Българската футболна журналистика и фенски статии 2

[Delija]

Преди 9 септември фашистки поздрави, след него на Мусала - с бюста на Сталин.

[Мичо]

Сталин от годината на създаването красеше стадиона на комунистическото отборче ЦДКА, ЦДНА ЦДВА ЦД не знам си кво или което от останалите 20 имена нна това подобие на отбор.
А подобни идиотизми аз не чета, казал съм, тия сектански глупости, четете си ги, мастрлубирайте си над тях, ваша си работа, аз с болни хора не мога да се занимавам.
Апропо, какво ми говориш за националния, добре че както каза твоя бог и кумир ГА, Стоичков му уредиха световното 94та та да направи неща!
На колене пред ГА, Ото, и другия път няма да тичаш само да му се кланяш, направо разкопчаваш и почваш
Да не забравиш и Дели да извикаш!

Дели, ти тъп ли си, ясно е, че не е ГА, просто е в тоя стил, както и на другите болни мозъци в синьо и червено в идиотския сайта, на ГА, този на който се кланяте

[otto]

СЕГА СА С ДС-АГЕНТИТЕ И ДПС НЯМА ТАКАВА НАПАСТ

[itsoVIII]

дайте по-бавно, че не мо'ем да четИм толкоз брже

[Delija]

Определението за Левски е само едно - мазният и хлъзгав продукт, символ на всяка власт.

[Мичо]

Оте, оди лапай на Га ти казах, бе, добре че беше тоя да разкрие как оня от Каталуния с измама взе Златната топка.
Четете, четете и се облъчвайте, сектанти!

Дели, май ти нещо ми блъскаш на мазен и хлъзгав продукт, ем се правиш на стриктен спрямо идиотите журналя, ем тайничко четеш и се празниш на идиотизмите в сайта на същите тези, мръсния сайт, пълен само и единствено с помии..
Та кой е мазния и хлъзгав?

[Мичо]

http://www.sport1.bg/sport1/node/87006
Интересно, сега погледнах читателските статии, само забележете, веднага си личи философията.Една статия на Левскар, пише за Левски, анализира, мисли..Панчаревското подобие на отбор даже не и споменато, съвсем нормално, защо да мърси статията читателя...
И две на сектанти, естествено и те за Левски, злобни, лъжливи, както всичко свързано с комунистическия отбор
Едната е пуснатата тук, другата е на лицето Петко Суровянски, и всичко това в сайта на най-големия ГА!!Това е, Дели, нека автора не е ГА, ние, които можем да мислим, хващаме приликата, а вие, които чакате да прочетете какво да мислите, няма как да я усетите.Ото поне не лицемерничи, а направо си признава, че с ГА нещо има такова, по тънката част.

[itsoVIII]

