Журналисти разкриха тайната за милионите на Майкъл Чорни
e-vestnik
Михаил (Майкъл) Чорни беше собственик на МТел, на в. “Стандарт” и ФК “Левски”. За вестника и отбора мнозина у нас смятат, че той още е фактическият собственик.Издателство „ОЛМА Медиа Груп” готви за печат книга, която обещава да стане бестселър и от двете страни на Атлантическия океан. Руският журналист Андрей Калитин и американският репортер Александър Грант няколко години бяха по следите на човека, когото експерти от цял свят наричат истинския „кръстник” на руската мафия. Това е Михаил (Майкъл) Чорни, герой от хрониката на „алуминиевата война” в началото на 90-те, в момента позабравен в Русия след изненадващото си бягство в Израел още през 1994 г. (виж справка за него по-долу).
Вчера от Москва дойдоха съобщения, че срещу единият автор на книгата – Андрей Калитин – е извършено покушение, но той е жив, стрелецът не е успял да го уцели.
Днес Миша-Майъкъл Чорни, добре известен и в България, живее спокойно в Тел Авив, фактически в полулегалност. И до ден-днешен Чорни не може да даде обяснение за произхода на милиардите долари, с които избяга от руския хаос и се появи в Израел. Документалната книга дава представа откъде идват парите и къде се крие силата на руския олигарх №1 Михаил Чорни, по-известен в определени кръгове като „Миша-крыша” (Миша шмекера – от руски, жаргон).
Руският сайт compromat.ru дава подробности за книгата. Ето какво разказва там единият от авторите - Андрей Калитин:
”Когато започнахме разследването преди две години, искахме да разберем кой и как може да стане олигарх в Русия. Откъде възниква първоначалния капитал? Имали ли са те политически покровители и контакти с криминалния свят? Не сме имали за цел да направим търговски полухудожествен блокбастър за живота на олигарсите, с каквито сега е пълно на пазара. Интересуваше ни реалната история на произхода на това фантастично състояние, корените на които без съмнение тръгват от началото на 90-те. Именно там ние намерихме следа, който ни отведе към Михаил Чорни – според нас първият олигарх в Русия. Днес той почти с никого не общува и живее в доброволно изгнание в Израел. Този „черен” милиардер е интересен с това, че не стана олигарх в цивилизования смисъл на думата а ла „Форбс”. С поведението и контактите си той не прилича на никого от другите богаташи. Той се предаде, загуби влиянието си и остана в паметта на руския бизнес-елит с прякора „Миша-крыша”. Опитахме се да разберем защо стана така”.
От 20 години Андрей Калитин прави криминални разследвания. Телевизионните му изяви по „Първи канал”, РТР и НТВ неизменно събират огромна аудитория. За тях през 1999 г. той получи наградата „ТЭФИ”. В продължение на 10 години Андрей работи заедно с друг известен журналист Артьом Боровик, издател на „Съвършено секретно”, до трагичната му смърт през 2000 г. В бранша Калитин има репутацията на „последния мохикан” на този жанр, на човек, който не търпи конюнктурни спекулации. В основата на последната книга стоят 25 уникални интервюта, които не са публикувани никъде.
„Гвоздеят” на книгата е уникалното углавно дело за фалшивото авизо* с чудовищни по размаха си разхищения в банковата сфера в началото на 90-те. Тогава от Централната банка в Русия чрез платежни нареждания бяха откраднати няколко милиарда долара. Грандиозната афера, която едва не разби финансовата система на държавата преди 15 години, има оглушителен резонанс. Във връзка с тези престъпления бившият министър на вътрешните работи Анатоли Куликов поиска от Върховната прокуратура да ускори разследването на дейността на Чорни. Но това бързо заглъхна, а делото – стотици страници – изчезна.
”Намерихме тези томове бумаги – разказва Андрей Калитин. – Открихме ги в… Америка. И те ни дават основание да попитаме: тези „авизови” пари ли са началният капитал на Чорни?”
