Една раздяла би донесла плюсове за всички
Трансферът на Велизар Димитров е най-доброто, което може да се случи и на него, и на ЦСКА тази зима. Евентуалната промяна би трябвало да има положителен ефект и за двете страни, които протяжно се разделят след 6-годишното пребиваване на играча в Борисовата градина.
Техничният халф бе неотменна част от най-новата история на червените. Той бе с решаваща роля за двете последни титли и за последните - макар и не чак толкова ярки - успехи на клуба. През новия век няма друга фигура, която толкова дълго и силно да е ангажирала феновете в Борисовата градина. Същевременно - въпреки класата си, въпреки обичта на сектор Г и въпреки не конфликтния си характер - Велизар тъй и не можа да се утвърди като лидер в най-успелия български клуб.
Днес, когато ЦСКА и Вили мудно се разделят, търся причините за споменатия разнобой. Защо се получи така, че този футболист не можа да се превърне в легенда и да застане редом до най-великите в историята на червените? И защо въпреки ширещото се мнение за големия му потенциал, той не се утвърди в първия ни тим и не можа да стигне до трансфер в големите футболни първенства?
Не крия, че не рядко(особено напоследък) съм бил критичен към изявите на Велизар. Дори много пъти твърде критичен. Може би и той да е давал поводи за това, а може и да съм „пресолявал понякога манджата" с прекалена взискателност. Тъй или иначе, факт е че в последните 2-3 сезона Димитров е твърде различен от периода 2002-2005 г. Защо се получи така?
Мисля, че основната причина за това се крие в мотивацията. Видно е, че тя оказва доста сериозно влияние в някак уж „непукиста" като характер Велизар. През последните няколко сезона халфът сякаш се насити на всичко в Борисовата градина и трудно намираше нещото, което да го стимулира максимално.
Много пъти, особено във вътрешното първенство и в не много завързани мачове, Вили сам създаваше впечатление, че се пести и в големи периоди от играта стоеше някак изолиран. Смятам дори, че използвайки своята техника и не чак до там мощна физика, понякога си позволяваше да преиграва с артистичните си падания. Не че не е имало много пъти поводи за това и че не е бил един от най-малтретираните по българските терени, но и той често „попресолваше" нещата по отношение сриване, лягане, търкаляне. Освен това, пререканията с реферите, разправиите и жестикулациите се превърнаха в негов стил. Това се отнася най-вече за последните няколко сезона, в които и попаденията на предишния голмайстор станаха истинска рядкост. Тезата за липсващата напоследък мотивация при Вили се потвърждава и от изявите му в националния отбор. При не особено честите му викания в първия ни тим, той винаги излизаше 10-кратно по-нахъсан и концентриран.
Мнозина обвиняват Димитров, че в дербитата все нещо не му достигаше и все нещо се губеше. Може би да имат основания, особено що се отнася до мачовете с вечния съперник и - донякъде - в евротурнирите. Но феновете си спомнят и десетки решителни голове, асистенции и прекрасни изпълнения на червената осмица, някои от които донесли истинска наслада за ценителите на футбола. Тъй че всяко категорично крайно мнение би било неточно и некоректно. Отчитаме и това, че халфът страдаше от много контузии и за жалост почти ¼ от престоя му на Армията мина в лечение на тежки травми.
Евентуалният трансфер идва във време, когато Велизар все по-често бе въвличан в странични от терена и играта неща: той даваше самостоятелни пресконференции без знанието на треньора си, бе забъркан в основата на скандалното занимание с обърнатите джобове, а мнозина го обявиха за „постоянния скрит „контра-фактор" на официалната власт в съблекалнята. Дали е така - само Вили може да отговори. На факт е наистина, че напоследък очевидно техничният и притежаващ голям потенциал футболист бе далеч от това, което го доведе на Армията и което бързо му донесе обичта на агитката.
Тъй че, трансферът на Велизар ще е нужната доза свеж въздух. И за неговата спортна кариера, и за отбора, нуждаещ се от време на време да „смени батериите". Играчът вече ще има стимул да се докаже в нова обстановка като обори всичките си досегашни критикари. Плюс: да оправдае голямата сума - тези 850 000 евро, платени за него от унгарците и оценяващи по някакъв начин качествата му. Да не пренебрегваме много якият бонус в житейски план за футболиста, който ще взима в пъти повече пари в Залаегерсег.
Промяната би следвало да се отрази положително и на отбора. Със сигурност сега Стойчо Младенов ще може много по-лесно и безпроблемно да въвежда като стил и начин на игра това, което желае да вижда в действията и позициите в средата на терена. Поне що се отнася до мотивация, хъс и - най-вече борбеност - нещо, което бе ахилесовата пета на тръгващия си халф.
Всъщност, новата реалност ще е отличен тест за Вили. Но и много силно изпитание. Той ще попадне в съвсем различна и - със сигурност - много по-враждебна към него среда. Първо защото ще е чужденец, гастарбайтер. Второ, защото няма как да е сред тарторите там. И трето, защото ще е най-скъпо платеният играч в унгарският футбол. Тъй че всички маджари ще го гледат под лупа, а оправдания и инициативи с обърнати джобове няма как да има. Сработването в движение, без подготовка, направо в първенството и езиковите трудности ще са допълнителни проблеми пред перничанина. Но пък финансовите стимули би трябвало да го амбицират да се сбори здраво и преодолее всичко това.
Бъдещето ще покаже дали Велизар е способен на нещо повече и извън Борисовата градина. И какъв всъщност е неговият потенциал, който мнозина все още чакат да развие. Желаем му от сърце това да стане час по-скоро.
ТОДОР ШАБАНСКИ
Представям си какво им е първенството ако действително той е най-скъпо платения футболист