8 написа:
Да вземем за пример мача Италия-България, полуфинал на световно първенство 94 година. Според теорията на Делия неотсъдената дузпа е човешка грешка. Вярно, сбъркал фатално, но през останалото време не ни е рязал. И аз не мога да го отрека. Демек, "тъй като не е видно по време на мача" няма как да е другояче и според Дели само ние българите го чувстваме така, вероятно защото сме потърпевша страна и ни боли. Той би добавил дори и "че като ще подкрепя италианците защо не го направи по-рано и още в 45-тата минута да не ни даде дузпата, която ни даде".
Да, но аз не мога да се съглася с тези разсъждения. Кво ми пречи да разсъждавам така ако съм съдията? "Масата обикновени хора (Дели, Казуса и мнозинството) не очаква да види отявлено свирене в една посока, една грешка, дори да е определяща мача ще се приеме като неволна". Почва мача и просто считам, че не 45-тата минута е решаващия момент. Свиря си дузпата. В края на крайщата "моя" отбор води с 2:0 и не е фатално. В 70-тата минута обаче считам, че е вече време за намеса. Мачът отива в продължения, имаме обрат и психологическо предимство за другия отбор ако не се намеся......но аз се намесвам. Имам пълното алиби на Делия и Ко. "Та нали ако свиря тенденцизно нямаше да дам оная дузпа в 45-тата минута", "каква ми била гаранцията, че щяло да има и след дузпата решаващ момент" и т.н.
Осем, тук вече някакви налудничави писаници чета, някакви теории ми приписваш, дори вече отговаряш вместо мен на някакви въпроси, дето сам си поставяш....
п.п. примерът ти с Италия`94 е също толкова неточен, както и мача в Сливен.
Апропо, аз смятам, че Жоел Киню не свири умишлено така в онзи мач, просто не му стигна смелост да даде втора дузпа срещу Италия, и то за малка България. Убеден съм, че нямаше никакъв заговор тогава.