Особено място във възхода на Миша имат отношенията му с Артьом Боровик. „Четох интервю за Михаил Семьонович, което той даде преди две години – продължава Калитин. – Тук има един важен момент. През март 2000 г. Чорни е трябвало да се срещне с Боровик за обсъждане на съвместен бизнес-план. Тогава аз работих в „Съвършено секретно” и прекрасно си спомням онзи четвъртък, 9 март, в който загина Боровик. Артьом излетя за Украйна заедно с Зия Бажаев – бизнесмен от Чечня, чийто брат Муса и днес има нефтен бизнес в Гершон. Боровик замина за среща с Леонид Кучма – президентът на Украйна. За това пътуване и срещата с Бажаев знаеха само близките сътрудници на Артьом. Тайна беше и, че ще се вижда в Чорни. Очевидно бе, че Чорни искаше да купи акции от холдинга „Съвършено секретно”. Работата обаче не е в това. Мен ме ужаси съвпадението на дати и събития. В онова интервю Чорни споделя, че „ако Артьом не бил заминал за Киев, всичко с него щеше да е наред”.
Неотдавна агенциите съобщиха, че „държавните органи разполагат с материали, доказващи остър кофликт между Михаил Чорни и семейството на Бажаев”. Става въпрос за началото на 90-те и е свързан с подялбата на милиарди долари, похитени от Централната банка в резултат на серия крупни афери. Организаторът на това престъпно деяние бяга с парите зад граница, а партньорите му, осъществили фалшивите авизо от банки в Чечня и Дагестан, остават в Русия. Според държавните органи партньорите в Русия са си поделили 20 процента от похитеното или по-конкретно – 200 милиона долара.
Авторите се срещат и с високопоставен сътрудник от руските спецслужби, който е разследвал Чорни. Той потвърждава напълно версията им за първоначалния капитал. „Когато в началото на 90-те в руската банкова система масово бяха вкарани фалшиви авизо, от Централна банка претупаха тази версия, а прокуратурата не реагира навреме – разказва служителят. – По онова време с този вид мошеничества се занимаваше МВД, но заради мащабите на престъплението и заплахата за националната сигурност, ни включиха в разследването. Бързо стана ясно, че лавината от фалшиви платежни идва по линия на алуминиевия бизнес. Координатор на незаконната операция бе именно Михаил Чорни, който лично се договарял с посредниците. Тогава за пръв път бе забелязано сътрудничеството му с Бажаев. Преговорите са се водили в хотел „Россия”, в чийто списък фигурират имена от сорта Али, Ахмед, Умар… Това е само един епизод. Установихме, че от дагестанския клон на „Банка России” към главния офис на Централната банка са изпратени две фалшиви авизо за около два милиарда рубли. Проследихме ги. Те са раздробяват и разпръсват в различни банки, но в крайна сметка се събират на сметка на фирмата на Чорни „Транс Сис Комодитис” като плащания за продукцията на алуминиевите заводи в Новокузнецк и Красноярск. Освен това до офиса на Чорни в хотел „Россия” имаше няколко фирма-еднодневки, чрез които се перяха пари. Самият той пък живял в квартира, който не рядко давал под наем на Джохар Дудаев.
Средствата, получени от Чорни в аферата с фалшивите авизо, излизат от рамките на приличието даже в престъпния свят, твърдят руските спецслужби. Ето защо той бяга от Русия и се крие в Израел.
Наскоро изгнаникът от Тел Авив пак напомни за себе си. Миналата година той подаде иск в лондонския съд да бъде признат за собственик на 20 процента от акциите на „Русал”, но получи отказ. Сега претендира дори за 40 процента от алуминиевия концерн. Явно „Миша-крыша” пак включи калкулатора…
Справка
Михаил Семьонович Чорни е роден през 1952 г., гражданин на Израел. Един от първите кооператори-цеховици в СССР. Заедно с брат си Лев в началото на 90-те години основава фирмата „TWG”, която скоро придобива контрол върху практически целия алуминиев отрасъл. В Русия е съден по няколко дела за фалшиво авизо, но нито едно от тях не е завършило с присъда. В много страни неведнъж са го подозирали в пране на мръсни пари и връзки с мафията. В Израел в момента също се води дело за пране на пари и подкупване на политици. Забранено му е да влиза на територията на Великобритания, САЩ, Швейцария, Франция и България. Чорни беше собственик на най-големия и единствен до 2000 г. мобилен оператор в България МТел (продаден по-късно на австрийския телеком), на в. “Стандарт” и ФК „Левски”. Сега официален собственик на “Стандарт” и ФК “Левски” е Тодор Батков, адвокат и пълномощник на Чорни в България
..та кои викаш са простите и необразовани хора
