мн си тъпоъгълен
от: 01.02.2008
Бившият футболист на "сините" Владислав Радимов в най-откровеното си интервю: "В България 120 дни бях в алкохолен несвяст"
Левски
тозиРуският национал разкрива как пияни с Головской бягали от родните полицаи и набили в Швейцария "ченгето" на Левски
Бившият футболист на Левски Владислав Радимов разкри интересни подробности от 120-дневния си престой в София. Ексцентричният играч, който беше изгонен от ръководството на "сините" заради системен запой, си спомни за премеждията, които съпътстваха гурбета му у нас. Той разказа честно и открито за "приключенията на един руски футболист в България" в интервю за московския всекидневник "Спорт-експрес". В момента Радимов е футболист на Зенит (Санкт Петербург) и не изключва възможността този сезон да се окаже последен в изпълнената му с премеждия кариера. Периодът, който изкара в Левски, той нарича така: "Веселата България".
Юрий Голишак
Александър Кружков
"Спорт-експрес"
- Владислав, кой е най-големият нереализирал се талант, за когото си спомняте?
- Илшат Файзулин. Той имаше всичко, за да стане много класен нападател. Или Володя Лебед. Това хлапе на 17 години играеше за Днепър във Висшата лига.
- Къде е той сега?
- В Херсон, работи като треньор. А за Файзулин казват, че играе в една от долните испански дивизии.
- Преди време бяхте казали, че животът рано или късно си взема всичкия кредит, който дава.
- Да, така е. И все пак би било грях да се оплаквам от кариерата си. Повикаха ме за първи път в националния отбор, когато бях само на 18 години, а последния си мач изиграх на 31. Не се удава на всеки да играе 13 години в националния отбор. Аз съм един от малкото, които играха в първия шампионат на Русия, и до този момент все още съм във футбола. Често казват, че не съм имал късмета да се реализирам в Испания. Да, не станах Карпин или Мостовой, но аз също имам запомнящи се мачове. Просто по онова време бях по-мек, не се нервирах, че оставам резерва. А повечето от титулярите успяха. Вместо това аз направих грешка и отидох в Динамо. По онова време треньорът на Сарагоса ми беше казал: "Ние имаме 42 мача на сезон само в испанското първенство. В поне 20 от тях ще си абсолютно сигурен титуляр..." Аз обаче бях твърдо убеден, че трябва да съм на терена във всичките 42. След това
направих още една
грешка - развалих
нещата със Сарагоса
и се набутах в Левски
Начинът на живот, който водех тогава, беше пълен провал. Не излизах от нощните клубове, напивах се до припадък...
- Страшно, а?
- В България бях 120 дни. Почти всичките ми минаха в алкохолен несвяст. Утре си на тренировка, а предната вечер се мъчиш до разсъмване в дискотеката. Там със замах поръчваш двоен джин с тоник, девойки, бях див ерген... Представяте ли си как съм изглеждал на тренировките. Честно да си кажа, тогава исках да сложа край на кариерата си. Слава Богу, намериха се хора, които ме измъкнаха от калта.
- Кой ви измъкна?
- Ткаченко. Затова и сега работя с него. Герман ме взе от Левски и ме заведе в Самара. Там приятелите ми ме изпращаха всеки път, следяха ме да не кривна в някой нощен клуб. Ткаченко и генералният директор на Динамо Дима Иванов ме подкрепяха в този труден момент. А имаше и такива, които ме зарязаха веднага, след като провалих нещата със Сарагоса и като се разведох с първата ми жена. "Разведе се, провали живота си, затъва все повече, кво да го съжаляваме..." Така говореха за мен. Обаче после, като се върнах в националния отбор и станах капитан на Зенит, тези хора се върнаха при мен. Но аз зная, че не трябва да им вярвам и да разчитам на тях. А има и такива като Хохлов, на когото, ако му поискам $100 000, той земята ще преобърне, но ще ги намери и ще ми ги даде назаем.
- Какво щяхте да представлявате сега, ако Ткаченко не ви беше уговорил да отидете в Самара?
- Не мисля, че ме очакваше нещо добро. Направете си сами сметка - аз бях един от най-добрите играчи в Русия. Ако бях отишъл в Испания, щеше да бъде друго. Тогава всички ме смятаха за един от най-талантливите млади играчи на Русия. Сравняваха ме с Дел Пиеро и Де ла Пеня. Обаче ме връхлетяха проблемите, нещо се счупи при мен.
- Българските вестници постоянно пишеха за вас и за Константин Головской?