Добрата новина - пловдивският футбол се събужда за нови подвизи
Пет, 2008-03-28 19:26, sport1.bg
През тази пролет, ако има нещо истинско и неподлежащо на никакви обструкции, то това е пробуждането на Ботев Пловдив. Оказа се, че дори половин милион лева са били достатъчни един голям клуб, безспорно третият по значимост в България, да получи своето право да мечтае за нови успехи.
Да погледнем фактите. Ботев размаза Славия, победи Локомотив София за купата и завърши наравно за първенство. При това го направи в столичния квартал „Надежда". Предстои им мач с Левски, който, смятам, че няма да загубят, а може да се напънат да измъкнат нещо и от бъдещия шампион.
Ботев вече е на полуфинал за купата на България, и аз не съм от тези, които убедено твърдят, че трофеят е заплют за Литекс. Ако има отбор, който няма да се съобрази с никакви предварителни прогнози, то това е Ботев Пловдив. И ще бъде чудесно, ако „канарчетата" успеят да се докопат до евровиза, независимо че нямат стадион, на който да играят мачовете си.
Най-важното обаче дори не са резултатите, които са доста позитивни. Важното е, че Ботев започва да играе футбол, който напомня за онова, което беше този уникален клуб допреди 15 години. Вероятно заслугата е и на треньора Тенев, защото тим като Ботев не може да избяга от своята идентичност. За да побеждава, за да си върне мястото в елита, Ботев трябва да играе своя си футбол. Който е специфичен и неподлежащ на никакво сравнение. Който е гледал Ботев през 80-те години, знае за какво пиша.
Футболът си е футбол, но той не би бил това, което е, без публиката. Възраждането на „жълто-черните" ме връща в едни времена, в които стадион „Христо Ботев" бе препълнен. Пловдив е най-футболният град в България, а тамошната публика заслужава да гледа най-доброто. На много други места при това състояние на нещата публиката щеше тотално да се оттегли, пловдивчани обаче са от друго тесто. Те са по-верни на отборите си дори от привържениците на Левски и ЦСКА. И в много отношения по-истински фенове, защото не се влияят от дреболии като временните резултати и мястото в таблицата.
С огромно удоволствие бих приветствал връщането на Ботев в евротурнирите. Все пак те са отборът, който победи Барселона и Байерн Мюнхен в Пловдив. Незабравими мачове, останали в съкровищницата на българския клубен футбол.
Не мога да не напиша няколко реда и за другия отбор. Локомотив Пловдив постигна големи успехи преди няколко години, но тимът беше загубил своята изконна идентичност. Процесите, които се развиват сега, обнадеждават, че и Локото ще си върне пловдивския облик. Годината за тях изглежда трудна, но пък победиха ЦСКА и Левски, което е атестат за качествата на сегашните играчи.
Въобще радостното е, че от една, макар и по-ниска откъм амбиции и фортиции, база Ботев и Локото вървят към местата, които исторически им принадлежат. Те никога не са били като отборчетата от миманса и бих казал, че когато Пловдив има силен футбол, ще имаме и силно първенство.

Жаклин Михайлов, Дон Балон

Аз да си призная, след ЦСКА и Марек, симпатизирам на Ботев /Пд/...Така че с този анализ на ЖМ съм съгласен

[sasho_1989]

[itsoVIII]

Шансът на таланта
Автор: Георги Атанасов
Той трябва да е на точното място и във вярното време

„Актуалните имена като Иван Иванов, Генчев, Какалов, Георги Христов, Мирослав Манолов и Марчо Дафчев намериха ново начало, след като се разделиха или разминаха с ЦСКА и Левски“

