Българската футболна журналистика 3-та част

[Wallace]

[Мичо]

На България и трябва повече синьо и Йовов
24 март 2009 11:37
Автор: Ефрем Димитров
Проблемът с Бербатов трябва да бъде разрешен с композиране и категоричното налагане на модела „Левски“, но очевидно Стоилов все още не може да набере необходимата смелост

Така или иначе неприятната и твърде деликатна ситуация с Димитър Бербатов е налице. Въпросът е как ще бъде компенсирана липсата на българската мегазвезда, която априори би трябвало да сваля драстично шансовете ни за успех във важния мач с Ейре. Лично за мен отговорът е ясен – залагането на колективното начало и търсенето на хомогенност и баланс във всяка линия на отбора.

Всъщност това бе и все още остава основната мисия на Стоилов, откакто застана начело на България – да изгради балансиран механизъм със собствен модерен футболен почерк. В този смисъл с изборите си по отношение на състава засега Стоилов се отдалечава от целта. Налага се да тръгна по-отдалеч, за да обясня какво имам предвид...

За мен в конкретната ситуация по-сериозен е проблемът на левия фланг, тъй като той говори за развитието на несъмнено негативна и обезпокоителна тенденция. Благой Георгиев е твърде статичен и инертен и определено не импонира на бързия, техничен и комбинативен футбол, налаган от Стоилов.

Христо Йовов е задължително решение за двубоя с Ейре не само поради великолепната му игра в мачовете срещу Локомотив Пловдив и Вихрен, в които нападателят отбеляза решителни голове. По принцип Йовов е нестандартен и оригинален футболист, а присъствието му на терена значително увеличава футболния интелект на тима. Срещу ирландците ще се нуждаем точно от импровизация и проблясъци на гениалност, само те могат да решат срещата в наша полза.

Неповикването на Йовов е симптоматично и за нараненото напоследък самочувствие на Станимир Стоилов. До момента подходът на Стоилов не кореспондира с генералната му футболна философия. Забелязва се, че треньорът все още не е набрал смелост да приложи категорично модела си, а се е оставил на самоубийствената инерция, наследена от предшествениците му. А именно – сглобяването на пъзел от разноцветни детайли от вътрешното първенство и чужбина, Стоилов е започнал един колеблив, боязлив и несигурен танц на компромиси, с който принася прекалено висока дан пред олтара на общественото мнение и клубните интереси.

На национално ниво обаче клубният цвят е само условност, мисленето би трябвало да напуска клубните ареали и да се издига до свещената сфера на националните приоритети, интереси и цели. Вярно е, че широката общественост е нетолерантна и нетърпима, мисленото и е първично и клубно ориентирано, но от нея не би трябвало, а не би било и справедливо да се очаква друго. С това Стоилов би трябвало да е наясно и предвид, че резултатите и успехите са го коронясали като безспорния лидер на треньорската каста в България, той би трябвало да намери сили и да прояви увереността и твърдостта да следва неотклонно своя път.

А това означава, че в настоящия отбор на България е наложително присъствието на повече футболисти на Левски, както и такива доскоро свързани с бившия тим на Стоилов. Повиквателни трябваше да бъдат пратени на Георги Сърмов, Христо Йовов и Георги Иванов, както и на Валери Домовчийски.

Доводите за слабата форма на Сърмов не издържат, тъй като в Левски ситуацията е по-особена. Израстване бележат надарените с техника и импорвизация футболисти като Тасевски, Зе Соареш, Жоазиньо, както и се очакваше – Фелипе Да Коща се оказа прекрасен футболист с техника, поглед и фантазия. Застой във формата си обаче имат футболистите, които са силни чрез оръжията на колективния механизъм и отборното движение – в това число влизат Живко Миланов, Сърмов, Веско Минев, Юсуф Рабех, Бистрон, Генев. Въобще - като цяло Левски е добре в офанзивен план и несъмнено бележи регрес в дефанзивен. Бековете са твърде пасивни, не се включват в атаките, Рабех и партньорът му в центъра на защитата са несигурни в изнасянето на топката, а опорните халфове не са балансирани в двете фази на игра, което се отразява най-вече на Сърмов, Гаджев, Балтанов. Това обаче не би трябвало автоматично да вади Сърмов от „А“ отбора и той трябваше да е поне в разширения състав поради ангажимента с декларирания модел.

