Светът - в криза, MotoGP - не!
Повод за днешния коментар бе лозунгът "докато Формула 1 е в криза, борбата в MotoGP ти спира дъха", който издигна един колега през юни - малко преди преполовяването на сезона в кралския клас.
Причините защо Сезон 2009 бе наистина спиращ дъха са няколко. Първата се казва Валентино Роси. В година на глобална криза трибуните на пистите бяха пълни, а драмата по трасетата бе гарантирана с невъзможни обрати и изпреварвания, метри преди финала.
През тази година Доктора успя да демонстрира много от качествата, които го правят велик шампион. Състезанието в Малайзия за предпоследния кръг от сезона го илюстрира прекрасно. Роси успя да спечели титлата при много силна конкуренция, която става все по-силна.
Надпреварата на "Сепанг", в която Роси спечели девета титла, бе емблематична по няколко причини. На трасето край Куала Лумпур видяхме авантюриста Роси - същият, който водеше на изсъхваща писта в Льо Ман, но падна в обиколката след излизането от боксовете. В Малайзия приключението бе в първи завой, когато се срина назад в класирането и направи следобеда си много по-труден.
Освен авантюрист, в Малайзия Роси показа, че използва добре шансовете си и изготвя отлично своята стратегия. Срина се до Лоренсо и се движеше плътно до него, като го използваше, за да пресмята шансовете си за спечелването на титлата.
Видяхме и перфектното му каране на мокра писта. Постави най-бързата обиколка, а бившият световен шампион Ники Хейдън призна, че Роси е карал на ръба, сякаш е щял да падне във всеки един завой - именно онова, което разделя много добрите от уникалните състезатели.
Роси е и отличен опортюнист, който винаги използва времето в своя полза. Избра точният момент, в който да атакува Лоренсо и го направи без да губи време на правилното място в правилното време.
Така Роси прави и шоу. Защото в момента може би няма друг спортист в моторните спортове, който да предизвиква такъв фурор със стъпването си на пистата. Италианецът прави най-точната оценка на онова, което се случва и извлича максимума от всеки един ден.
Доктора в световен мащаб е една от малкото личности, които са спечелили страшно много, но въпреки успехите си продължават да са на върха в карането си, мисленето си и подготовката си. Подценяване - нулево. Шампионско. И достойно.
Шампионатът се превърна в класически и заради опозицията на Роси, но хората идваха на пистите предимно, за да гледат живата легенда. Лоренсо наистина е страхотен - разполага със страхотни маниери, арогантност, огромно присъствие и е много бърз. Стоунър вече триумфира с една титла, а Педроса е близо до спечелването й. Но Валентино кара хората да гледат спорта.
Той изглежда благословен, защото рядко има фигура в световен мащаб, която толкова дълго време да не омръзва на хората. Доктора спечели адски много, издигнат бе и от медии, и от фенове, и от обикновените хора, но продължава да бъде №1 и да не се отказва. Хората му гласуват доверие и той им се отплаща.
Причините за това са няколко. Организаторите подобряват покриетието на шампионата всяка година, като поставят нови камери дори и в най-труднодостъпните места на моторите. По този начин се докосваме до стила на пилотиране на Роси, който е уникален. Прецизността, с която италианецът борави, в този толкова взискателен и дори брутален към участниците спорт, е изключителна. Начинът, по който използва съединителя в завоите, балансирането на задната гума, използването на мотора като спирачка, финесът, с който се ускорява от завоите...
Именно заради присъствието на Роси шампионатът е велик, защото в последните години скоростта вече няма значение. В последната година на двутактовите 500-кубикови мотори през 2001 г. бе представена и предстоящата машина на Ямаха за кралския клас - 990-кубиковата M1. Много бавна, тромава, трудна за настройване, много по-бавна от Хондите, но до момента, в който Роси се качи върху нея.
Тогава скоростта вече нямаше значение. Бързо бяха забравени старите проблеми - използването на стари карбуратори, вместо на бензинов инжекцион, липса на топ-скороскт на правите и т.н.
Затова се питаме - колко ще продължи ерата на Роси? Колкото повече, толкова по-добре - за неговите съперници, за спорта и за самите нас.
* по материали на Майкъл Скот, GPWeek