Наред с безкрайните футболни абсурди през настоящия сезон ставаме свидетели и на няколко оптимистични индивидуални пробива. От есента насам все по-видимо изпъкват силните лични изяви на неколцина млади и не толкова млади футболисти – Иван Иванов (Локомотив Пловдив), Станислав Генчев (Литекс), Георги Какалов и Георги Христов (Ботев Пловдив), Мирослав Манолов (Черно море), като към тях с определени условности могат да бъдат прибавени имената на Марчо Дафчев (Локомотив София) и Саша Симонович (Славия). Независимо от различията във възрастта и спортните им биографии за всички от споменатите е характерно, че намериха ново или второ начало в кариерата си, след като се разделиха или разминаха с двата основни клуба у нас.
Тези играчи, както и мнозина други през годините, опровергават тезата, че „Армията“ и „Герена“ са най-добрите места за живот на футболните таланти у нас. Поне що се отнася до психологическия климат за скок в кариерата или за реанимация след период от криза. При Иван Иванов и Миро Манолов диагнозата е най-ясна – както е модерно да се казва напоследък, те изригнаха, съответно на „Лаута“ и на стадион „Тича“, след като излязоха от магнитното поле на максимализма в ЦСКА, което очевидно бе сковало краката им. Това най-вече се отнася до нападателя, тъй като защитникът бе пробван за титуляр още от Йешич преди три години, но неговата юношеска възраст очевидно не можеше да надмогне историческите стереотипи в Борисовата градина.
И двамата несбъднати засега армейци платиха данък за своята младост, която се превърна в проблем през последните петнадесет години, когато почти перманентната управленска криза в ЦСКА поставяше треньорите в условията на непрекъснат цайтнот и всички те, с изключение на Димитър Пенев през сезон 1988/99, бяха принудени на търсят и абсолютизират резултата за сметка на педагогиката и перспективата. И затова мнозина не лоши футболисти се реализираха на различен адрес, след като по една или друга причина не получиха шанс в ЦСКА. Актуалните примери Иван Иванов и Миро Манолов само потвърждават задържащия ефект на синдрома „на всяка цена“, който за добро или за лошо властва в средата на най-авторитетния български клуб. Сигурен съм, че за успешното разгръщане на двамата в Пловдив и във Варна първостепенния фактор е освобождаването от пресата на максимализма, която е истинска гилотина за младия кандидат за слава.
Това заключение важи и за по-големия от тях Марчо Дафчев, който също стъпи на „Армията“, но намери реализация в Ботев и най-вече в Локомотив София, където са свикнали да чакат и да прощават неравната сюжетна линия в изявите на артистите като майстора на преките свободни удари и нестандартните голове. И така в „Надежда“ Марчо намери своята сбъдната футболна съдба.
И докато талантите обикновено трудно пробиват в ЦСКА, защото в този клуб няма време за експерименти и сантименти, в последно време от другия полюс - „Герена“, идват все по-чести сигнали за недооценка и разпиляване на вече доказани играчи. А в редицата на изпуснатите дивиденти наред с Илиян Стоянов, Георги Чиликов, Тодор Колев... могат да бъдат включени Станислав Генчев, Саша Симонович. А защо не и Емил Ангелов плюс Милан Коприваров? Първите трима обаче са далеч, последните двама все още се адаптират в Ловеч и на „Овча купел“, докато новият национал и сръбският джокер вече се изплащат за доверието, съответно на Гриша Ганчев и Венци Стефанов. Да изпуснеш Генчев и Саша, а да доведеш на тяхно място карнавални бразилци, си е чиста проба глупост. А двамата полузащитници за разлика от Иванов и Манолов направиха не първи, а втори старт в кариерата си.
И така – на „Армията“ не дават шанс, а на „Герена“ го отнемат по средата на пътя... Оказва се, че под наложената медийна идеологема за либералния творчески режим в Левски се крие една малко по-различна и доста неудобна истина. А именно – на стадион „Г. Аспарухов“ футболистите са подложени на тежък административен натиск от страна на една прекалено силна и авторитетна личност като изпълнителния директор Наско Сираков, който почти не оставя поле за личен избор на работната сила по фланелки и гащета. Драматичните колизии около контрактите и статута на Илиян Стоянов, Тодор Колев, Георги Петков, Емил Ангелов, Милан Коприваров, Игор Томашич, Станислав Ангелов... с пълна сила потвърждават впечатлението, че на „Герена“ не е лесно дори да си титуляр и национал. Когато финансовата манна небесна от Чорни позволяваше да се плащат европейски заплати „диктатурата“ имаше човешко лице чрез доволните физиономии на Гонзо и Топчо, но сега вече не е така...
И още нещо – наистина ФК Левски водят правилна политика за налагане на собствени възпитаници в сравнение например с ЦСКА, но защо ми се струва, че последните двама сини таланта – Валери Домовчийски и Николай Димитров са някак стреснати, некатегорични, уязвими и меки?
И то в условията на един немислим за връстниците им от другите цветове медиен комфорт под мотото „План 21век“. Интересното е, че и двамата са подчертано интелигентни момчета, идващи от по-особена, нетипично левскарска среда, и за тях очевидно нещо не е наред под менторския тон на Наско, припевите на Мъри и хитовете на Батков...
Всичко казано дотук естествено налага обобщението, че най-изявените млади нападатели у нас в момента – Георги Какалов и Георги Христов, трябва да благославят съдбата, че ги задържа в Пловдив, вместо да ги изпрати преждевременно на „Армията“ или на „Герена“. Колкото и дискусионен да е президента на Ботев Димитър Христолов, колкото и парите под тепетата да са по-скромни, поне въздухът край Марица е по-здравословен за таланта. Ако ставаше дума за световен гладиатор като Христо Стоичков, все едно дали наоколо минава Темза, Сена, Дунав или Волга, но за момчета, които се движат по тънкия косъм на оцеляването във футбола, душевният комфорт е изключително важен.
Шансът на талантите у нас е да се окаже на точното място и във вярното време. Така, както личният скок на Георги Какалов и Георги Христов съвпадна с отборния полет на канарчетата. Оттук нататък двамата нападатели вече ще могат да направят следващата крачка не като бледни дебютанти, а като доказани фигури, които се борят не за оцеляване, а за главни роли на голямата футболна сцена. И, ако все пак облекат червения или синия екип, ще го направят със собствен футболен капитал и няма да чакат нито сърдечен кредит на доверие като „рожби“, нито да изплащат медийна ипотека като всевъзможните чужди „перли“...