- От една страна, те доста преувеличаваха, но от друга... Бяха ни дали на мен и на Костя служебни автомобили. Върнахме се от някакво пътуване с отбора, автобусът ни докара до стадиона. Метнахме се на колите и тръгнахме към казиното. Само успяхме да помахаме на автобуса и ето ти проблем - спря ни полицията. Ровихме по джобовете, отнякъде изнамерихме 10 германски марки. Всичко останало беше по картите ни, нямахме кеш.
- Опитахте ли се да преговаряте с полицаите?
- Да. Как си отворихме устите, и те моментално надушиха алкохолните пари. Обясняваме им: "Ама ние сме от Левски", а те: "Ооооо,
и сте се напили
дажеее!? Е, сега
ще ви арестуваме
вече!" Даже не се сетихме да си вземем ключовете от колите, зарязахме ги със запалени двигатели и си плюхме на петите. Побегнахме. Полицаите бяха сащисани. Докато се опомнят, ние се метнахме в едно такси и драснахме. Като се усетиха ченгетата, скочиха в полицейската кола, пуснаха лампата и сирената и подгониха нещастния таксиметърджия. Настигнаха ни и ни спряха. Приближиха се до нас и ни викат: "Слизайте от таксито, дайте по 10 марки и се махайте с вашите коли!" Това и направихме. По този начин се развличахме всеки ден. Не ни беше скучно.
- Най-голямата сума, която сте потрошили в казино в България?
- $16 000... А знаете ли защо ме изгониха от Левски?
- Защо?
- Бяхме на лагер в Швейцария. Третият ни треньор имаше рожден ден. Пихме по глътка шампанско. Имаше една бутилка за всички. После гледахме видео по стаите. Стана ни скучно. Мислехме си: "За кво ли седим така тука?" Решихме да излезем и да напазаруваме нещо за пиене. А долу, във фоайето, на вахта виси да ни пази едно от ченгетата в отбора. Вика ни: "Връщайте се по стаите си, не може да излизате!" Какво, мислите, на наше място би направил всеки руснак?!
- Би се сбил с това ченге.
- Аха. Головской грабна един стол и го метна с все сила по оня. Аз също не си губих времето. Пазачът ни нападна, извика и помощ от гаража.
Гонихме се и
се бихме из
целия хотел
На следващия ден треньорът научи всичко.
- Изгони ли ви?
- Естествено! Аз имах договор до края на годината, но те го прекратиха. Костя обаче имаше за 3 години и се смилиха над него. При мен беше лесно, аз бях ерген. А Костя живееше с едно българско момиче. Тя прочете в софийските вестници, които пишеха, че в нашата стая имало четири проститутки.
- А нямаше ли?
- В този високопланински швейцарски хотел беше невъзможно да намериш четири проститутки дори на теория. Историята имаше и продължение. На сутринта ни донесоха билети, трябваше да летим за София. С прекачване. А в подобна ситуация какво би направил всеки руснак?!
- Да се хване за бутилчицата.
- Точно така! А на аерогарата в София ни чака тълпа журналисти - минимум 50 човека! Юрий Гагарин все едно се върна от космоса! Костя все още беше футболист на Левски, затова се дръпна от журналистите и се измъкна. А аз бях наясно, че с българския футбол вече съм се простил завинаги, и реших да се наприказвам хубаво. Избълвах всичко каквото ми хрумна. И събрах тълпата около мен. Истинска пресконференция. Поне 30 човека бяха само с камери. Засипаха ме с въпроси. "Вярно ли, че с вас е имало четири проститутки?", "Вярно е", отговорих им аз и продължих: "Така като ме гледате, не ви ли приличам на достатъчно
способен човек,
който може
едновременно да е
с четири проститутки
наведнъж?!" И продължих да се гавря с журналистите...
- Тогава в България не успяхте да приключите с футбола. Сега страхувате ли се от подобна мисъл?
- Давам си сметка, че рано или късно това ще се случи. Скоро гледах мач на Барселона и видях на пейката при резервите Едмилсон. Бразилец, световен шампион, а го държат на пейката. Аз, естествено, не съм Едмилсон. Но и Зенит не е Барселона. Договорът ми изтича в края на тази година. И не изключвам възможността този сезон да е последен в кариерата ми.
- Сега по-интересно ли живеете, отколкото преди 10 години?
- Най-накрая срещнах жената, с която ми е много интересно да живея. С Таня Буланова имаме сходен мироглед и близко чувство за хумор. Няма значение, че аз нищо не разбирам от беквокалите, а тя от ъгловите удари. Имаме фантастично семейство. Прибирам се у дома - тъщата готви в кухнята, в краката й се гали любимият ни котарак, който е най-мързеливото същество на планетата и само рибките в аквариума ни може да го накарат да направи рязко движение. Моето задължение е да нахраня рибките и да си играя с детето. Много ми харесва този живот!