Вие изперкахте (без Явор)
Нека да разгледаме всяка от двете ситуации така че едната да е била дадена и другия отбор да е загубил мача. Ако гола в 5-тата минута не е признат, а дузпата в 85-тата дадена и победител е Валенсия едва ли състезателите на Атлетико ще са с усещането, че съдията ги е ограбил. Всички съдии на всеки мач допускат грешки и това го знаем. Когато грешките опират до фаулове, корнери и подобни от които не произлизат голове въобще не ги коментираме. Понякога обаче някои грешки водят до голове, които също приемаме особено когато виждаме, че има някакви аргументи за отсъждане на обратното. Казваме си "сгреши, но не го направи нарочно". Някой път сме потърпевши, друг път печеливши. Не се оправдаваме с това, че сме загубили мача. Пример. Правим безобидна атака и не ни дават фаул, който с нищо не заплашва противника. След това обаче той прави гол, при това редовен и ние не го отричаме това. Ако тук излезем с оправданието "гола им е редовен, не го оспорвам, но преди това не ни даде на нас фаул от който нищо нямаше да излезе" е смешно оправдание. Същият фаул ако не беше последван от гол въобще нямаше да го коментираме.
Втори момент е времето. Отменения гол е в 5-тата минута. Да приемем, че дори не е толкова бързо разиграването и е очевидна грешката на съдията. Пак не нагарча, защото пред нас има цял мач. Казваме си само "заради тоя идиот сега отново трябва да правим гол".
Как стои обратното?
Полагаш усилия, имаш малшанс, как да е, топка е, не ще да влезе. Когато обаче и очевидно и арогантно не те допускат да отбележиш гол боли. Що се отнася до времето е в самия край на мача. Нормално треньора на Валенсия тръгна да напуска трибуните. След последния съдийски сигнал пък отива да успокоява отбора. Кво да му каже? Съдиийското решение е абсурдно! Нас също ни болеше, когато Костакурта безпардонно с две ръце отби топката от Костадинов и много ни заболя. Ами боли защото това показва, че другия е нещо повече от теб, а ти си нищожество. Безпардонно, без да му пука прави нещо драстично, а ти няма как да противодействаш на тази крайна гавра. Задаваш си въпроса "аз какво играя мача като те явно могат и бетонна стена да дигнат пред вратата и съдията нищо няма да каже". Какъв е смисъла!?
А на Казуса и Делито с простата аритметика "1 е равно 1, кво толкова станало, отменен гол срещу недадена дузпа" бих отговорил следното.
1. Ми дайте да броим всички такива пропуски (като непризнатия гол на Атлетико), които се срещат често в мачовете като нарочно дадени и определящи мачовете. Примерно дадена засада, когато няма засада, директно я лепваме за гол. Ето на Арсенал например. Щяха да елиминират Барса по вашата логика. Ставаше 1:2, съответно няма гаранции, че следващите 3 гола щяха да последват при другото разиграване и Арсенал бяха изиграни....ама не е така. Грешката всички я видяха, но и всички твърдят (включително арсеналистите), че Арсенал беше разбит.
2. Безочливото нещо и крайните несправедливости не се приема от нормалните хора. Всеки може да преглътне ощетяване в живота, когато вижда, че и с други се случва или когато може да оцени, че е възможно и да не е нарочно. Никой обаче не приема гаврата с неговата особа. Какво имам предвид ли? Ми и двамата (Казус и Дели) сте цесекари. Представете си я така вашата калкулация "1 е равно на 1". В началото на мача ЦСКА-Левски армейците отбелязват гол от засада. Половин метър зад защитата бил нашия, съдията не видял, ние обаче по телевизията всички сме видели, една не малка част на стадиона също. Хоп и гол. 1:0 за нас. Идва края на мача и левскарите не могат да изравнят. Тогава някой син просто взема топката с ръце и я мята в нашата мрежа. Съдията признава гола и 1:1, кво толкова, една на една грешки. Извинявайте много, но при такава гавра целия червен сектор ще скочи, докато в първия случай синия само ще псува съдията.
Ако и сега не сте разрбали спирам, защото е безмислено. Ситуацията просто е абсурдна! Да ти разкъсат фланелката от дърпане, за да те спрат и това да става точно в ЛЕ, където са 5 съдии и да не се даде дузпа просто нямам думи!