Назаем от в. "Тема Спорт"
donbalon.eu, събота, 29 март 2008

[itsoVIII]

Миражи от сините кошмари
Автор: Явор Пиргов петък, 28 март 2008, donbalon.eu
За ЦСКА остана забавлението с опитите да бъдат злепоставени
Броенето в родното първенство започна. Но не предстартовото, а финалното. След малко повече от едно денонощие ЦСКА ще узакони титлата си в Надежда. Рекордната, 31-ата, юбилейната... Независимо с каква игра и резултат, но червените ще триумфират срещу Локо София и на практика ще подпечатат тоталното си превъзходство през този сезон.
И никой не се съмнява в думите ми, макар и мнозина да получават обриви, когато те им кънтят в ушите. Защото истината понякога е безмилостно жестока и много боли. А у нас и трудно се приема. Но е факт. И за огромното съжаление на всички пророци, червените оцеляха в една от най-трудните си години и разбиха на пух и прах кривите сметки на зложелателите си. А те не бяха една и две, и се сменяха като на кръчмарска хартия, през месец-два.
Първо бе евроунижението. Някъде в края на септември за първи път научихме, че Тулуза е джудже в сравнение с Тампере, а френското първенство е горе-долу като финландското. Тогава основополагащото във всички коментари и прогнози бе, че Левски е съсредоточен във вътрешната ни надпревара, дори е много полезно, че е отпаднал от скиорите. Сините били получили отрезвителен урок, който ще им помогне да израстнат още по-големи, силни и можещи. На съвсем другия полюс бяха пратени обаче армейците. Злощастното и доста щастливо попадение на Жиняк бе прието като национален празник от една част от България. Срамно, униженизително и какво ли не още бе наричано отпадането на ЦСКА от евротурнирите. Прогнозите бяха тотален крах на момчетата от Борисовата градина. Нейсе, свикнали сме. Нали само преди две години бе зачеркната и една победа на Анфийлд... Какво друго можехме да очакваме. Но за разлика от заключенията на пророците, червените не се сгромолясаха, а бавно и методично трупаха победа след победа.

И тогава дойде отпадането от турнира за купата. Това сякаш даде допълнителен импулс в сините мечти, халюцинации и миражи. На Герена бързо забравиха мъките срещу Локо Мездра и изцепката се роди: "На 2-ри декември първенството ще има нов лидер". Е, дойде и тази дата. Даже и отмина, но на 3-ти класирането си беше същото, почти. Един бразилец, с номер 84 на гърба бе направил разликата още по-убедителна. Промяна наистина имаше, те дори бяха 2. Не стига, че ЦСКА дръпна в класирането, а Левски, който зимува извън тройката се сдоби и с нов треньор. Макар и само за 2 дни, но Мъри Стоилов го нямаше и бе заместван от помощника си Емил Велев. Разбира се, кризата бе надживяна и дойде новата порция заклинания.

