелка на любимия отбор. Тъжно е. Много е тъжно. А много хора дори не осъзнават колко е ужасен този факт. Защото са част от масата. Подсмрък.