И друг път съм казвал защо моделът с пренасянето на цели звена от клубните в националните отбори е ефективен – световната титла на Италия се държеше на гръбнака на Рома – Перота, Де Роси, Тоти, Иниеста и Шави бяха двигателят на Испания на Евро 2008,

А и в крайна сметка идването на Стоилов не бе непременно натоварено с чудодейна и рязка положителна промяна в резултатите, а с много по-дълбоките корени на желанието за геренална промяна във футболната култура на България.

Погледнато от този аспект - България все пак трябва да даде шанс на Станимир Стоилов да опита модела си. Още повече, че със стъпването на Любослав Пенев на „Българска армия“ и там най-после стана въпрос за футбол, който постепенно може да изгради конкурентен съвременен футболен модел. Когато това се случи, най-после и червеното би имало своя нормална проекция в националния отбор на България.

Всъщност - една от любимите декларации на червената агитка е: „България над всичко“. Време е и тя да се изпълни със съдържание.

[Мичо]

Любо Пенев не е месия, но пък така цирк "ЦСКА" ни забавлява
09 март 2009 12:10
Автор: Ефрем Димитров
На армейската трупа й трябва треньор като Станимир Стоилов, за да я превърне във футболен отбор
Като добър и примерен християнин желая най-доброто на ближния и успех на всяко ново начало. Разбира се, че ЦСКА не прави изключение, още повече, че начело на отбора вече е Любослав Пенев.

За разлика от много други - Пенев-младши заслужава уважение, притежава необходимата репутация, легенда и харизма, които е редно да му предоставят така необходимия кредит на доверие. Най-сетне дойде и неговият ред да опита нещо голямо, след като в последните пет-шест години е далеч от голямата игра и голямата сцена.

По казуса Димитър Пенев няма какво да се разисква. Ясно е, че при него за футбол в ЦСКА нямаше да стане и дума. Въпросът бе защо той изобщо бе изтупан от прахта и сложен обратно на пиедестала. Пак ще си позволя да напомня какво съм прогнозирал, а именно – че всенародният любимец рано или късно щеше бъде застигнат и разкъсан от всенародния гняв, маскиран преди това като любов. Така и се случи.

Жалки и дребни душички, доскорошни славословци и летописци, вече се изредиха с нравоучително дидактичен тон да успокояват Стратега, че му е дошло времето да си взема торбичката на рамо и кой - откъде е. Нищо ново – нищо учудващо...

Така или иначе – треньорската рокада е факт, но по-интересното е какво можем да очакваме от нея в действителност? Всъщност Любослав Пенев можеше да е фигура от принципно нов за червените тип, около която армейците да построят нова философия, нов стил и възприятие на играта. Не би... Няма и да се случи никога...

Пенев бързо влезе в тона на комедията и набързо посече кълновете на надеждата, че може да предложи нещо по-различно и ново.

Вместо да снижи очакванията, да призове за реализъм и да почне да работи по европейски – с план и стратегия, Любослав предпочете утъпкания път на евтината пропаганда, рецитала на митове и оди и всичко онова толкова характерно за подклаждането на вечния армейски огън на илюзията. Нормално – този номер е вървял, върви и винаги ще върви в Борисовата градина, много съм любопитен да видя дали изобщо някога ще се появи човекът, който ще се осмели да промени посоката. Пак казвам – жалко, че това няма да е и Любослав Пенев...

Как в Борисовата градина поне веднъж не се чу думата "футбол"?! Толкова е простичко – да играем футбол, пък каквото стане. А ако играеш футбол – все нещо ще стане. Показа го Станимир Стоилов, който с думичките "забавление" и "футбол" стигна до Шампионска лига.

Да, на "Армията" повече от всичко им трябва треньор като Станимир Стоилов, който да започне нещата от нулата и да почне да гради по съвременен начин, единствено с работа, без товара на лозунгите, клишета и вярванията от миналото. Проблемът обаче е, че на "Армията" не искат и не приемат типаж като Стоилов.