ЦСКА ще рухне през пролетта, футболистите умиращи от глад бойкотират шефовете си, Левски ще се забавлява и ще грабне титлата. И пак греда! По това време май Стойчо Младенов и неговите момчета са стоели със "заключени" пръсти на краката и ръцете против уроки. Пролетта започна, както завърши есента. А вместо да намалява, разликата се увеличаваше. И в един момент се оказа, че Левски не се забавлява. Смехът бе за тези, които ги гледаха отстрани. И мечтата за "синя" титла бързо се изпари. Всъщност тя щеше да умре много по-рано ако не бяха футболните ни рефери Кознички, Ристосков, Цветан Георгиев... Сигурно помните същите тези господа какви дузпи дадоха за игра с глава, например. Или не дадоха, но това е доста маргинален и тривиален проблем, на който сме свикнали отдавна. То си е част от действителността и вече никой не му обръща внимание. Думата ми беше, че изведнъж и много изненадващо за едни, а за други (между които бях и аз) въобще, Левски спря да се забавлява. И типично като шопите решиха, че на тях като им е гадно и другите трябва да не са по-добре. Оказа се, че ЦСКА е най-сивият, най-скучният, най-слабият шампион, който ще има България в последните години. Добре де, а защо тогава галактическите бразилци, междузвездните мароканци, в комплект с "балканския Марадона" Тасевски, трансферните цели на Арсенал, Реал и още няколко по-нискоразредни тима като Нюкясъл, Порто и кой още беше, не успяха да спрат ЦСКА. Причината, че на Левски не им е интересно в България и са за друго първенство, признавам си не я приемам.

А може би съдиите са основоположниците на червения триумф? Тези, които вече някъде около 3 години не са отсъдили дузпа в ущърб на сините? Смешно и несериозно е да се смята, че подчинените на Боре Александров, които издигнаха в култ Живко, Игор, Топчо и компания са помогнали или ще го направят по някакъв кой знае колко фрапантен начин на ЦСКА. Да, през есента Генов даде дузпа за интервенция на Данчо Тодоров срещу Велизар, а пред няколко дни бе отменен гол на Видима за нарушение на Неи срещу собствения му вратар, но в сравнение с това което са получавали преследвачите на червените е капка в морето.

И така да се върнем на утрешния мач. За всеки е ясно, че Локо няма потенциал да спре червените. Просто прехвърлилите христова възраст Коилов, Орачев, Гошо Марков, Саша Антунович, които я карат на последни издихания няма как да се противопоставят на Велизар, Тунчев, Бадема, Данчо Тодоров, Тошко Янчев. При положение, че ЦСКА със сигурност ще спечели, то единствените страхове вече се състоят в това накрая на шампионата разликата с Левски да не надхъврли 20 точки. Защото сините не отиват на разходка във Варна, а им предстоят и мачове с Ботев, Славия... и ЦСКА. Така че напълно вероятно е армейците да се отдалечат толкова, че дори на Герена да не могат да им дишат прахта. И затова вече се търсят оправдания. И тъй като на всички е ясно, че трудно ще бъдат намерени генерални такива, то ще се работи на парче, мач за мач. Сега е, че бившият шеф в Борисовата градина Стефан Орманджиев бил пратил свое протеже да помага на ЦСКА. Може, но малко вероятно, а ако погледнем фактите дори невъзможно. Съдия на утрешния мач е Николай Йорданов. Разглеждайки статистиката ще видим, че той вече е имал веднъж възможност да спасява червените, но не го е направил. Става въпрос за гостуването в Пловдив, когато армейците загубиха от Локо и отпаднаха за купата. В същото време международникът вече е "обличал" фланелката на столичните железничари. През есента именно той им свири мача в Благоевград. Помните ли го? При 1-1, даде абсолютно несъществуваща дузпа за червено-черните, а после не посмя да отсъди напълно редовна в техен ущърб. В крайна сметка хората на Гигов спечелиха с 3-1. Същият този Йорданов бе и кадемът за Локо при визитата на съименника от Пловдив в първия пролетен кръг, когато те стигнаха до обрат за 2-1 в тяхна полза.

Дали в първия случай помощта на съдията е била умишлена не можем да кажем, но при положение, че веднъж е помогнал на един и е работил в полза на неговата кауза, е несериозно да се мисли, че изведнъж ще обърне "свирката".
Все пак всеки има своята истина, теория и най-вече оправдание. Такова няма смисъл на този етап да търсят на "Армията". За тях остава да се забвляват с неистовите опити да бъдат злепоставени и да градят отбор за догодина, когато са длъжни да увеличат мощта и да докажат хегемонията си. А междувременно да празнуват.

Честит юбилей!

