Един ден на Евроидиота
Левскарите искаха час по-скоро да напуснат стадиона след загубата от Жилина
Андрей Любенов
Преди да си помислите каквото и да е, нека изясня - аз съм трето поколение левскар (разбирай Евроидиот). Да, точно така - Евроидиот. Преди си мислех, че гафове стават, всичко се случва. Сега обаче съм сигурен - отборът ни е проклет да става за посмешище из Европа и да превръща анонимници в любимци и величия за българската футболна общественост.
По принцип един ден на Евроидиота (разбирай средностатистическия левскар) протича нормално. В общия случай той работи нещо, има семейство и приятели. Някъде от началото на октомври до август ние сме като всички останали хора у нас. Борим се с проблемите си.
Животът на Евроидиота е интересен от началото на август до края на септември. Тогава със звучен шамар ни се напомня кои сме, къде сме тръгнали и как изобщо няма да стигнем до там. В общия случай отборът ни е спечелил я шампионата, я някоя купа и с трепет насочваме поглед към урните, които ще ни изпратят поредния анонимник, с когото да се борим в евротурнирите.
Съдбата ни обича и редовно попадаме на случайни отборчета, на които веднага слагаме печат "второ качество", и потриваме доволно ръце. Тук вече започва ежедневието на Евроидиота.
Сутрин ставаме и отиваме на работа. Там започват полемики за новата селекция, слабия противник и уникалните шансове за попадане я групите на УЕФА, я в тези на Шампионската лига. Вечер гледаме с наслада спортните емисии, откъдето лъха оптимизъм и увереност. Треньори, футболисти и какви ли не специалисти ни убеждават, че сме с класи над противника.
Така ден след ден наближава сакралната дата. Настроението е някак приповдигнато, ентусиазмът е впечатляващ. Стъпваме на стадиона. Предвкусваме вълшебна футболна вечер. Мачът започва и .... след около 2 часа стадионът ехти: "Оставка, оставка!" Прибираме се по домовете си, толкова тъжни, все едно ни се случва за пръв път. Това е обаче в общия случай - когато провалите идват през година две. Сега е различно - идват всеки сезон, а сега и два пъти. Колосите Тампере, БАТЕ и Жилина ни показаха ясно кои сме и къде ни е мястото.
Следващите няколко дни е тежко. Дори кучетата по улиците ни гледат някак лукаво и с презрение, сякаш много точно знаят кои сме ние. А вече и на последния левскар е ясно - ние сме идиотите на Европа. Наистина е доста жалко да си левскар. Особено през август и септември.
Заб. Коментарът е от сайта gol.bg_
otto написа:http://www.sport1bg.net/sport1/node/111464
Казуса написа: информации за доста отминали времена...
mefkata написа:Дам - срамна работа.Другарите се развихрили. Нормално, сега им е паднало - поредния червен футболен успех - Левски се издъни в Европа.
Ще трябва да го преживеем някак и да гледаме напред. Не знам само защо си мислите, че когато Левски се излага - червения клуб ще стане някак по-готин. С нашите излагации вие няма да станете нито по-добър, нито по-голям, нито по-малко измислен клуб.
Казуса написа: информации за доста отминали времена...
Delija написа:Униженията, които се струпват едно след друго на главата на съдийското отборче от покрайнините на София, са нещо напълно естествено. Всичко на този свят се връща. Не може цял живот да се стремиш да печелиш с нечестни прийоми и да очакваш нещо положително, когато дойдат истинските мачове. Ми няма как.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 119 госта