Мнениеот VILIO » 31 мар 2009, 22:40
Суперлигата идва, искаме или не
Преди единайсет години компания на име "Медиа Партнърс" заплаши да преобърне света на футбола с главата надолу. Фирмата, сега известна под името "MP & Silva" е специализирана в купуването на медийните права на футболните клубове и продажбата им в медийното пространство. През лятото на 1998 г. тя прецени, че дошло времето за отцепническа Европейска Суперлига.
Цифрите изглеждаха добре, интересът бе налице. Някои клубове прегърнаха идеята ентусиазирано, други - не толкова, ала се присъединиха от страх да не изпуснат кяра. Имаше няколко версии на проекта - една предвиждаше клубовете да се оттеглят от вътрешните си първенства, друга - да останат там едновременно с участието си в Суперлигата, може би с използването на резервен отбор в едното или другото състезание. Така или иначе концепцията си остана една в основата си: зарежете Шампионската лига и направете състезание между най-големите клубове, че да направим колкото можем повече пари.
В началото УЕФА заплаши "Медиа Партнърс" и евентуалните отцепници от клубовете, преди да достигне до неминуемия компромис: увеличи участниците в Шампионската лига от 24 на 32, напомпа наградния фонд и добави още една групова фаза, която вече е в историята.
След това чувахме съвсем малко за идеята "Суперлига" и така допреди десетина дни, когато списание "Франс Футбол" разкри, че подобен план е съживен от името на Европейската клубна асоциация (ЕКА) - представителния орган на 150 клуба от Стария континент. "Франс Футбол" стигна до невероятни подробности: създаването на три дивизии с 20 отбора на системата с изкачване и изпадане, десетократно по-скъп договор за телевизионните права от сега действащия. Цитиран бе и президентът на УЕФА Мишел Платини, заявяващ: "ако искането идва от клубовете, съм задължен да го разгледам". УЕФА побърза да се разграничи от идеята, както и членове на ЕКА с твърдение, че тя "никога не е била обсъждана". И всъщност сега се разбира, че предложението не е пуснато от клубовете, а от неназована компания за медийни права, "опипваща почвата".
Този вариант на Суперлигата изглежда мъртъв, и с право. Разделението на ешелони е шантаво хрумване. Едно е, да речем, привържениците на Родъръм Юнайтед да приемат, че са в третото ниво на футболната система, съвсем различно обаче е това за поддръжниците на клубове като например Фейенорд и Спортинг Лисабон.
И все пак, не се залъгвайте, че тази идея е вече заровена на два метра под земята. Колкото и далечен и чужд да ни се вижда подобен формат, можем да направим изгоден залог, че ще го видим осъществен до края на нашия живот. Дори вече има намеци, че се движим към този модел. Вземете примера с предложената от ЕКА лицензионна система, която би ограничавала достъпа до Шампионската лига на клубове, харчещи по-голям от предварително заложен процент от оборота си за заплати и трансфери. Тази мярка би обезкуражила състоятелни собственици като този на Манчестър Сити - шейх Мансур, да издържат по-малки клубове и в същото време би позволила на по-големите да харчат повече от останалите. Също толкова важно е, че би снижила разходите и гарантирала печалбите, без да уврежда конкурентоспособността на даден клуб на спортния терен.
УЕФА все още не се е обявила върху предложението, а Платини не се е обвързал с него публично. Такова правило обаче - реално си е т.нар. "таван на заплатите", е близко до онези в северноамериканските спортове, където лигите обхващат целия континент, водени са от телевизиите и са носещи високи печалби, затворени за аутсайдери сергии. Доста подобно на оригиналния вариант на Суперлигата на "Медиа Партнърс".
Има предостатъчно фракции, които биха се противопоставили на осъществяването на проекта "Суперлига", като започнем с вътрешно-държавните лиги. Английската Премиър лийг би се борила с нокти и зъби с ясното съзнание, че състезанието без водещите си четири-пет клуба ще има като стойност малка частица от настоящата. В крайна сметка обаче Премиър лийг е група от свободно асоциирани футболни клубове, а не затвор. И ако един или повече от тях иска да напусне, няма много какво да сториш, че да го спреш, особено ако е с благословията на УЕФА и ФИФА. Това може и да изглежда нереално към момента, ала трябва да помните, че Сеп Блатер няма да е вечно президент на световната футболна централа, а Платини не е всесилен, нито пък несменяем.
Защитниците на проекта "Суперлига" ще посочат факта, че това е естествената еволюционна стъпка на играта: живеем в обединена Европа, защо да не обединим и футбола?! Все пак, само преди по-малко от 100 години английските клубове южно от Мидландс, с изключение на Арсенал, са се съревновавали в Южната лига, а не във Футболната. Предимствата и недостатъците на всичко това могат да се дебатират безкрайно, както може би през 2008 г. клубовете от Южната лига са се запитали дали е било честно Тотнъм Хотспър да бъде избран за Футболната лига, въпреки че е завършил на 7-мо място. Важното тук е, че икономическите фактори заедно с политическата и социална еволюция на Европа тласкат футбола към неговата Суперлига и, искаме или не, тя е на своя път. Да се надяваме поне, че ще е по-късно от очакваното.
Габриеле Маркоти, вестник "Таймс"