Как да преглътнеш Столична община?!
Борисов започна втория си мандат със свежи обещания за по-добро управление на София, които засега не се сбъдват.
Последният скандал с високите заплати в общинските фирми онагледява цялата трагикомедия на местната власт в София
Таня Петрова
Казват, кметът Бойко Борисов излязъл извън нерви след последния общински скандал в София. Ако му изпуснахте края - свръхвисоките заплати на шефовете на общински фирми. "Където и да пипнем, изскачат безобразия", казал разгневен кметът. Какво всъщност означава това: а) че Борисов предпочита да забрави за предходния си мандат в общината; б) че пипа късно и сам не знае в какво; в) че в общинската администрация цари масова безхаберност; г) че за общинския съвет нерядко важи същото (при колективна воля и гласуване по команда индивидуалните изключения не помагат).
Нека докажем горните твърдения с поредната китна история около общинските фирми. Годината е 2006, а по първите страници на вестниците се появява невероятна новина - София загърбва партийните назначения в общинските фирми, въвежда конкурсен принцип при избора на бордове, обвързва заплатите на шефовете с финансовите резултати.
2 години по-късно в общинските фирми все още няма проведен нито един конкурс, а бъдещите състезания са минирани от междувременно назначени в бордовете хора на Борисов, които да подготвят почвата за конкурсите и между другото да се явят на тях.
Бордовете наистина са орязани като бройка, но пък заплатите продължават да са космически въпреки доказано слабите финансови резултати. Така в "Софийски имоти", която от няколко години работи главно с прокуратурата, възнагражденията са над 3000 лв, а в голямата фирма с малка печалба "Лозана" шефът има право да взема до 5700 лв. месечно.
Като за капак всичко това тече в условията на традиционния юридически и финансов хаос. След една година на дълбок сън от администрацията установяват, че в София действат две различни методики за определяне на шефските заплати във фирмите. Директорите прилагат тази, която е по-изгодна за тях. Така която и от двете да бъде обявена за недействителна, нарушението е налице. Отделно и двете методики за заплатите били лоши.
Нека проследим и приноса на отделните участващи лица в тази трагикомедия. Наредбата за търговските дружества, в която са залегнали конкурсите и уж справедливите заплати, е изготвена от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков. Това бе редовна практика при предходния мандат на Борисов - покрай липсата на мнозинство в съвета и традиционната летаргия на администрацията серия от важни актове бяха оставени на самотния гръб на отделни съветници. В тях освен добрите идеи обикновено изскачат и противоречиви текстове, ако някой си направи труда да ги прочете.
Тук идва ролята на администрацията. Всеки, който е бил на поне две заседания на общинска комисия, би следвало да е останал шокиран от сложния циркулационен живот на документите в общината. Те редовно не се оказват на правилното бюро, редовно не са съгласувани с важна дирекция, редовно са нередовни.
Кой точно е разбрал-недоразбрал в случая със заплатите в общинските фирми не е много ясно. Доказателства за това обаче са безспорни. Ако администрацията бе съгласувала качествено наредбата на Вили Лилков, щеше да установи още преди година, че тя води до изкривявания и парадоксално високи възнаграждения. Сметките не са никак сложни и с тях би се оправило и дете в четвърти клас - натрупаните от всяка фирма по няколко критерия точки се умножават по минималната за страната работна заплата. Ако администрацията не беше спала, щеше да сезира съвета и за паралелното съществуване на втора, противоречива методика. Ако контролираше фирмите, щеше да си отвори очите за проблема още на първото тримесечие на 2007. Да, ама не.
Стигаме и до общинския съвет. Сътвореното от този колективен нормотворчески орган би трябвало да се преподава във всеки себеуважаващ се факултет по право. В един и същи ден СОС приема наредбата на Лилков и предложена от Владимир Кисьов втора методика за заплатите. Формулата на Кисьов е уж временна, до прилагането на наредбата. И в наредбата, и в решението по точката на Кисьов такова уточнение не фигурира. А сега съветници твърдят, че решението било по-валидно от наредбата (акт от по-висша степен), защото било гласувано 2 минути по-късно от нея.
По абсолютно същия път може да мине и да свърши буквално всяко едно важно за града решение. Предпоставките за това са вкоренени здраво и дълбоко, много са и примерите от реалността. Глобите в транспорта се оказаха съборени на първа инстанция, местните данъци бяха приети с цената на процедурни фокуси и ще бъдат върнати заради закононарушение от областния управител, администрацията се опасява, че в съда ще паднат новите високи такси за строителни разрешения. И т.н, и т.н. Ежедневни малки и големи нарушения от органа, призван да кове правилата.
А днес от общината ни приканват да преглътнем скандала заради добра новина - изработването на трета, по-справедлива методика за заплатите. Да преглътнем ни призоваха и при затварянето на централна артерия заради сноуборд състезание, и за течащия скандален конкурс за електронни билети в транспорта, и още, още. Не знам за вас, но аз все повече не искам и не мога. Пълна амортизация на носоглътката.