[itsoVIII]

Сини листчета в Стената на плача
Автор: Любомир Серафимов,
donbalon.eu, петък - 28 март, 2008
ЦСКА, с декрет или без декрет, с Добри Джуров или без него, с АС-23 зад гърба си или не, се запази като клуб със своя най-голям капитал – обичта на половин България
Не знам дали адвокатът на изгонения от България като заплаха за националната ни сигурност Майкъл Чорни, като е ходил в Йерусалим "на спявка" при Бащицата, е пъхвал с надежда във фугите на Стената на плача традиционното листче със съкровено желание. Мога да се обзаложа обаче, че със сигурност в листчето си би написал: "Господи, закрий ЦСКА!". ( И Мичо иска същото ) Същото вероятно би поискал и византиецът комунист (какъв оксиморон!) Томас Лафчис. Господ дава, ама в кошара не вкарва. Никой не може да съживи мъртвец, освен ако той не се казва Исус Христос и ако творецът на това чудо не е самият Бог. Отмират неща, които са ефемерни. Не изчезват истинските стойности, проверени от времето.

"Четирибуквието" може и да дразни мнозина в родния футбол, но е незаобиколим фактор, макар някои "пророци" преждевременно да запяха заупокойна за ЦСКА в последните 18 години и нещо. Ядец! Не се гаси туй, що не гасне, е казал поетът. Срещу него може да ритат военни министри като Сталийски, които неуспешно се опитват да имитират знака на победата, показван от велик човек като Чърчил. Или политически еднодневки като Бъки Бомбата, който, ако имаше как, би взривил "поделението" подобно на мавзолея. Или пък устати "народни трибуни" като Татяна Дончева, която, случайно или не, бе адвокат на Светия синод и... Лафчис. Историята обаче извървява своя неумолим ход, независимо от нашите съкровени желания...

Сега, от дистанцията на силно проточилия се преход, може уверено да се твърди, че слуховете за неизбежната смърт на ЦСКА в новите политически условия се оказаха силно преувеличени. Нека погледнем фактите – трусовете през 90-те години, довели до практическото абдикиране на червените от борбата за титлата и петите места в крайното класиране отдавна са забравени. От началото на новия Милениум се наблюдава "изненадващо" равенство между историческите съперници в родния футбол. От 2000/01 г. насам сините имат 4 титли, армейците вървят към третата си.

Единствено пловдивският Локомотив успя епизодично да се вклини в "червено-синята мъгла, която урежда мачове, купува съдии, корумпира футболни хора". Както преди това направиха многострадалната Славия и Литекс на Гришата. Кристално чисти титли, за разлика от тези на ЦСКА и Левски, разбира се. Нищо, че на един мач в Кюстендил преди повече от десетилетие посрещнаха белите с красноречивия транспарант "Здравейте, купени шампиони!". Същата тази Славия след време се оказа от другата страна на амбразурата, когато изигра ролята на агнец за заколение в двубой на "Лаута". Ех, ако срутеният стадион в Пловдив можеше да говори, какво ли би разказал за "титаничния" сблъсък с Литекс през шампионския сезон на ВИС, пардон Локомотив 1936, пардон Велбъжд, или както и да се нарича онова формирование, вече съвсем се обърках.

В годините на мътния преход остана само един единствен мастит футболен велможа, който не се уреди с трофей – Николай Гигов. За да не му се смеят себеподобните и той се нахъса да обещае шампионска радост на... на кого, всъщност? На управителите на "Син Сити", сина на Тонев и посинелите от дългото чакане фенове като Румен Първанов, които поименно се броят в "Надежда". Абсолютно е сигурно, че Кичо Добрев ще вдигне трофея в крайния квартал пред многохиляди ликуващи тълпи, презрели опасността от покрива на съоръжението до тържището в "Илиянци" на главите им да се изсипе някоя ламарина по тон и нещо. Като казах "тържище", та се сетих за кристално чисти двубои като онзи в тишината на "Лаута" (пак "Лаута"!) преди няколко седмици. Какъв обрат, какво чудо!

