Значи Рафата губи само когато не е здрав или е преуморен. ОК, тогава как да ти си обясним следните загуби: От Любичич в ИУ, от Родик в Маями, от Давиденко в Доха? Айде, от мен да мине, пропускаме втората половина, всъщност по-голямата част от 2009 заради разните контузии, семейни драми и т.н., макар че пак ми е интересно какво му попречи на Надал да бие Делпо на четвъртфиналите в Маями - говорим за онзи Делпо, който месец и нещо по-рано падна с 3:6, 0:6, 0:6 от Федерер в АО.
И сега нека вземем най-силната година на Надал - 2008. Тук няколко загубКи ме тревожат и ми е трудно да намеря обяснение как Рафчо ги е допуснал, при положение, че няма кой да го бие (никъде), когато е здрав и в душевна хармония.
1. Жо-Вилфред Цонга, полуфинал на АО - 2:6, 3:6, 2:6.
2. Ротердам (любимият Ротердам
) - втори кръг, трисетова загуба от Андреас (who) Сепи.
3. Дубай, четвъртфинал - трисетова загуба от сервитьорчето Анди Родик.
4. ИУ - полуфинал - 3:6, 2:6 (ох, боли) от Джокович
5. Маями (уау, вече сме април, а още нямаме титла) - финал, 4:6, 2:6 срещу Давиденко
6. Следва страхотната серия клейсезон-РГ-Куинс-Уимбълдън-Торонто-Пекин (тука обаче имаме загубКа с 0:2 от Джокович на полуфиналите в Синсинати)
7. Стигаме до ЮСО. Световният номер 1 вече, олимпийски шампион Надал губи от Анди Мъри с 1:3 на полуфиналите. Хм...
8. Мадрид. Мадрид. Мадрид. Градът на Рафа. Еххх, отнякъде се появява Жил Симон, от когото нашето момче губи с 1:2 на полуфиналите.
Та така... доста работа те чака, Мери.
За предни години няма да пускам инфо - все пак трябва да поспиш малко, Мери.