Колко забавно само се развиха нещата след назначаването на Любослав Пенев?
Вместо да се огледа наоколо и да направи реална преценка на ситуацията, която е, меко казано, плачевна, какво последва само...
Треньорът Пенев: "Напред към първото място, защото Ние сме ЦСКА".
Капитанът Тодор Янчев: "Пенев ни задължи да вземем титлата".

Колко обезсърчаващо за останалите. Страхувам се, че ултиматумът на Пенев поставя Емил Велев до стената и той няма друг избор, освен да задължи Левски да спечели Шампионската лига. А Станимир Стоилов е принуден да заповяда на България да стане световен шампион през 2010.
Допълнителна щипка във веселата атмосфера привнасят и тарикатите от "Титан". С методите на улицата тези печени момчета, от тези - успелите в живота, показаха, че знаят как да се оправят с кашата в ЦСКА и накрая да излязат отгоре.

Такива пичове няма да имат проблем да въртят на пръста си фенската и обществена маса, клуба и периферията около него. Само какви сложни пасианси редят – не плащали заплатите на футболистите, за да притискат Александър Томов. Брилянтно.

ОК, сега сериозно, на всичко можем да повярваме, принципно и на Димитър Борисов можем да повярваме, няма проблем. Но да повярваме на думите, че Александър Томов се е отказал от комисионата си от сделката с ЦСКА, пред подобно твърдение и самият Лупи би се изчервил от притеснение.

Тъй и тъй е весело – хайде да видим кой ще излезе прав. Аз казвам, че "Титан" никога няма да управлява самосиндикално клуба, а Томов ще остане при армейците до последния им дъх, в този им вид. И ще си вземе всички комисиони дотогава.

Въобще - при цялото забавление, което непрестанно, ежесекундно, приижда от ЦСКА, направо ме ужасява идеята, че един ден можем да останем без този клуб и безценните му номера. Толкова е симпатична, неподправена и автентична атмосферата, толкова широка е палитрата на емоциите, толкова необхватна е вярата. И тъй като смятам себе си за естет, знам колко е трудно в днешно време да се види хубава комедия, каквато несъмнено представлява ЦСКА...

[Мичо]

Смъртта за ЦСКА наближава
06 март 2009 09:30
Автор: Ефрем Димитров
Пирин натисна спусъкa, окончателната екзекуция ще бъде извършена от Закона

За две неща поне съм абсолютен сигурен. Едното е, че, ако възложат, на който и да е чужд режисьор задачата да направи по-некадърен филм от българския „Дзифт“ - той несъмнено ще се провали. Другото е, че никой, ама никой нa света не може да забърка такава комедийна каша, каквато представлява ПФК ЦСКА АД със съответно прилежащия футболен тим...
Жалкото лице на ЦСКА срещу скромния отбор на Пирин не е най-големият проблем.
Не е проблем и страхотната гавра, която благовградчани си направиха с армейците, като ги изхвърлиха от Купата на България.
Не е проблем и жалката, безобразна, комична игра на червените срещу благоевградчани, която ясно пресъздава пред нас футболния образ на армейците в момента, който отгоре на всичко и ще се влошава.
Не е проблем и Димитър Пенев, който категорчно е най-неадекватният, най-остарял и несъвместим със съвремието треньор не само в „А“ групата на страната.
Не представлява толкова голям проблем разпиляната, разнородна, събирана парченце по парченце пародия на отбор, какъвто сформират играчите в червено на терена.
Не е проблем и най-великата, най-многобройна и най-вярна публика на България, която на практика обаче си спести да гледа на живо провала на обичните си момчета.
Не е проблем и Александър Томов, който е най-некадърният, нахален, безскрупулен и безогледен футболен шеф във футболната история.
Не е проблем и сектантският червен медиен поглед, изпълнен със заклинания и шамански прочит на събитията.
Проблемът е комбинацията между всичко това...
Въпреки че отдавам на фактите второстепенно значение, все пак ще си позволя да припомня какво съм предрекъл именно аз и какво именно аз съм казал в последните две години по повод бъдещето на ЦСКА.

Направил съм го според строгото спазване на принципите, в които правилно са наложени и вплетени фактите. Напълно обективно, на сто процента безпристрастно и с внимателен, детайлен анализ. Анализ на конкретни събития и случки, а не на зле скалъпената и глуповата история на едно съмнително минало. Анализ, направен с ангажимента на обществената позиция и задължителна критика на една измама, която представлява всичко около и в ЦСКА. Вместо думи – ще предоставя на читателите ретроспекция със заглавия на мои материали, в които отдавна вече всичко е казано...