Странно нещо е футболната логика – днес си горе, утре – забравен. Преди Девети Славия е безспорният властелин на футболната мода у нас, колекционира купи, фенове, авторитет. В средата на 40-те години столичното Локо е може би най-популярният футболен клуб у нас. И по-късно мачовете между двата тима събираха над 25 000 зрители на Националния стадион. Днес тишината е не само бяла, но и червено-черна. А на трибуните тук-там няколко мохикани, гонени от носталгия по своята младост. Типичен пример за сблъсъка на съкровените желания с реалността.

Питам се какво ли спечели Славия от онази титла, срещу която дори някои стари слависти възроптаха. Пълен стадион в полите на Витоша? Ново поколение привърженици? Или Литекс с двата им трофея. Феновете на ловчанлии със сигурност останаха под границата на статистическата грешка, тях не ги лови кантарът на социологическите изследвания. Всъщност спечелиха журналистите царедворци, които бяха черпени с по няколко екскурзии в чужбина на аванта, а авантата, знае се, е чиста печалба. Пловдивският Локомотив е друг случай – той си има своите верни адепти, които няма да му изневерят, дори и ако трофеите подминават гара "Лаута". През годините Локо си изгради имиджа на честно борещия се и нерядко прецакван клуб, любим на културната общественост под тепетата. Как ли тя посреща циркове като онези с Литекс и Локо Сф? Как ли се примирява с потресаващите футболни познания на своята Желязна лейди? Или с пируетите на неподкупния бивш съдия Наско Узунов, който кой знае защо реши да си тръгне целият в бяло?

Логиката на събитията във футбола ни може и да е сурова и не дотам справедлива, но ЦСКА, с декрет или без декрет, с Добри Джуров или без него, с АС-23 зад гърба си или не, запази своя най-голям капитал – обичта на половин България. Той, а не милионите на Митал, сладките приказки на Томов или пък спортните пристрастия на "социалния" президент Първанов катапултират армейците към Първото място. Което може да бъде оспорено единствено от другата половина на България – в синьо. Ето защо Батковци лелеят за закриването на ЦСКА. Тогава никой няма да им пречи в кушията с един кон за стахановското преизпълнение на План 2007, 2009... 3006.

План........3006

[Мичо]

Ице, Ице....
Болен човек си щом ги четеш всичките тези буламачи.

[itsoVIII]

е кажи ся, че не искаш да закрият ЦСКА Ако го признаеш, утре ще те черпя

7 дни спорт: Гриша Ганчев купува “А” група
28 март 2008 01:57 donbalon.eu
Евроком и още три телевизии наддават за правата на първенството
Притежаваната от Гриша Ганчев телевизия Евроком иска да купи тв правата на "А" група и да показва директно всички мачове. Това съобщи сайтът Sportline, който по неофициална информация се издържа от собственика на Литекс.
Новината гръмна часове след срещата на футболните босове в "Царско село" в столицата. Те се обединиха около идеята през лятото да се проведе явен търг за тв правата на "А" група. Сега ги държи БНТ, но Евроком има намерение да извади далеч по-сериозна сума от националната телевизия. Говори се за 2 млн. лв., в момента те струват 620 000 долара.
В битката за "А" група ще участват още Диема, ТВ 7 и дъщерната й Кейбълспорт 7.
Идеята на Ганчев е кръгът да се играе в три дни - петък, събота и неделя, като телевизията да показва директно всички мачове. Три двубоя ще бъдат кодирани и ще вървят по спортен канал.
- От футбол не разбирам, нито от телевизия, нито от права, нито от пари. Питайте Ангел Бончев - коментира Ганчев.
Наскоро той се зарече да превърне Евроком в третата телевизия в държавата след Би Ти Ви и Нова. Каналът на Ганчев излъчва мачовете от Бундеслигата, Шампионската лига по волейбол, световните серии по плажен волейбол, автомобилните серии DTM, Формула 3000 и др.

[Мичо]

Ице, не е темата какво мисля аз за ЦСКА.А е за журналистиката.
И е желателно малко повече качествени статии защото темата се превърнала в абсолютен кенеф
Кой ква помия види в Спорт1 и веднага я бацва тук, в повечето случаи и без да я прочете даже както видяхме в някоя от темите Ото и Бай Иван как се възмутиха на заглавието без изобщо да си направят труда да прочетат статията.