Това се нарича двуличие. Двоен стандарт.
Няма лицемерие. Пределно ясно обявих, че само два от шампионите не са тръгнали с домакинска титла. Никак не е случайно, че това не са примерно Уругвай и Англия, а най-силния южноамерикански и най-силния европейски отбор. Тоест Бразилия и Германия се неоспоримите гранд сили. Кратко и ясно. При останалите има фалш.
Когато тръгвам да разграничавам тоя фалш също не се водя от пристрастия, а от логика. Ето какво вижда тя. Италия има цели 4 титли. Прекалено много неща след домакинския грабеж. Това си е световна сила. Следват Аржентина и Уругвай със също титли след грабежа. При Франция и Англия е най-постно. Грабежът и това е. Няма там нещо малко да ни залъже след това, че ужким и самички постигнали нещо, въпреки че аз такива успехи сериозно ги омаловажавам заради фактора идващи СЛЕД, а не ПРЕДИ фалша. Това за мен е синдрома на силния. По никакъв начин не отричам, че Франция беше най-силния отбор на Евро 2000 и заслужен шампион, но...........това става веднага след подаръка. Ама точно тогава, а не на друго първенство!
Ако задълбаем сериозно във фалшовете има и други нюанси. Уругвай например попада в онази ситуация за която ти питаш при Бразилия "ами какво правим ако 1950 бяха шампиони". Ами след като не е станало нищо не правим, защото няма какво да доказваме, когато не е зацапана ситуацията. Разбирам обаче мисълта ти. Ако хипотезата беше станала излиза, че най-силния отбор в света би бил под сериозно съмнение. В същата ситуация е Уругвай. Погледни само. Вярно, че стават шампиони за първи път като домакини, но имаш и следните неща:
1. 1924 и 1928 са олимпийски шампиони, а там е мерилото на най-силните, защото няма световни първенства. Едва после им скимва да отделят футбола от другите спортове. На практика преди това на олимпиадите са отивали като на световно. С най-силното.
2. Двете олимпийски титли (на практика като световни) узаконяват субективното мнение на мнозина, че цяло едно десетилетие (20-30 година) уругвайците са били най-силните в света.
3. Титлата от 1928 е на европейска земя (в Амстердам) и между другото финала е същия като на световното 1930 (Уругвай-Аржентина), а и развръзката е същата.
4. Уругвай и да се съдере няма възможност как по-рано (преди домакинския шампионат от 1930) да докаже силата си с първа титла навън, защото просто няма ни един световен шампионат. При Англия (7) и Франция (цели 14) са имали ужасно много възможности, че да не ги хванеш в крачка с най-силен тим и първи шампионат у дома, който да зачерква несправедливо сила.
Ето, че тук може да се направи заключение, че Уругвай има ужасно много смекчаващи вината обстоятелства. За мен те най-несправедливо попадат под този удар с първа домакинска титла. Всичко сочи, че в него момент са си номер 1 в света и биха взели титла къде да е (и го и правят през 1924 и 1928, но за съжаление не се нарича световно първенство). През 1930 получават домакинството заради юбилея по случай 100-годишнината си, но и са най-силния отбор в света. Не само моментно в него момент, а от цяло десетилетие.
Виж и при италианците как стоят нещата. Следващия който може да бъде доста оневинен. Печелят второто първенство. Почти като уругвайците са. Да са нямали шанс от много първенства преди това, че да докажат силата си първо в друга държава. Втори фактор е, че в състава им има 4-ма основни футболисти от тима на Аржентина от 1930, а те са световни вицешампиони (както и вицета от ОИ през 1928). Това си е обективен фактор за сила. Въпреки тези смекчаващи вината обстоятелства си имат и техните приоми по време на първенството, но поне е налице и обективна сила като за първи по сила.
След силно смекчаващите вината обстоятелства при Уругвай и почти толкова при Италия идват средно смекчаващите при Аржентина. Няма какво да коментираме 1978. Там е ясно. Аржентина обаче и след това прави световна титла, която ясно, че идва след домакински подарък и попада под ударите "синдрома на силния" (как пък все след авантите идва силата, а не преди-и пак сравнително скоро-само след 8 години). При Аржентина обаче също има някаквисмекчаващи вината обстоятелства, макар и не толкова силни като на уругвайци и италианци. Първо Аржентина освен дна титла след домакинската има и два финала, при това единия преди домакинската титла. Второ и по-важно, въпреки че е субективно мнение (няма доказателства), можем да предположим, че и без домакинския подарък, ако през 1986 година бяха държава-анонимка (без титла), с наличието на такъв играч като Марадона може би прак щеше да се повтори същата история, да си станат шаампиони и без да са имали домакинско рамо, а директно навън. За разлика от твоя Зидан през 98 година, когато видимо изпъкваше само на финала, през 86 година Марадона изпъкваше отявлено в целия турнир, това си беше неговото световно. С наличието на най-добрия футболист в историята може би аржентинците пак щяха да станат шампиони и без първа домакинска титла.
При Англия и Франция няма почти нищо смекчаващо вината. При Уругвай и Италия са силни защитни фактори, при Аржентина средни, при Франция и Англия слаби. Ако търсиш точността, както при уругвайците са много категорични и малко по-добри от италианските аргументи, то при слабите на Франция са малко по-силни от тези на Англия, защото макар и да са навързани само домакински неща или такива от синдрома на силния, чисто фактологически имаме след единствената домакинска световна титла дощла след много турнири все пак и един финал и две европейски титли.
Резюме:
Гиганти шампиони-Бразиля и Германия (реда тук и по-надолу не е случаен).
Фалш шампиони-Уругвай, Италия, Аржентина, Франция, Англия (реда е по сила на смекчаващите вината обстоятелства).
Големи сили (сборно от постижения, има ли или няма фалш в тях и доколко е голям):
Бразилия, Германия, Италия (въпреки че имат една световна титла повече от немците срещу което губят във всичко останало-европейски титли, брой финали на световно, домакинска първа титла и т.н.), Аржентина. Това са четирите големи сили. Двата европейски и южноамерикански гиганта. Англия и Франция отпадат, защото почти нищичко не са направили самички, а и основно рядко са били някакъв фаворит. Казах ти вчера за англичаните, че аз като такива не съм ги виждал. Баща ми, който е пенсионер и са му любимци само веднъж в живота ги е виждал като такива(и то като домакини
). Такъв отбор, проявяващ се като фаворит един път в живота на едно поколение (за баща ми, а моето поколение още си чака) не е голям отбор дори и да не беше домакинска титлата му.. Баща ми е бил на 22 години като са взели титлата. Като келеш ги е видял. Сега е на 67 и си отива от този свят, но втори път такова чудо не е виждал.
Уругвай отпада от големите имена само заради голямата давност във времето. И има много повече неща от Франция и Англия и има най-силни и смекчаващи вината фактори, но всичко това е за неща с давност от половин век и повече. Междувремено поне да се поддържаха някакви 1/2 финали или 1/4 финали, а те урусите я минат някой път група я не и това вече не е заплаха за останалия свят.
4 са големите сили. От там нататък силни, симпатични, добре играещи и както искате си ги класифицирайте въпросните Англия и Франция плюс други сили в отделни моменти като Холандия или Чехия примерно (европейска титла, европейски финал, два световни финала), Испания, Швеция и т.н.
Това е моето мнение и повярвай ми не се води от пристрастия. Може и да е грешно, но не е пристрастно.