Затова сега ще си позволя още няколко прогнози...

Още през юни заявих, че агонията на ЦСКА ще е дълга и болезнена, а от нея изход няма. Шанс за спасение на армейците на практика не съществува. Или, ако има – той пак минава през смърт – тоест обявяване на фалит и старт от чистилището на „В“ група. Безпринципното и в разрез със законите решение на БФС да остави през миналото лято ЦСКА в „А“ група далеч не решаваше проблема. Само го отложи. Това неизбежно ще се случи, при това – съпроводено от цялото унижение, произхождащо от кризата на играта и резултатите.

Сигурно е, че ЦСКА няма да бъде купен от „Титан“. Съмнявам се, че изобщо ще се намери някакъв купувач. Никой не плаща 12 милиона евро (само дългове) срещу вехта история, инфантилна фактология и прогнила в корена си слава. ЦСКА няма активи, няма база, няма ресурси. Има само далавера за Томов и компания, един безкраен битпазар на футболисти, предлагани с натруфен етикет. Разбира се – този маскарад рано или късно ще приключи разобличен от законите и правилата.

И какво сочат фактите?

На 31 март обаче червените ще трябва да се изправят срещу Закона. Той ще изисква от тях платежоспоспосбност и покритие на дълговете, съответни и на нормативите. Това, разбира се, няма да се случи и историята от миналото лято ще се повтори. ЦСКА ще остане без лиценз за Европа, но след това, този път – без лиценз и за България.

И не виждам причина някой да се сърди на мен, че си позволявам да казвам Истината. По-подходящо ще е да се сърди на тези, които забъркаха кашата, аз съм само един от малцината, които истински го интересува какво ще се случи с клуба. От гледна точка на футбола...

Просто това е Закона, колкото и в цялата си история ЦСКА да не го е обичал и да се е поставял над него.

Сега Пирин дръпна спусъка и оголи зъбите на неприветливата за армейците паст на реалността, която се готви да ги погълне. А Пирин представлява само спортната страна на нещата, окончателната физическа екзекуция ще бъде извършена от Закона...

[Мичо]

Още искате ли, добарах-
(Представяме ви и обещаната ретроспекция на материалите на Ефрем Димитров):

[Wallace]

Браво Миче, много точно Ефрем е показал нещата, жалко, че само болен мозък не може да осъзнае очевадните факти.

[Мичо]

Смятам да пусна и "избрано" от Жаклин...

[Wallace]

:qipbo: Смятам да пусна и "избрано" от Жаклин...

Благодрая ти, Мичо! Ако имаш и снимки и клипчета - качи.

[Казуса]

Виждам, най-накрая сте решили да махнете маските и да си признаете, че болните фантазии на "сините гьобелсовци" са мехлем за изтерзаните ви комплексирани души

[sasho_1989]

[Мичо]

Четете, четете истината...

[Wallace]

Виждам, най-накрая сте решили да махнете маските и да си признаете, че болните фантазии на "сините гьобелсовци" са мехлем за изтерзаните ви комплексирани души

От поклоник на бащата на "правилното слово" какво можеш да очакваш...

[onzi]

кво ви стана бре мислех, че само отто ги върши такива

ако ми се прииска да чета творенията на г.а, винаги мога да отворя спорт1. жаклин и ефрем са в балона. коментарите под статиите са писани от едни и същи недоразвити умствено идиоти.

[Мичо]

Така е, Онзи, но след като две години не можах да отуча оня варненски недоразвит елемент да спре да пуска помиите на ГА, явно метода ще е друг, на всяка пусната статия на ГА, аз ще пускам последните 20 на Ефрем и Жаклин..Отново, отново и отново....

[Казуса]

:qipbs: Четете, четете истината...

Да, мисля да го сторя; това е по-забавно и от Удхаус. Обичам да се приспивам с хумористична литература.
Ако някой левскар има луксозното издание на някой от "сините" колоси на перото, ще го помоля да ми го заеме. Предпочитам да си чета на хартиен носител.