Ами да, това, което Блейзър е написал се припокрива с моята глредна точка. Аз само ще развия една моя мисъл /която всъщност едва ли е моя, но ми се струва доста интересна и правилна/. Та моите скромни наблюдения върху играта баскетбол и върху развитието на борбата в НБА в последните години ме убедиха в следното: по принцип турнирите се печелят предимно от отборите, които имат силни играчи под коша, а не от отборите, разчитащи предимно на далечна стрелба, какъвто е например Академик.
В последните години в НБА тази закономерност докацзаха последователно Лейкърс /с Шак/, после Сан Антонио /с Тимъти Дънкан/, после Детройт /с двамата адаши на един наш модератор
/ и за последно пак Сан Антонио. Това не е случайно и си има своето елементарно обяснение. Когато имаш добър център, това означава лесни кошове плюс фалове за противника, а при дабълтиймването на центъра /сори но просто не знам как се казва това на български/ винаги някой от неговите съотборници получава повече пространство. В защита пък добрият център взима много борби /тоест не позволява на противника да взима борби в нападение/ и обикновено е добър блокировач /което пък ограничава възможността да ти отбележат лесни кошове/. Естествено да намериш добър център, притежаващ описаните по-горе качества не е лесна работа, но отборите разпологащи с добри центрове /или тежки крила/ обикновено имат предимство в директните елиминации.
Естествено, че е хубаво да имаш добри стрелци, но още по-хубаво е да можеш да ги освобождаваш на добри позиции, което между другото става по-лесно ако имаш добър център.
Невинаги обаче стрелците от разстояние успяват да намерят най-добрата позиция, невинаги добрите стрелци имат ден и това е съвсем нормално - просто тактиката с далечната стрелба /тоест начина на игра на Академик/ е по-рискована. А и дори тройките да валят една след друга, ако нямаш стабилност под коша и позволяваш лесни пробиви и точки, от страна на противника или го спираш само с фалове каква полза?