Мнениеот VILIO » 04 фев 2009, 13:54
Българите във Висшата Лига този сезон
От доста време чакам удобен момент, за да напиша нещо за българите във ВЛ. Днес изглежда добър избор, защото повечето информации и новини са насочени към Аршавин, Кийн, Ливърпул, Тотнъм, а в петък ще напиша нещо за дербито на Северен Лондон, където ще трябва да засегна всяка от тях. От друга страна мисля, че мина достатъчно време и е редно да кажа нещо за нашите сънародници, които са в елита на Англия.
Стилиян Петров
Аз започна със Стилиян Петров, тъй като той е изключително постоянен в изявите си. За разлика от Димитър Бербатов започна неочаквано силно сезона и се превърна в най-добрият играч от халфовата линия на Вила. На практика има нова позиция, която му отрежда място точно пред защитната четворка. През целия сезон твърдим, че Астън Вила е изключително гъвкав състав, който има дълбочина на атаката и защитата получава невероятно голяма помощ то средата на терена. Но всичко това се дължи почти изцяло на Стенли. Загледайте се в нападенията на отбора. Топката обичайно се вади на фланга и от там се търси пробив посредством Ашли йънг или Джеймс Милнър. Но по-интересно е какво става, когато атаката не тръгне и просто тези две крила не успеят да преодолеят своя съперник. Двамата се обръщат с топката в краката и търсят подаване назад. Гарет Бари и Стив Сидуел (в повечето случаи) са вече близо до наказателното поле, където ще помогнат на Агбонлахор, така че те не са вариант. И точно тук излиза фигурата на Стилиян Петров. Той е готов да поеме и да обърне атаката на другия фланг, или просто да я задържи малко преди да я върне обратно към същия играч. Или да я раздаде назад към защитниците.
Защо това е толкова важно? Защото осигурява една или две допълнителни атаки, които в противен случай няма да ги има. При затруднение Йънг и Милнър щяха да просто да центрират топката без значение дали им е удобно или не. И играта на Вила ще стане лесно предвидима. От друга страна тези допълнителни нападения на отбора дават възможност и на защитата да не е атакувана толкова често и на практика тя става по-стабилна. Нека ви дам пример с някои факти от последния мач на Вила. Подаванията на Стилиян са общо 18 в срещата, като всяко от тях е точно. Вярно е, че това не са пасове, след които следват голови удари, но са точно подавания в средата на терена, които търсят стабилност. Има две пресечени подавания и две единоборства (такъл е хубава дума и се колебая дали да не я въведем като термин в българския език), които е спечелил. Има и две успешни изчиствания. На практика всичко, което е трябвало да направи, Стилиян го е свършил. И така е в повечето мачове. Ние страшно много пъти сме хвалили двойката Масчерано - Алонсо, но българският полузащитник на Астън Вила не се представя по-слабо от тях.
Димитър Бербатов
За него вече сякаш казахме всичко. В момента той е лидер по асистенции в лигата с деветте си точни подавания, а освен това е реализирал и 6 попадения. Това обаче са само цифри, които не могат да изразят значението на Бербатов. В негово лице Фъргюсън намери човек, който да прави играта на състава изключително разнообразна. Когато е необходимо Бербатов е на върха на атаката и играе като нападател, а когато тимът има нужда от по-добро задържане на топката и разиграване, той се връща по близо до полузащитниците и заиграва като един от тях. На практика не е нужно на мениджъра да прави смяна, а само да даде различни указания на Бербатов. Това е невероятно предимство.
В началото на сезона обаче Митко явно имаше нужда да свикне с новата си роля, да намери мястото си на терена. Оставахме с убеждението, че той по-скоро е полузащитник, отколкото нападател. Нормално бе да мине време преди българинът да успее да намери точния момент, когато трябва да е близо до линията на засадата или пък близо до халфовата линия. Това не става с един треньорски анализ, става с време, с тренировки, с намиране на синхрон с отделните футболисти от двете линии. Между другото, струва ми се, че много хора просто грешахме в началото, когато обвинявахме Роналдо, че не играе с него. Да, те двамата сякаш бяха от различни отбори на терена. Но от друга страна играта им е твърде специфична и е нормално да се нуждаят от време, за да нагодят представянето си един към друг. Сега няма и помен от подобен проблем. Започвам да се чудя дали и с Тевес проблемът не беше подобен и дали с времето дори и Нани няма да свикне с играта и действията на Митко.
Все още ми си струва, че не сме видели максимумът на Бербатов този сезон. Няма да повтарям пак много цифри и факти, които говорят, че той прави по-силна пролет, отколкото есен във Висшата Лига. Дано да е така, защото от него могат да се очакват невероятни неща.
Мартин Петров и Валери Божинов
Тук ме обзема ярост. Във футбола имаш нужда от късмет. При тези две момчета например това бе твърде важно, защото дойде нов мениджър, който залагаше на Мартин още то началото. После той се контузи и на практика не можа да играе заедно с Робиньо. Щеше да ми е безкрайно интересно да ги видя заедно. Българинът е майстор на включванията на скорост от дълбочина, а бразилецът умее чудесно да поднася топката в това празно пространство. Сега и Белами е в отбора, но съм убеден, че с възстановяването на Мартин нещата ще са съвсем различни.
Валери пък щеше да има перфектния шанс да се наложи в отбора, заради огромните проблеми с контузии на основни играчи в атаката. Просто нито един вариант не работеше за Марк Хюз и той със сигурност щеше да даде възможност на българския си нападател да изиграе двубой, два или три като титуляр. Това е всичко, което един играч може да иска - шанс за изява и няколко мача поред. Жалко за Валери, но пък до лятото има достатъчно време.
За да кажа кой от тези наши играчи ми харесва най-много до този момент през сезона в Лигата, трябва да избирам между Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Аз ще отида към Стилиян, заради факта, че той е двигател на невероятен прогрес във Вила. Докато класата на Манчестър Ю е доказана и там сякаш не е изненада силното представяне. Пък и честно казано хубаво е да се показва силната игра на един футболист, независимо, че той не бележи голове. Въпреки че славата отива в други футболисти Стилиян си върши перфектно работата и заслужава поздравления.
Ех, зла съдба, антилевскарска...
Що се срамува, да го пита човек, като през цялото време е искал да изгубим.
Плюс това, надали го е писал той това. 
